Под патронажа на Комисията по здравеопазването към 44-то Народно събрание се проведе кръгла маса на тема „Здравето на българите през 21 век – тенденции и предизвикателства“. Форумът бе организиран от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).
В събитието участваха: д-р Даниела Дариткова – председател на Комисията по здравеопазването; доц. д-р Христо Хинков – директор на НЦОЗА; проф. д-р Тодор Кантарджиев – директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ); д-р Скендер Сила, ръководител на офиса на Световната здравна организация (СЗО) в България; доц. д-р Михаил Околийски – експерт по обществено здраве към офиса на СЗО в България; представители на отговорните държавни институции, Регионалните здравни инспекции, съсловните организации в сферата на здравеопазването, професионални и пациентски организации, водещи български медицински специалисти и експерти.
Според изнесените данни демографските процеси в България се характеризират с трайни тенденции за намаляване на броя на населението и неговото застаряване. Основни причини за това са ниската раждаемост, нарастването на смъртността и емиграцията на значителна част от младите хора. След 2009 г. се наблюдава намаляване на раждаемостта в България, която е по-ниска от тази в Европейския съюз (ЕС). На 1000 души у нас през 2016 г. са се родили 9.1 деца, а средно в ЕС – 10.1. В същото време проблем за страната ни е високото ниво на смъртността. След 1964 г., когато е регистрирана най-ниската стойност на общата смъртност в страната (7.9‰), показателят трайно нараства. През 2016 г. общата смъртност е 15.1 на 1000 души, а за ЕС тя е 10.0 на 1000 души. Продължава да е висока и детската смъртност, независимо от изразената тенденция към снижаване с малки колебания. Въпреки това тя остава почти два пъти по-висока, отколкото в ЕС. В цифри това са 6.5 на 1000 живородени деца у нас, а в ЕС – 3.6 на 1000 живородени деца.
Финансовите вложения в системата на здравеопазване се увеличават през последните години, като разходите за лекарства и болнична помощ надвишават тези за извънболнична помощ и медико-диагностични дейности. Според директора на НЦОЗА доц. Христо Хинков цялата система е насочена изключително към лечебната дейност, но процесът на активно лечение не е обвързан с получените резултати и липсва проследяване на пациента във всички етапи на лечението.
Мнението му бе подкрепено и от доц. Михаил Околийски от офиса на СЗО у нас. Той посочи, че текущите разходи за влошено здраве са значителни за правителствата в Европа и ако не бъдат въведени икономически ефективни политики, даже и с увеличение на разходите, няма как да се гарантират устойчиво развитие и подобрение на тенденциите в общественото здраве. Това се потвърждава и от статистиката, според която хоспитализациите за периода 2006-2015 г. се увеличават, като в края му те достигат 31 587 души на 100 хил. население. За ЕС този показател не се променя и остава постоянен в рамките на 17 340 души на 100 хил. Това води до увеличаване на парите за здравеопазване, които за 2001-2015 г. са нараснали с 450% (от 882 200 000 лв. за 2001 г. на 3 971 500 000 лв. през 2015 г.). Ръстът на тези разходи е основно за сметка на нарастването на разходите на НЗОК – 707%, докато разходите на републиканския бюджет и общините не се променят съществено.
На форума бе представена и дейността на НЦЗПБ в контрола на инфекциите за опазване на общественото здраве. Директорът на центъра проф. Тодор Кантарджиев каза, че е преодолян спадът в имунизационния обхват на децата от 2015 година. Той припомни за случаите на безпрецедентно разпространение на морбили през последните две години в страните от Европейския съюз, като посочи, че България е единствената, която успя да ликвидира вносното огнище на болестта.
Данните на НЦОЗА показват, че има непрекъснато намаляване на средствата за национални програми в областта на общественото здраве през годините. Причините са недостатъчното финансиране или липсата на такова, както и твърде късното предоставяне на определените финансови средства – обикновено към края на годината. Според доц. Христо Хинков това не води до ефективно изразходване дори на недостатъчните средства, които се обезпечават. Често дейностите се определят от експерти на средно управленско ниво без предварително широко обсъждане. Също така изпълнението на програмите няма системен и устойчив характер.
Друг съществен проблем за здравната система, който посочи доц. Хинков, е свързан с кадрите в Националните центрове, работещи в областта на общественото здраве. Той настоя за изключително спешни мерки за увеличаване на финансирането, което може да доведе като начало до задържане на квалифицирания персонал, а в по-дългосрочна перспектива и до наемането на млади високообразовани специалисти. Според него, ако се запази сегашното положение, през следващите 5-10 години системата на общественото здравеопазване ще изпадне в затруднение да функционира и да изпълнява в пълен обхват своите дейности.
„Инвестирането в общественото здраве трябва да се разглежда като инвестиция в здравето и благосъстоянието на цялото население“, заяви доц. Хинков.
Положителните промени на здравно-демографските показатели, както и намаляването на рисковите фактори, на заболeваемостта и смъртността могат да настъпят при устойчиви усилия и действия на всички отговорни институции, отчитат още експертите.
