На 14 ноември се отбелязва Световният ден за борба с диабета. Заболяването е глобален проблем, пред който са изправени всички държави в света. Повишената урбанизация, консумацията на нездравословни храни, обездвижването и произтичащото от това затлъстяване, са допринесли за драматичното увеличение на разпространението на диабета. По данни на Международната диабетна федерация в световен мащаб хората с това заболяване са около 463 млн., като се очаква броят им да нарасне до 578 млн. до 2030 г.1 В България диабетиците са над 500 000, като 40% дори не подозират, че страдат от заболяването.
Като социално значимо заболяване диабетът често води до редица усложнения, свързани със сърдечносъдови болести, бъбречна недостатъчност, полиневропатия и увреждане на очите, наречено диабетна ретинопатия. Тя често засяга и двете очи и ако не се лекува навреме, води до постепенно и прогресивно намаляване на зрението, дори до неговата загуба. Диабетът е причина за 12% от новооткритите случаи на слепота годишно. Над 4 млн. души по света са с намалено зрение вследствие на диабетната ретинопатия. От тях 1 млн. са слепи, а 3,3 млн. имат умерено до тежко увреждане на зрението.
Диабетната ретинопатия уврежда кръвоносните съдове на ретината в задната част на окото. Първоначално в ретината се наблюдават малки кръвоизливи и разширения на капилярите (микроаневризми), постепенно се развиват изменения в съдовата стена, които водят до запушване на кръвоносните съдове и недостатъчно изхранване на ретината. В резултат на това се получават стимули за разрастване на нови съдове, които не са пълноценни и могат лесно да се разкъсат и изкървят.
Лошият контрол на кръвната захар, високото кръвно налягане и високият холестерол увеличават риска от развитие на диабетна ретинопатия и вероятността от загуба на зрение. Първите признаци най-често се изразяват в специфични промени в очните дъна, които са асимптоматични и едва на по-късен етап се засяга зрителната острота. Около 1 на 3 пациенти с диабет има някаква степен на диабетна ретинопатия, а 1 на 10 ще развие застрашаваща зрението форма на заболяването. Затова от съществено значение за ранната диагностика и своевременното лечение са редовните профилактични прегледи при офталмолог.
При хората с диабет може да се засегне и централната част на ретината – макула и да се развие диабетен макулен едем. Перманентно повишената кръвна захар, която често се съпътства и с високо кръвно налягане, води до излив на кръвни елементи и плазма в макулата. Диабетният макулен едем е честа проява на диабетната ретинопатия и може да доведе до значително намаление на зрителната острота. Той може да се развие във всеки стадий на диабетната ретинопатия, но честотата му нараства с увеличаването на тежестта на ретинопатията. Изключително важно е пациентите да потърсят лекарска помощ на време, тъй като това определя и резултата от лечението.
България се нуждае от Национална програма за диабета, която да установи, обхване и
направлява връзките между отделните процеси в тяхната последователност и взаимовръзка. Трябва да има разписани мерки за профилактика и превенция, стандарти за дългосрочни медицински грижи и лечение, програми за обучение на медицински специалисти и пациенти, правила и средства за контрол и самоконтрол, както и вторична профилактика срещу възникване на усложнения и проследяването им с цел недопускане на влошаване на състоянието и ограничаване случаите на инвалидизация и смърт. Нашият проект за безплатни очни прегледи на хора с диабет е от много голямо значение, особено сега – в условията на ограничения и страх от заразяване на хората от тази рискова група, като ги подпомага за контрол на развитието на увреждания на очите и им посочва пътя на пациента за последващи изследвания и лечение, ако се установи необходимост от такова.“, коментира Майя Викторова, председател на УС на Българска асоциация „Диабет“
