Подкрепяме идеята за повишаване на потребителската такса, заплащана от пациентите на личните лекари, но това трябва да стане плавно. Това заяви председателят на Здравната комисия в парламента доц. Антон Тонев. Той коментира стартиралия дебат за увеличение на таксите, които ще достигнат между 5 и 8 лв.
Преди дни депутати и лекари се обединиха около идеята за необходимостта от реформа в първичната извънболнична медицинска помощ. На дискусия, организирана от Комисията по здравеопазване, бе обсъдено нивото на потребителската такса, специализацията на лекарите, идеята за диференцирано заплащане на медиците и др. „Смятам, че рязкото увеличение не е коректно спрямо потребителите“, категоричен е Тонев. По думите му трябва да се начертае път за плавно повишаване на размера на таксата през определени периоди от време, за да няма рязко натоварване на ползвателите на медицински услуги. Обективно погледнато, потребителската такса изостава, като нивото ѝ е замръзнало от 2013 г., а доплащането в болниците е около 40 на сто, посочи той. По думите му, за да има промяна в нивото на потребителската такса, трябват законови промени, както и дефинирането ѝ в Националния рамков договор.
На въпрос кога държавата ще започне да плаща пълния размер на здравноосигурителната вноска за групите хора, които осигурява, доц. Тонев каза, че отговорът започва от министъра на финансите. „Това е нещо, което трябва да се случи, но често се сблъскваме с действителността, а тя винаги фигурира в определени цифри, а ние опитваме да ги направим по-добри. Миналата година за много от разходите успяхме“, допълни той. В момента размерът на здравната вноска е 8%, като тя се поделя между работодател и работник. Държавата плаща здравните вноски за деца, пенсионери, социално слаби, задържани под стража, лишени от свобода и др., като размерът на вноската е по-нисък от 8 на сто.
„Трябва правилата да се променят така, че студентите по медицина да знаят какво да очакват в следващите от 5 до 15 години и това да бъде устойчив модел“, каза доц. Тонев в отговор на въпрос кога държавата ще създаде условия младите лекари да останат в страната. По думите му анкети сред млади лекари са показали, че заплащането на труда им вече не е единственият критерий за оставане на работа в България. Вече се включва и възможността за кариерно израстване. За медицинските стандарти и за качеството на медицинските услуги доц. Тонев коментира, че в момента има специалности, за които има написани, но непризнати стандарти, и припомни, че някои от тях са обжалвани в съда. По думите му съсловните организации, заедно с академичните среди, биха могли да изработят стандартите, които след това да бъдат наложени, и да няма лекари, които да могат да практикуват, ако не покриват стандарта.
