Нов научноизследователски комплекс ще изследва инфекции, вируси, техните мутации, ще проучва имунното състояние на населението, имунизационното покритие, за антибиотичната резистентност и др. с няколко съвременни и модерни лаборатории, нова техника, електронен силно чувствителен микроскоп.
Това трябва да има България в края на 2023 г., след като Националният център по заразни и паразитни болести приключи проект за 23.5 млн. лв., финансиран основно с европейски средства и около 3 млн. лв. бюджетно финансиране. Днес в центъра бяха представени основните насоки и дейности по проекта.
Идеята е да може да се направи профил на населението – да се знае какво е реалното покритие на имунизациите, какъв е общностният имунитет, кои инфекции и вируси могат да се окажат сериозни заплахи, кой как би реагирал на различните инфекции. А също как адекватно да се противодейства и да се предотвратят епидемични взривове от нововъзникващи и непознати патогени, как да се избере най-добрата профилактика на социално значими инфекциозни заболявания. Ще се изследва и до каква степен България е засегната от антибиотичната резистентност.
Така например, когато дойде грипната вълна, вече ще знаем кой щам е, откъде идва и съответно да определим най-добрата терапия, даде пример за прекия ефект директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев. Сега пробите се пращали в лаборатория във Великобритания.
Друга възможност, която проектът ще даде, е да бъдат изследвани хората за различни социално значими болести, тяхната предразположеност, да се види съответно до каква степен имунитетът им може да отговори на заплахите. Това може да става, когато хората отидат за конкретно изследване за дадено заболяване, но пробата се използва и за другите видове проучвания. Сега това не се прави заради липса на средства.
В момента България не знае и какъв е реалния обхват на имунизациите и колко от тях са фиктивни – само на хартия, се разбра по-рано от думите на Кантарджиев. Пред „Дневник“ той коментира, че преди част от дейността на националния център е била именно да проверява този имунизационен статус. Това се е правело с рутинните изследвания на кръвта при малките деца. Отделяни са пробите на определен брой деца – около 300 за дадена територия, за да бъдат изследвани за антитела и така да се проследи имунният статус на цялата общност. Сега обаче това не се прави и съответно не се знае колко е реалното покритие на имунизациите.
По проекта ще бъдат оборудвани също две помещения с ниво 3 на биологична защита, което е за най-опасните вируси. Сега в България има само едно такова в рамките на националния център и е за туберкулозна защита.
Ще се купи и високочувствителен микроскоп, с който ще могат да се откриват не само досега съществуващите микроби, но и непознати, мутирали микроби. Ще има още няколко високоспециализирани лаборатории, биологична банка, модерен учебен корпус.
Амбицията е центърът да се ползва и от останалите съседни страни. Основните разходи – над 70 на сто от средствата, ще са за техника, софтуер и база.
Партньори по проекта са Институтът по микробиология на БАН, Националният диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт и медицинският институт на МВР.
