Над половина от медикаментите, които влизат в България, или 59%, биват изнасяни. Това обявиха на пресконференция пациентски организации. Участие в нея взеха представители на Центъра за защита правата в здравеопазването, Асоциация Хипофиза, както и Сдружение за развитие на българското здравеопазване.
„Проблемът с липсата на лекарства е от години, но в последните две стана много сериозен“, заяви председателят на Асоциация Хипофиза Ваня Добрева.
В търсене на решение на проблема от асоциацията са поискали данни от няколко институции за редица лекарства, които според тях са най-често обект на износ. Според представителите на пациентската общност предоставената информация показва, че между различните контролиращи институции липсва координация, а интересът на пациентите не е защитен. Данните, на които се базира мнението им, са въз основа на справки, предоставени от ИАЛ, Агенция Митници, НАП, Комисията за защита на конкуренцията и НСИ. Пред медиите бе представена и справка от НЗОК за 15 медикамента за период от 9 месеца – януари-септември 2017 г., от която става ясно, че има драстично разминаване между броя на опаковки по заверени протоколи и броя платени от фонда опаковки. При някои медикаменти, сред които такива, прилагани при трансплантирани пациенти, разликата е над 100 пъти.
Според представителите на пациентските организации реалният размер на паралелния износ у нас е близо 1,5 млрд. лв., тоест далеч над обявяваните до момента 400 милиона лева. „Ние сме доста добра за този бизнес страна, но несправедлива към пациента“, коментира Добрева. Тя даде и конкретен пример с лекарство за болните от акромегалия, като заяви, че 30% от тях остават без него.
„Проблем, който виждаме, е износ на лекарствата, които минават директно през аптеката – тоест аптеката продава обратно на търговец на едро“, посочи още Добрева, като уточни, че санкциите за това са между 2000 и 5000 лв. „Много бихме искали да разберем колко аптеки са глобени за това, тъй като мнението на ИАЛ е „Санкциите са много ниски и затова не ги налагаме“, обясни тя. Добрева допълни, че поне 2/3 от фирмите, които изнасят медикаменти, не са декларирали това в ИАЛ, но не са били глобени. „Никой в момента не следи какво се случва в този бранш, фирмите са оставени да изнасят абсолютно на воля“, коментира тя.
Според нея предлаганото решение на проблема с износа на лекарства чрез създаване на списък на медикаменти, забранени за експорт, което е и една от заложените промени в Закона за лекарствата, няма да доведе до резултат в България. Тя обясни, че той вече се прилага в Румъния, без особен ефект. Решение може да се търси чрез плащането на отстъпките директно на касата, както и създаване на модел на двойно ценообразуване, който се прилага в Испания, където също цените на лекарствата са ниски. „Това означава, че търговецът на едро сключва два договора с притежателя на разрешение за употреба – единият за тези, които се реимбурсират от НЗОК, а другият – за тези, които се реализират на свободния пазар“, обясни тя.
„Единственият категоричен извод от представените данни е, че цари пълна какафония с тези лекарства“, заяви от своя страна председателят на ЦЗПЗ д-р Стойчо Кацаров. Според него промените, които трябва да се предприемат, трябва да засегнат „природата на реекспорта и да премахнат икономическия смисъл да купуваш от тук лекарства и да ги изнасяш в Германия“. По думите му създаването на двойно ценообразуване, както и предложението за връщане на отстъпките от страна на фирмите в НЗОК, би могло да реши проблема.
Той обаче отбеляза, че към момента сме свидетели на имитация на мерки за ограничаване на износа на животоспасяващи лекарства.
Запитани за коментар по изнесените данни от НЗОК съобщиха пред Zdrave.net, че подготвят становище.
