Надеждата се сблъсква със съмненията, докато смъртността от COVID нараства в най-малко ваксинираната страна на ЕС. Сгушен в края на неделен пазар в малкото село Крушовица, България, на около 160 км северно от столицата, малък екип от здравни работници се опитва да се противопостави на мрачните прогнози, пише Washington Post.
Те знаят, че повечето хора в района са скептични към ваксините срещу коронавирус – а някои са напълно враждебни – но лекарят, медицинските сестри и техният шофьор отиват.
„Осъзнах, че COVID е истински проблем и исках да се защитя по някакъв начин“, казва Денислав Илиев, 18-годишен младеж, който отива в университет тази есен.
На този ден подпомогнатото от правителството мобилно отделение за ваксинация, постави дози на около 15 души на пазара, местен център, където продавачи продават все още живи риби, пресни продукти и дрехи втора употреба. След около четири часа екипът продължава към другите села по маршрута си, надявайки се да приложи още няколко дози.
Това е болезнено бавен процес – особено в най-малко ваксинираната страна на Европейския съюз.
По-малко от 1 на всеки 5 българи са напълно ваксинирани срещу коронавируса – брой, който изостава далеч от средния процент в Общността и бележи най-лошият пример за все по-неравномерното възстановяване от пандемията в ЕС.
27-членната Общност възприе колективен подход към закупуването и разпространението на ваксини. В началото европейските лидерите се стремяха да балансират исканията на богати членове като Германия, която искаше да складира скъпи иРНК ваксини, с по-бедните страни като България, които предпочитаха по-евтината версия на AstraZeneca. Когато първите ваксини бяха разрешени, блокът стартира координирано разгръщане, като всяка страна получава една и съща доставка като обем на глава от населението. И когато това разпространение се препъна, ЕС лидерите получиха тежки критики за приоритизиране на справедливостта пред скоростта.
Те са донякъде оправдани. С увеличаването на предлагането ваксинациите се ускориха и през юли ЕС надмина САЩ по ваксинация. Въпреки целия акцент върху собствения капитал се откри пропаст между страните от Западна и Източна Европа.
В Португалия и Белгия например около 84 и 73 процента от жителите са напълно ваксинирани. Междувременно в България и Румъния процентите са 19 и 27. Пропастта в Европейския съюз сега далеч надминава разликата между силно ваксинираните щати на САЩ като Кънектикът и Масачузетс и затъналите в статистиката като Западна Вирджиния и Алабама.
Седем европейски страни са ваксинирали по-малко от половината от населението си, което е несъответствие, което ще продължи да усложнява възстановяването на блока, позволявайки на инфекциите и евентуално новите варианти на вируса да се разпространяват през границите, особено с увеличаване на движението на работници и туристи. Едно особено притеснение: Много от работниците във фермите на Западна Европа пътуват сезонно от България, но последствията са най-ужасни в самата слабо ваксинирана държава.
Европейската комисия, изпълнителният орган на Общността, не може да направи много повече от това да осигури ваксините за своите членове, казват експерти, тъй като националните правителства все още имат власт над своите кампании за ваксинация.
„Това наистина е национален проблем“, казва Матео Вила, изследовател от Италианския институт за международни политически изследвания, който е проследил различията при ваксинациите. „Като се има предвид, че те страните от Източна Европа са икономическите изостанали в ЕС, това усложнява бедността и неравенството в рамките на Европейския съюз.“
В България това е особено сериозен момент. Смъртността от COVID-19 е най-високата в Европейския съюз, а броят на новите случаи също започна да се покачва. Лекарите очакват нарастването на инфекцията през следващите седмици – поредната вълна в страна, която упорито отказва най-ефективната защита срещу вируса.
Плодородна почва за теории на конспирацията
България, балканска държава с около 7 милиона души, е един от най-новите членове на ЕС и един от най-бедните. Районът, където се намира Крушовица – в северозападната част на страната, между река Дунав и ниска планинска верига – редовно оглавява списъка с най-бедните региони на блока.
Но дори и в София, столицата на страната и най-голям град, колебанието за ваксините е дългогодишен проблем, изострен по време на пандемията.
Многобройни проучвания установяват връзка между недоверието в институциите и нежеланието за ваксинация, а българите последователно показват някои от най-ниските нива на доверие в ЕС към демокрацията, правителството, здравеопазването и медиите. Страната от своя страна има ниско ниво на обществено доверие в редица ваксини, а дори и нейните семейни лекари са най-скептично настроените за ваксините в ЕС.
„Няма истинско доверие в институциите, няма истинско доверие в нашето общество и това е много плодородна почва за теории на конспирацията“, казва Александър Симидчиев, бивш депутат и лекар, специалист по белодробни заболявания.
Конспиарции, включващи основателя на Microsoft Бил Гейтс или микрочипове, например, спечелиха особена популярност в България, заедно с поредица от фалшиви новини, които все още се разпространяват онлайн и в традиционни медии.
Лекарите, подкрепящи възгледите срещу ваксините, често се канят в популярни национални телевизионни предавания, които рядко коригират лъжите и вместо това съпоставят своите мнения с тези на експерти, призоваващи за по-строги мерки за обществено здраве.
Правителството предава подобни конфликтни послания. Миналата година властите създадоха две конкуриращи се работни групи по COVID-19, които предложиха противоречиви съвети.
Коронавирусът се сблъска и със сериозна политическа криза. След като многократно не успяваше да сформира коалиционно правителство, българският парламент бе разпуснат и е назначено служебно правителство, докато страната чака третите си избори за по-малко от година.
„Това е сложна причина, поради която нещата не вървят добре“, казва Симидчиев. „По време на политическа нестабилност хората са склонни да бъдат много популистки настроени, вървят с потока от фалшиви новини.“
Нестабилността направи дори най-елементарната логистика на правителството още по-голямо предизвикателство. Министерството на здравеопазването, което надзирава ваксинацията, разполага само с около 6000 долара за информационна кампания за ваксинация. Преди разпускането на парламента Симидчиев предложи разширяване на бюджета до близо 6 милиона долара, но мярката бе отхвърлена.
„Това, което ни остава сега, е, че няма централна кампания, за която да говорим“, казва той.
Вместо това лъжите продължават да процъфтяват, причинявайки още повече болка на тези, които са загубили приятели, роднини и близки заради вируса.
Бащата на Люба Касова, Георги Касов, се завърна в България миналата година, след като прекара началото на пандемията при строг локдаун във Великобритания. Касова не искаше той да се прибира – знаеше, че здравеопазването в България няма да е толкова добро – но изолацията във Великобритания е трудна за него, 85-годишен бивш дипломат.
Когато България започна да прилага първите си ваксини, Касова се опитваше отдалеч да накара баща си да се ваксинира, но тъй като правителството даваше приоритет на здравните специалисти и други работници на първа линия, той все още не отговаряше на условията. След това, в края на февруари, властите премахнаха напълно списъка с приоритети, което доведе до по-голяма конкуренция за ваксинации и затрудняваше достъпа на възрастните хора до ваксина.
През април, месецът, когато Касова – на около 40 години – успя да се ваксинира в Лондон, Касов се зарази с COVID-19 и почина.
„Беше толкова несправедливо“, коментира Касова. „Чувствах се много безпомощна.“
След това дойде вълна от теоретиците на конспирацията, които обясняват на Касова, че баща й не е умрял от Covid-19, защото вирусът е фалшив, или че „така или иначе би умрял“.
„Това ме накара да се почувствам така, сякаш някой дърпа килима изпод краката ми и аз падам“, каза Касова. „Това подкопава цялата ми представа за реалност и скърбя за баща ми.“
България на прага на нова Covid вълна
Университетската болница „Лозенец“ в София е едно от най-добре оборудваните медицински заведения в България, но дори там персоналът се бори да се справи с притока на пациенти с Covid през зимния пик.
„Никога не мога да забравя това: В един момент смъртността бе толкова висока, че нямахме достатъчно торби за всички трупове“, коментира гастроентеролог в болницата.
Милена Перухова и нейният колега Петър Илиев, кардиолог, са двама от многото лекари, преназначени в четириетажното отделение за Covid-19 на „Лозенец“ и по време на най-лошия пик те виждат как вирусът разболява и убива техни колеги. Подобно на здравните работници по целия свят, те са изтощени. От октомври до април здравното заведението загуби приблизително 10 процента от пациентите си с COVID-19 – потресаваща смъртност, която вероятно е по-висока в болниците с по-малко ресурси.
„Започваме да говорим за пациенти в контекста на прогнозата“, казва Илиев. „Това е Иван и той няма да успее – вероятно няма да успее или ще успее. Така вуждаме пациентите. Видяхме толкова много.“
Преди дни отделението за COVID-19 бе наполовина пълно. Но лекарите очакват нов скок на заболели, който ще съответства или ще надмине миналогодишната зимна вълна, като вирусът вероятно ще пробие значителните слоеве от неваксинирани жители.
Лекарите казват, че лидерите на страната им трябва да поставят и насърчават амбициозни цели за ваксинация, като в САЩ и Франция.
„Политиците се адаптират към общественото мнение“, каза Перухова. „Общественото здраве и животът на хората не са приоритет.“
Българският служебен министър на здравеопазването Стойчо Кацаров обяви ваксинацията за „най-ефективното средство за избягване на тежкия коронавирус и смъртта“ и осъди антивакс група, която нападна медицински персонал за ваксинация.
В страната има изискване за носене на маска, но мнозина го игнорират и в началото на септември правителството наложи по-строги ограничения за ресторантите и нощните клубове, което доведе до протести в няколко града.
„Ниският процент на ваксинация ни принуждава да наложим тези мерки“, каза Кацаров.
В селските райони като Крушовица скептицизмът е дълбоко вкоренен.
На неделния пазар продавачи и даващи мнения гледат внимателно мобилния екип за ваксинация, като казаха пред журналистите на Washington Pos, че нямат доверие на ваксините срещу коронавирус и че въобще се съмняват в тежестта на COVID-19, който досега е убил най-малко 20 000 българи и е заразил най-малко 480 000.
„Няма да се ваксинирам, защото мисля, че всичко това с COVID е пропаганда“, казва Мартин Петров, 22-годишен младеж, който се разхожда из пазара с приятел. „Те просто го използват, за да плашат хората. Сигурен съм, че не е толкова лошо, колкото го показват.“ Единственият начин да ме ваксинират, казва той, е ако ме принудят, преди да замина за чужбина.
Капка Георгиева, член на ромското малцинство в страната – които като цяло дори са още по-малко склонни да бъдат ваксинирани – наскоро се ваксинира с „Джонсън и Джонсън“. Неваксинираните й приятели и съседи й казват, че това може да я убие или да изгуби някой крак…
Георгиева е толкова разтревожена от страничните ефекти, че напуска сергията, където продава дрехи и дънки на пазара, за да потърси увереност от служителите на мобилния екип за ваксинация.
„Хората в моята общност не искат да се ваксинират“, каза тя. „Те се страхуват и чуват по телевизията и други източници, че могат да умрат. Има паника. Не мога да убедя никого да се ваксинира. Казват ми, че съм луда, че го правя.“
В мобилното отделение за ваксини персоналът се надява на повече хора като Георгиева, които са готови да устоят на огромния антиваксинален натиск. Но те знаят, че пътят ще бъде дълъг.
„Най-вече съм загрижена, че в селските общности не всеки разбира необходимостта да се ваксинира“, казва Албена Димитрова, медицинска сестра в отделението. „Хората все още се колебаят и процентите са ниски. Целта е да се изгради колективен имунитет, за да можем заедно да преодолеем тази пандемия и да живеем нормален живот.“
Боян Иванов е минал с микробуса с ваксините повече от 3000 километра за три месеца, пътувайки от село до село, за да достави животоспасяващите дози.
„Гордея се с работата си“, казва той. „Накратко, аз се боря с антиваксърската кампания.“
В този ден антиваксирите печелеха. Неваксинираните вероятно са много повече от ваксинираните на пазара в Крушовица. Но мобилният екип се връща всеки уикенд, за да опита отново.
