Ракът на щитовидната жлеза, с малки изключения, не е агресивен. При най-разпространената му форма, папиларният карцином, смъртността е под 1%. В някои случаи, при напреднала възраст, пациентът може да остане под активно наблюдение, ако тумора не нараства и не метастазира в лимфните възли. Тези факти станаха ясни по време на научен интердисциплинарен симпозиум на тема: „Тиреоиден карцином – новости в диагнозата, лечението и проследяването“, организиран от Българското Сдружение Тиреоидея и Паратиреоидея и Клиничният Център по Ендокринология и Геронтология към Медицинския университет в София. Освен специалисти в областта на ендокринологията, в него участваха и специалисти по патология, нуклеарна медицина, хирургия, както и лекари, ангажирани с лечението и проследяването на пациентите с рак на щитовидната жлеза.
По данни на Националния раков регистър заболеваемостта от рак на щитовидната жлеза е 1% от популацията, толкова се приема, че е и навсякъде по света.
„Ракът на щитовидната жлеза е най-често срещаният ендокринен карцином. В около 90% от случаите той е с добра прогноза, за разлика от други, като например ракът на гърдата, на яйчника или на стомаха, посочи проф. Русанка Ковачева, началник на Клиниката по тиреоидни и метаболитни костни заболявания към УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев”. Засяга по-често жените, както при всички заболявания на щитовидната жлеза, допълни специалистът.
Проф. Ковачева увери, че достиженията на медицината позволяват жена с отстранена щитовидна жлеза заради карцином да забременее, износи и роди здраво дете. В този случаи функцията на жлезата се замества с таблетки.
„Съществуват четири вида карциноми на щитовидната жлеза. Най-чест е папиларния – около 80-85% от всички случаи. По-рядък е фоликуларния – 10 – 15%, следван от медуларния 3-5%, а най-рядък е недиференцираният карцином – около 1%, но той е и най-опасен. Заболяването започва и протича безсимптомно. Само когато е много напреднало, се установява твърд възел в щитовидната жлеза, увеличаване на лимфните възли в областта на шията, промяна в гласа, задух и затруднено преглъщане”, каза д-р Александър Шинков от УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев”.
„Медицинската наука вече познава не само оперативни, но и неоперативни методи за лечение на щитовидната жлеза, включително и на тироидния карцином и неговите метастази. Това може да бъде химична аблация с етанол, различни методи на термоаблация, като лазерна, микровълнова, радиочестотна или с фокусиран ултразвук. Съществува и криоаблация – терапия със замразяване, но тя все още не е намерила приложение при щитовидната жлеза”,каза проф.Здравко Каменов, началник Клиника по ендокринология, Александровска болница и поясни, че към неинвазивен метод лекарите пристъпват, ако състоянието на пациента не позволява операция или самият болен не иска да бъде опериран.
Щитовидната жлеза страда и от йоден дефицит, когато човек не приема достатъчно йод. Затова трябва да се консумира йодирана сол. В България солта задължително се йодира. Благодарение на този факт гушавостта е преодоляна, показват даннни от проучвания, изнесени от проф. Боян Лозанов, началник Клиника по ендокринология в болница „Аджибадем – Токуда”. „От гледна точна на карцинома на щитовидната жлеза, йодният дефицит е сериозен рисков фактор, подчерта ендокринологът и посочи, че той довежда и до сериозни нарушения в развитието на мозъка, психиката и физическото развитие, особено когато настъпи по време на бременността. Причината е, че щитовидната жлеза на плода се оформя в края на втория, началото на третия месец, но започва да функционира в третия месец. Тя обаче е все още твърде слаба и не може да му осигури необходимото количество йод, бебето разчита на йода, получаван от майката чрез кръвта. Ако бременната е в дефицит, бебето не може да компенсира само, мозъкът не се развива, настъпва кретинизъм.”
