Парламентът за първи път бе домакин на кръгла маса по темата за психично болните в България.
Условията за лечение на психиатрично болните пациенти и работа на персонала в някои отношения са в пряко нарушение на европейското законодателство и са подобни на концентрационен лагер.
Това заяви проф. Дроздстой Стоянов, който представи на кръгла маса в Народното събрание доклад на Европейската психиатрична асоциация (ЕПА). Докладът е депозиран на 1 ноември в Министерство на здравеопазването.
По време на комунистическия режим легловият фонд е достигнал своя пик, а след падането на режима на разположение са били около 8 000 легла. Към момента те са само малко над 4 000.
„Материалният ресурс е неглижиран“, коментира Стоянов. След това деградира и човешкият ресурс в резултат на масова емиграция.
Мотивите за мониторинга и наблюдението на психиатричната помощ у нас от страна на ЕПА са свързани с катастрофалното състояние на обслужването, обясни той.
„Психиатрията е в силна зависимост от ценностите“, категоричен беше Стоянов.
Докладът отчита, че голям брой от пациентите не са обхванати от дейностите на НЗОК, лошите условия, частичните грижи и липсата на отчетност.
Психиатрията често е дискриминирана и е обект на равнодушие от страна на правителството, подчерта данните от анализа проф. Стоянов. Налице са и негативни обществени нагласи към промени в организацията на психично- здравните грижи.
Около 800 души годишно губят живота си в България след самоубийство, което най-често се дължи на дълбока депресия, стана ясно на форума.
В доклада си ЕПА извежда редица препоръки. Според експертите е необходимо да се определи национален клиничен ръководител с изпълнителна оперативна отговорност и власт за вземане на решения за програмата за реформа.
10% от бюджета за здравеопазване да се отделят за психично здраве, препоръчва ЕПА.
Според експертите е наложително създаването на национална работна група, която да ръководи и изпълнява програмата за реформа в сектора. Международните експерти съветват и да се вземе под внимание обучението по психотерапия и неговото подобряване, като се увеличи броят на обучаваните във всички психиатрични специалности.
Необходим е и метод за измерване на качество на услугите, като се използват съществуващите стандартизирани инструменти. Интегриран информационен поток би бил възможен чрез създаване на единна система към Министерство на здравеопазването, уточни Стоянов.
Спешно да бъдат реорганизирани и интегрирани психично-здравните услуги, настоя Стоянов.
Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова заяви, че психиатричната помощ у нас се нуждае от организационно и финансово укрепване, а решаването на натрупаните проблеми може да се случи чрез обединяване на субсидията на отговорните институции, специалистите и неправителствените организации за формирането на правилни и ефективни политики.
