България е единствената страна от общо 17 държави в Европейското икономическо пространство (ЕИП), която не разполага с работещ Национален хъб по Европейската инициатива „Мисия срещу рака“. За това алармира пред БНР Ивайло Петров от Управлението на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ).
По думите му липсата на такъв координиращ орган, както и отсъствието на функциониращ Национален раков регистър, спират ключови превантивни програми и застрашават достъпа на страната ни до европейско финансиране.
Черната статистика: Ръст на смъртността у нас срещу спад в целия ЕС
Данните на Европейската комисия очертават тревожна ножица между България и останалите страни членки:
- За периода 2011–2021 г. у нас: Смъртността от онкологични заболявания се е увеличила с 2% при мъжете и с 1% при жените.
- За същия период в ЕС: Смъртността от рак е намаляла с 16% при мъжете и с 9% при жените.
Ивайло Петров даде за пример и блокираните национални скринингови програми за рак на дебелото черво и рак на маточната шийка. Въпреки че са одобрени от правителството още през май, в края на септември те все още не са стартирали.
„Нямаме реално функциониращ раков регистър, с който да проследяваме показателите. Това е ключово не само за скрининга, но и за цялостната финансова и здравна стратегия на държавата. Извън лечението има редица процеси, които могат да подобрят здравето и иновациите“, подчерта Петров.
Риск от загуба на милиони от европейските фондове
От СОНМ настояват за спешно сформиране на работна група за учредяване на български национален хъб в обществена полза. Този орган трябва да обедини усилията на над 100 организации – държавни институции, университетски общности, пациентски организации и бизнес.
Липсата на институционална рамка поставя под сериозен риск участието на България в разпределението на 8 милиарда евро, предвидени по европейските програми за борба с рака за следващия програмен период (2028–2034 г.).
