Заплахата на редица болници да не сключат договори с НЗОК заради намалените им бюджети се превръща в реалност. Към момента от договори с фонда ще се въздържат областните болници, съобщи за Zdrave.net председателят на националното им сдружение и директор на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово д-р Нели Савчева.
От думите й стана ясно, че въпрек проведената среща в НЗОК с участието на представители на целия болничен сектор, касаеща финансирането на болниците, притеснението сред съсловието остава. От сдружението са готови да представят проблема пред новото ръководство на Министерство на здравеопазването в близките седмици.
„Ние като държавни болници сме изключително коректни партньори и спрямо НЗОК, и спрямо МЗ, но нещата са изключително сериозни и трябва да бъдат изговорени. Никой от нас няма желание да генерира напрежение и да се случват неприятни неща, но никой от нас няма и как да разпише такъв бюджет, с който обрича лечебното си заведение на пълен крах“, заяви тя. „Решението на Общото събрание на националното сдружение е да потърсим среща с всички институции, защото няма как да разпишем такива бюджети, ако не настъпи някаква промяна“, заяви тя, като припомни, че до подобна ситуация се е стигало и през 2010 година. „Знам до какви последици ще доведе това – че няма да ни бъде разплатена дейността от касата, че това ще предизвика страхотно напрежение сред колективите, които оглавявам, но ние имаме някакви отговорности към хората, които ръководим и съответно към пациентите, които лекуваме“, допълни д-р Савчева.
„Не сме били толкова притеснени от бюджет от създаването на касата и откакто започнахме да си получаваме финансирането от нея“, категорична бе тя. По думите й в момента средствата, които се получават от НЗОК, са достатъчни единствено за фонд работна заплата. Тя отбеляза и разликата във възнагражденията на персонала в университетските, областните и общинските болници на фона на тези в частния сектор. „Ние изоставяме и няма как да си запазим персонала“, предупреди тя.
По повод проведената вчера среща в НЗОК д-р Савчева заяви, че пред болниците остават двата основни проблема – неплатената надлимитна дейност и силно намалените бюджети за тази година. „Както и да се обясняват нещата, истината е една – за база за лимитите ни за месеците от първото тримесечие от НРД – април, май, юни, е взета дейността през декември, януари и февруари. През последните дни на декември получихме анекси към договорите, с които бюджетите ни бяха намалени с 10%. Към него добавяме януари, който беше един студен месец и през който пациентите ни не бяха много мобилни и нямахме много хоспитализации. Към тях добавяме месец февруари, който е с 28 дни“, обясни тя, изтъквайки, че на практика това са най-слабите месеци за лечебните заведения. „Допълнително бюджетите се намаляват с още между 5% и 10% и ни се дава като бонус един трипроцентен буфер, на който ние трябва да се радваме“, посочи още тя. „Първият месец можеш да вземеш до 3% от третия месец, втория 3% от третия и реално в последния са ти останали 94%, но бюджетът ти може да се увеличи също с 3%. Отделно има възможност при надвишаване на тези дейности с решения през директорите на РЗОК до надзора евентуално да ти бъдат дадени допълнително“, представи тя механизма за действие на въпросния буфер.
По думите й обаче този механизъм би довел до допълнително администриране и напрежение в системата. „Крайно време е да се каже, че за истинска болнична медицинска помощ ние получаваме по-малко пари“, посочи тя и илюстрира ситуацията с пример: „Ако ти си имал 100 лева през 2015 година, те са станали са 90 лева през 2016, а сега получаваш 81, като ти дадат 3% отгоре, повече ли получаваш в сравнение с бюджета си преди две години?“.
По въпроса с надлимитната дейност д-р Савчева изтъкна, че тя остава неразплатена, въпреки взетото решение от Надзорния съвет на касата за нейното плащане. Гаранции за разплащане не са дадени и по време на срещата вчера в касата, отбеляза д-р Савчева.
Тя посочи, че най-високите стойности на надлимитната дейност всъщност са в месеците извън периода април-ноември 2016 г., за който бе взето решение да се плати заработеното от болниците извън ограничените им бюджети, а именно март и декември. Само за болницата в Габрово неразплатената надлимитна дейност за 2016 г. възлиза на 200 000 лв. За тази година също вече има неразплатена дейност извън заложените бюджети, най-вече за март.
Сериозен проблем е фактът, че при определянето на бюджетите на лечебните заведения не се взима предвид неплатената надлимитна дейност, отбеляза д-р Савчева. „Лимитът ти не се определя на база истински извършена дейност, а на база разплатена дейност“, заяви тя. „Веднъж ти страдаш от това, че си лекувал тези пациенти реално, имал си разходи по тях, които не ти се заплащат. Следва втори удар, защото при следващия бюджет тези пациенти не се отчитат – тази дейност я няма никъде“, поясни тя.
В същото време, посочи д-р Савчева, има дейности, които не се лимитират, но заради чийто ръст непрекъснато се реже от бюджета за болнична медицинска помощ. „Ние сме притиснати до стената – изразходвали сме всякакви видове вътрешни резервни механизми за компенсация“, обобщи ситуацията тя. В тази връзка д-р Савчева припомни увеличението на минималната работна заплата, както и очаквания ръст на редица разходи, свързан със скока на елекро- и топлоенергията.
„Говоренето за проблема и обяснението защо сме получили по-малки суми не ни успокоява, защото на края на месеца плащането на колегите, плащането към доставчици не става с обяснения защо бюджетът ни е намален“, допълни още тя.
