Публичните инвестиции за здраве да се увеличат от 4.2% на 8% от БВП, е едно от исканията на членовете на инициативата “Заедно за повече здраве“
Проведе се пресконференция на партньорите в инициативата „Заедно за повече здраве“ – Български лекарски съюз (БЛС), Български фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските производители в България (ARPharM).
Изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев обяви, че здравеопазването е една от най-важната тема, по която българските граждани биха искали да чуят позициите на партиите, които ще участват в предстоящите парламентарни избори. Ето защо организациите настояват за постигане на надпартиен консенсус за ускорено развитие на здравеопазването в следващите 5 години. Позицията им ще бъде изпратена до всички политически сили, за които социологическите агенции прогнозират, че биха могли да влязат в следващото Народно събрание.
Социологът от „Тренд“ Димитър Ганев бе категоричен, че българското общество очаква промяна във функционирането на здравната система. Той припомни, че според проучване на агенцията от август м.г. 63% от българите смятат, че в последните години секторът се развива в негативна посока, а 73% заявяват, че здравеопазването има нужда от допълнителни инвестиции. Според 47% от респондентите проблемите в системата се дължат на лошия контрол, а според 23% – на недостатъчното финансиране. Освен това 86% от анкетираните смятат, че държавата трябва да отделя повече средства за здравеопазване и да се инвестират по-ефективно.
Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров отбеляза, че през последното десетилетие страната ни бележи сериозен напредък в развитието на здравеопазването, но все още изоставаме от страните в Западна Европа. Tрябва да говорим не за реформи, а за ускорено развитие, което е над интересите на отделните гилдии и трябва да бъде и над партийните интереси. Доказателство за тази необходимост е пандемията от COVID-19, която през изминалата една година показа, че не може да има силна държава и успешна икономика без добро здравеопазване. Д-р Маджаров цитира анализ, в който се прави сравнение с 5-те най-големи държави в ЕС. Данните сочат, че продължителността на живота у нас се е увеличила, но българите все още живеят 7 години по-малко в сравнение с гражданите на тези държави. Според анализаторите, със сегашните темпове на развитие на здравеопазването ще са ни нужни 38 години, за да догоним средната продължителност на живота в 5-те най-големи държави от ЕС (82 години). Страната ни изостава и по отношение на предотвратима смъртност – в България тя е близо 3 пъти по-висока. Докладът отчита, че смъртността от сърдечно-съдови заболявания в страната ни намалява, но все още е два до три пъти по-висока спрямо петте държави. Според документа, със сегашните темпове на развитие на здравеопазването на България ще й отнеме повече от 50 години, за да догони 5-те най-големи държави в ЕС по отношение на предотвратимата смъртност от исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдови заболявания.
Деян Денев добави, че у нас публичните инвестиции в здравеопазване са почти два пъти по-ниски като процент от БВП. Ако страната ни инвестира в здравеопазване същия процент от БВП както петте държави, увеличението на човек от населението ще е 90% или с 570 евро повече от сегашните 632 евро на човек. Публичните разходи за лекарствени продукти в България остават значително по-ниски от тези в повечето държави от ЕС и повече от 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи държави от ЕС. Ако големите държави отделят по 355 евро за медикаменти след отчитането на ДДС и направените отстъпки, то в България тези средства през 2019 г. са били едва 106 евро. Денев отбеляза още, че по-високите нива на публични инвестиции в здравеопазване водят до по-добри здравни резултати, а високото доплащане от пациентите води до ограничаване на достъпа до медицинска грижа.
Председателят на БФС проф. Асена Сербезова коментира, че по-ниските нива на публичните разходи на България за лекарствени продукти са свързани с по-лоши здравни резултати. Анализът отчита, че доплащането от страна на пациентите у нас е 37% от разходите за лекарства по лекарско предписание срещу 5% в 5-те най-големи държави от ЕС. Освен това високото доплащане влошава здравните резултати, като стимулира ниско ниво на придържане към лекарствена терапия.
Деян Денев добави, че според анализа, между 2015 и 2018 г. пациентите в 5-те най-големи държави в ЕС са имали достъп до над два пъти повече иновативни терапии от тези в България. Освен това пациентите у нас чакат по-дълго, за да получат достъп до нови лекарства, които са разрешени за употреба между 2015 и 2018 г.
Проф. Сербезова бе категорична, че е нужно значително подобрение на ефективността на здравеопазването в България. Според анализа, България сериозно изостава от 5-те най-големи държави от ЕС и страните в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), когато става въпрос за ефективност на здравната система. Основните източници на неефективност са загуби в медицинските грижи (пациентите получават неподходяща или неефективна грижа с ниска или никаква полза), неефективно управление (лошо управление на ресурсите и разходи за лекарства) и неефективна правителствена политика (използване на ресурси, които не допринасят пряко за грижата за пациентите – административна тежест, злоупотреби и др.).
Председателят на БФС се спря и върху новите технологии в здравеопазването. Чрез инвестиции в дигиталиация могат да се подобрят ефикасността на здравната система и да се увеличи достъпа на пациентите до здравни грижи. По думите й е необходимо страната ни да намали „хартиеното здравеопазване“ и неговите несъвършенства. Ефективността на лечението може да бъде подобрена и чрез намаляване на доплащането от пациентите и повишаване степента на придържане към терапията.
Изпълнителният директор на ARPharM допълни, че устойчивостта на финансирането на иновативни терапии може да бъде постигната чрез въвеждане на нови модели на реимбурсиране – плащанията въз основа на резултатите, плащания, отложени във времето, абонаментни плащания и ценообразуване въз основа на индикации. Освен това споделянето на информация и здравни анализи могат да подобрят разпределението на ресурсите и ефективното планиране на бюджета, като подобри ефикасността на грижите за пациента, намали ненужните процедури и разходи.
Председателят на БЛС д-р Маджаров обобщи данните от представения анализ като каза, че подобрените здравни грижи могат да намалят тежестта върху болниците и да генерират икономии на разходи за системата на здравеопазването. Това изисква насочване на ресурси в първична медицинска помощ. Председателят на БЛС цитира данни според които над 50 на сто от лекарите на България работят в София, Пловдив и Варна, както и че 30 на сто от медиците у над надхвърлят 60 години.
Д-р Маджаров представи и основните политики, около които следва да се обединят партиите в следващия парламент, според партньорите в инициативата „Заедно за повече здраве“:
• Ускореното развитие на здравната система може да доведе до догонване на европейските здравни показатели в рамките на следващите 10 години.
• През следващите 5 години България трябва да догони ЕС по отношение на публичните инвестиции за здраве и те да се увеличат от 4.2% на 8% от БВП, или от 6 млрд. до 10 млрд. лв.
• Нарастването на инвестициите в здравеопазване трябва да бъде съпроводено от повишаване на тяхната възвращаемост чрез ефективно използване и ускорена дигитализация, измерена чрез подобрени здравни резултати за обществото и засилено икономическо развитие на страната.
• Нужно е запазване, надграждане и оптимизация на здравноосигурителния модел с доброволни здравни фондове, които да дофинансират системата.
• Нужна е държавна политика в областта на финансиране на кадрите по региони.
Анализаторът от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) Аркади Шарков подчерта, че за да се осигури устойчивостта на здравеопазването в години на криза, е необходимо да се осигури финансиране на системата чрез бюджетно неутрални инструменти. По думите му на здравето трябва да се гледа като на стратегическа инвестиция. Според него, всеки „умно“ инвестиран допълнителен лев в българското здравеопазване може да донесе възвръщаемост от 3,4 лв. чрез по-голяма и по-здрава работна сила. Прозрачността при доплащанията може да доведе до намаляване на персоналните разходи и да подобри достъпа до здравни грижи. А въвеждането на допълнително доброволно здравно осигуряване/застраховане може да доведе до изсветляване на доплащанията и подобряване здравето и благосъстоянието на българските пациенти, както и на медицинските специалисти.
