В България се регистрира най-високата смъртност от тотално резистентни на антибиотици бактерии, съобщават от Националния център по заразни и паразитни болести. Вече две години властимащите не приемат готовата Стратегия за борба с антимикробната резистентност, алармират още оттам. За седми път в България се отбелязва Световната седмица за осведоменост за отговорното прилагане на антибиотиците (18 – 24 ноември). По този повод пресконференция в София дадоха представителите на Световната здравна организация в България д-р Скендер Сила и доц. Михаил Околийски, директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова и директорът на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) д-р Койчо Коев.
Антимикробната резистентност е смъртоносен проблем, който толкова се е задълбочил, че вече е проблем на настоящето, а не на близкото бъдеще. През 2019 г. смъртта на 5 милиона души по света е свързана с резистентност на микробите към антибиотици и тази резистентност е директната причина за смъртта на 1,3 млн. души, стана ясно от изнесените данни. Този проблем обаче се подценява от политиците в България – вече две години след като експертите разработиха Национален план и стратегия за борба с антимикробната резистентност, планът не се приема от Министерски съвет. България е една от двете европейски страни, които не въвеждат такъв план, предупреди д-р Скендер Сила от Офиса на Световната здравна организация в България. Световната здравна организация посочи през 2021 г. антимикробната резистентност като една от десетте заплахи за здравето на хората. България е една от страните, които най-трудно се справят с прекомерната употреба на антибиотици, заяви на свой ред и доц. Михаил Околийски от СЗО. „В последните две години на Ковид пандемия България е единствената държава в Европа, в която антимикробната резистентност се задълбочи, защото 70% от инфектираните приемаха антибиотици абсолютно ненужно. В нашата страна употребата на антибиотици се увеличи с 20%, докато останалите държави постигнаха 30% спад на употребата.“
Най-много антибиотици се изписват в доболничната помощ, подчерта проф. Ива Христова, шеф на Националния център по заразни и паразитни болести. „За съжаление по време на Ковид пандемията у нас поголовно се изписваше един макролиден антибиотик, както и много други, което доведе и до резистентност на микробите към антибиотици. Публикация в медицинското списание „Лансет“ от октомври 2022 г. сочи, че в България има най-високата смъртност от тотално резистентни на антибиотици Ешерихия коли и Клебсиела Пневмониа, съответно 7,29 на 100 000 души и 4,59 на 100 000. (…) По наши данни резистентността към пеницелин на Стрептококус Пневмония се е качила от 12% през 2020 г. на 17% през 2021 г.“, отбеляза тя. „Проблемът с резистентните бактерии в болниците е толкова голям, че някои болници са принудени да извършват основни ремонти, за да премахнат бактериите“, подчерта още проф. Христова. Тя изрично наблегна, че изписването на антибиотик в доболничната помощ трябва да става задължително след микробиологично изследване и антибиограма и че тези две денонощия, докато се завърши изследването, не са фатални за пациентите. В болниците, където са тежките случаи, има възможност за много бързи тестове, за да се започне навременна терапия, посочи тя.
