При надвишаване на среднодневната норма на съдържанието на фини прахови частици във въздуха, сигналите към центъра за спешна медицинска помощ се увеличават със средно 10%.
Това сочат резултатите от проведено изследване сдружение „Въздух за Здраве“ в партньорство с Факултета по обществено здраве (ФОЗ) – МУ София и подкрепата на Центъра за спешна медицинска помощ София.
Изследването на данните е за столицата по проект с цел да се установи връзката между нивата на фини прахови частици във въздуха и непосредствените здравни последици от тях. Резултатите от изследването показват, че качеството на атмосферния въздух влияе върху здравния статус на населението.
За целите на анализа са използвани осреднени данни от официалните шест станции на Изпълнителната агенция по околна среда, както и осреднени стойности от станциите на гражданската мрежа на AirBG.info, които са над 300 броя на територията на София.
Проучването е проведено в периода февруари – юли 2019 г., като цялостният анализ включва данни за 24 месеца.
Проф. Каролина Любомирова посочи, че има лека положителна тенденция за намаляване на среднодневните превишения на концентрациите на ФПЧ10 и ФПЧ2,5 през зимните месеци на изследвания двугодишен период. Установява се и слаба, положителна корелация между случаите със сърдечно-съдови и неврологични заболявания и концентрацията на ФПЧ.
Единодушното мнение на организациите участващи в изледването е, че нивата на замърсяване дори при кратка експозиция могат да се свързват с промени в здравето. Влияние има не само върху дихателната система, но и върху сърдечно-съдовата система и централната нервна система, като дори се повишават нивата на диабета и нефрологичните заболявания. Това изисква бъдещо динамично следене и анализиране на връзките „високи наднормени нива на активни атмосферни замърсители – регистрирани оплаквания и заболявания на критичните органи и системи“. Това проучване ще помогне на много медици от различни области – пулмолози, кардиолози, невролози и други. Ще се повиши и информираността на хората за тези проблеми, както и за решенията, които те могат да предприемат.
Проблемът изисква комплексни мерки и близко взаимодействие между държавни, академични, граждански и други институции и организации. Нужно е да се търсят и следят промените в здравния статус на столичното население, породени от качествата на околната среда, включително на атмосферния въздух. Така шансовете за решаването на проблемите се увеличават значително.
Според данни от СЗО завишените над допустимите нива на фини прахови частици са отговорни за: 29% от смъртните случаи при белодробен рак, 24% при инсулт, 25% от исхемична болест на сърцето и 43% от хронична обструктивна белодробна болест.
„Министерството на здравеопазването винаги е заставало зад проекти като този, иницииран от сдружение „Въздух за здраве“ и Факултета по обществено здраве, коментира заместник-министъра на здравеопазването Светлана Йорданова. Тя похвали работата на Столична община за подобряване на качеството на атмосферния въздух и призова всички неправителствени организации в България да се обърнат към гражданите, с които да работят, тъй като от тук нататък подобряването на въздуха зависи преди всичко от техните действия.