Все повече деца в САЩ се диагностицират със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ/ADHD) и тази тенденция се задържа вече няколко години според ново проучване на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), информира abcnews.go.com
Данните от изследването са резултат от анализа на повече от 45 000 анкети сред родители, включени в Националното проучване на детското здраве (NSCH) от 2022 г.. В него е установено, че през 2022 г. 7 млн. деца на възраст между 3 и 17 години преди това са били диагностицирани със СДВХ, което представлява увеличение с 1 милион спрямо 2016 г.
На практика резултатът означава, че приблизително едно от всеки девет деца в САЩ получават диагнозата СДВХ в един момент от живота си, посочват експерти.
При 58,1% то е в умерена или тежка форма, а при 77,9% се наблюдава поне още едно съпътстващо разстройство.
Съпътстващите разстройства включват поведенчески проблеми като тревожност или депресия и проблеми с развитието като затруднено учене или забавяне на говора.
СДВХ е състояние, което включва затруднено внимание, хиперактивност и импулсивност. Дебютира в детството и може да продължи в зряла възраст. Дете със СДВХ може често да мечтае, да забравя или да си губи вещите, да говори твърде много, да се мята в различни посоки, да лази или да се върти в кръг, припомнят специалисти. По правило тези деца трудно се разбират с другите, имат проблеми с последователността в действията си и често правят грешки поради невнимание и липса на концентрация, допълват те. Диагнозата може да бъде поставена от специалист по психично здраве като психолог или психиатър, или от лекар в системата на първичната медицинска помощ, най-често педиатър. CDC препоръчва на родители, които имат съмнение за СДВХ, да потърсят съвет от специалист.
Въпреки че поведенческата терапия често се препоръчва самостоятелно или като допълнение към лекарственото лечение, само около половината от децата със СДВХ в САЩ – 53,6%, са били лекувани с лекарства, а 44,4% са получили поведенческа терапия през последната година, сочат данните от изследването.
Близо една трета от децата – 30,1%, не са получили никакво специфично лечение за СДВХ, е установило още проучването.
Освен това е доказана тенденцията по-големите деца на възраст между 12 и 17 години по-рядко да получават лечение, в сравнение с по-малките деца на възраст между 6 и 11 години.
Липсата на достъп до специалист и недостиг на лекарства са двете основни причини деца да остават без терапия, отбелязват от CDC.
Според Американското дружество на фармацевтите в здравната система недостигът на такива препарати вече е хроничен в САЩ и се дължи отчасти на забавяния от страна на производителите, а от друга – от повишеното търсене.
Според авторите има няколко причини, поради които поставените диагнози са се увеличили – по-добрата обществена осведоменост, намаляването на стигмата около получаването на лечение и, на трето място COVID пандемията, която може да е изиграла катализираща роля, защото симптоматиката се е изострила при много деца и родителите им са започнали да търсят помощ.
Авторите на изследването припомнят още, че децата със СДВХ са по-склонни да боледуват като възрастни, по-често да страдат от затлъстяване, хронични заболявания и случайни наранявания.
Според тях резултатите от проучването могат да насочат вниманието на клиницистите да бъдат по-внимателни и да мислят за това разстройство, когато работят с деца, да съдействат за това те да получават подходящо лечение, а така също и да помогнат на политиците и правителствата да планират по-добре нуждите на децата със СДВХ.
