Процентът на хора с инвалидни пенсии у нас е много по-висок от средния за ЕС и в това се състои разминаването, което трябва да ни накара да се замислим. Това каза Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България по време на кръгла маса на тема: “Хората с увреждания като ресурс на първичния пазар на труда – предизвикателства и решения”.
Велев обясни, че у нас все още водещо е компенсирането на загубата на работоспособност, а не предлагането на стимули за намиране на работа и стимули за търсене на работа на хора с увреждания. Така се сумират механично уврежданията и до 15 заболявания се сумират за да се събере неработоспособност.
“ТЕЛК е универсален документ, който отваря врати за 30 привилегии и преференции и са мощен стимул за измами”, обясни Велев. “Хора с увреждания не е равно на инвалидна пенсия”, каза още той. По думите му нищо не се прави и за реформа на медицинската експертиза.
Очаква се в края на тази седмица на заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания отново да бъде разгледан проект на наредба за медицинската експертиза. “С този проект нещата не се подобряват, а се влошават. Няма идеи за рехабилитация на хората с увреждания”, констатира Велев.
Така у нас не се обсъждат нормативни промени за хората с тежки увреждания да участват и те на пазара на труда.
“Хората от ТЕЛК са с мислене, което не съответства на промените и на тях им се дава трибуна да обясняват как всичко е наред. Не, не е наред!”, констатира Велев и изтъкна, че България е единствената държава от бившите социалистически страни, която не е реформирала нито медицинската експертиза, нито предоставянето на услуги.
По думите му е необходима промяна на пенсионно осигурителния модел, защото у нас се дават стимули за домогване на 50% инвалидност.
Той настоя за персонализиране на отговорността на лицата, извършващи експертизата, тъй като сега при нас сега това е размито в една колективна безотговорност. Относно рехабилитацията, Велев констатира, че всъщност санаториумите не са място за увеселение на здрави хора.
От АИКБ настояват експертизата да отчита резултатите от рехабилитацията и да определя дееспособността на работещия с увреждания спрямо тази на здраво лице, да даде точни указания за трудоустрояване и вграждане – продължителност и натоварване.
Той коментира, че в 38 икономически дейности процентът на наетите хора с увреждания е 10%, докато в държавната администрация, този процент е едва 2%. Димитър Бранков – заместник-председател на БСК коментира, че бързите решения няма да ни доведат до добрия край. Бранков визира готвените нормативни промени. Той настоя за въвеждане на международната класификация на СЗО за вида на уврежданията като изтъкна, че преводът е направен преди години и отлежава в чекмеджетата на чиновниците от Министерство на здравеопазването.
Други проблем, който Бранков изтъкна, е социалната икономика. Преди 30 години в предприятията и кооперациите на хората с увреждания работеха над 30 хиляди души, сега – 1 300 души, констатира Бранков.
Георги Георгиев изтъкна по време на кръглата маса, че 85 хиляди души с увреждания работят на първичния пазар на труда при около 50 работодатели. Той настоя да се търси партньорство с работодателите и техните организации. По думите му е нужно за наемането на работа водещо да е умението, а не увреждането.
Георгиев настоя за въвеждане на стимули за разкриване на работни места и данъчни облекчения за работодателите, наели хора с увреждания, както и защита от уволнение на хората с увреждания. Той настоя и за интеграционни добави за работещите и учащите.
