Отделяне на направленията за консултации от тези, които са за диспансер и профилактика искат от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Идеята е да не се стига до липса на направления.
„Многократно предлагаме те да не бъдат в регулация, да не бъдат контролирани. Те са разписани в Наредбата и ние просто трябва да ги назначаваме. В регулация трябва да са острите случаи, които зависят от състоянието на пациента и решението на лекаря какво да се прави. Това обаче все още е обект на обсъждания. Другият момент е, че принципно трябва да се реагира бързо, когато възникне ситуация. В края на краищата работим, за да постигаме здравен ефект, а не да стискаме стотинките. Бюджетите са си бюджети, но здравето си е здраве“, каза доц. Киров.
Според него голяма част от направленията за диспансерни прегледи при хроничните заболявания се губят, тъй като пациентите не ги употребяват. „Това, което сме предложили като изменение в Наредба 39, е специално тези направления да отидат за общите случаи. Не става дума да се намаляват средствата, а да бъдат пренасочени там, където има наистина нужда“, каза доц. Любомир Киров.
Той отбеляза още, че към момента няма надвишаване нито на отпуснатите направления, нито на средствата за изследвания – както в национален мащаб, така и в повечето от областите. „Това, разбира се, не попречи в една област да има съставен протокол за санкция на колеги за първо тримесечие. Поискали сме преразглеждане, защото не е редно да се прави“, информира той.
Очакванията на семейните лекари са да има повишаване на броя на пациентите в края на годината, но това, според доц. Киров, няма да доведе до липса на направления. „Ако на колеги им се наложи, трябва да им се отпуснат допълнително, защото има. Ако в една малка област например работят 100 човека, това не означава, че всичките ще поискат допълнително бройки. Става въпрос за различни видове практика, натовареност и т.н. състав на хората в пациентската листа. Трябва да има гъвкавост в това отношение“, допълни той.
Той коментира и очакваните промени в здравния сектор след оставката на правителството. „Системата на здравеопазването трябва да бъде свещена земя. Всеки, който работи в тази сфера, най-вече здравните политици, трябва да работят, абстрахирайки се от своята партийна принадлежност. Там трябва да се работи експертно. Надявам се хората, които се занимават с политика, да са узрели за това. Ние като организация сме доказали, че сме диалогични и конструктивни, но и че когато няма отклик, няма чуваемост, може да предприемем и крайни мерки. Когато опре ножът до кокал, всички средства са позволени в интерес на доброто“, каза доц. Киров.
