Един от 10 пациенти бива увреден при получаване на болнична помощ в Европа. Тези данни представи заместник-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски на дискусия по повод Световния ден за безопасност на пациента – 17 септември.
В България – мълчание В България се мълчи за инцидентите в лечебните заведения, вместо да се регистрират и да се набележат мерки за подобрение на медицинското обслужване, за да се избягват инциденти в бъдеще. В световен мащаб се случват 134 милиона инциденти при лечението, включително вътреболнични инфекции, които са довели в страните със среден и нисък доход до 2,6 милиона смъртни случаи, каза той.
Околийски обясни колко е важно пациентите да бъдат партньори в здравната грижа, да участват в планирането на здравните услуги и взимането на решения за тяхното лечение: „Това да се чува гласът на пациентите е определящо за това дали здравната система е чувствителна към техните потребности. Добра практиката е въвличането на пациентските организации във взимането на решения за здравната политика. Но това все още не се случва по най-ефективния начин. Понякога не се привличат автентични пациентски организации, които говорят с гласовете на членовете си, а не представляват чужди на пациентите интереси“.
Проучване доволни ли са пациентите Зам.-министърът съобщи, че предстои представително проучване за удовлетвореността на пациента от здравните услуги, което ще се извърши от Националния център по обществено здраве и анализи и ще бъде отчетено на 17 септември 2024 г. Доц. Околийски добави, че предстои информационна кампания на МЗ за ваксинопрофилактиката, и подчерта, че вече в РЗИ са налични 80 000 броя ваксини срещу сезонния грип и Covid 19, като в новите указания ваксинирането се препоръчва не само на хронично болните и на хора над 60 години, но и на хора с епилепсия. За тази цел МЗ ще търси партньорство с пациентските организации.
Какви са жалбите на пациенти от здравната система обобщиха специално за дискусията Дирекция защита правата на пациента към Министерство на здравеопазването. От изпратената справка става ясно, че най-честите причини за жалби са ограничен достъп до медицинска помощ, грубо отношение, неправилна диагностика и лечение, нарушени здравноосигурителни права. Пациентският съвет не е работил Боряна Ботева от Сдружение за развитие на българското здравеопазване и член на Обществения съвет по права на пациента към МЗ обясни, че този съвет е създаден още преди 10 години със Закона за здравето, но досега не е свикван.
„Самото му свикване вече е пробив, но той има и важна роля – Общественият съвет трябва да изготвя ежегоден доклад за спазването на пациентските права и да прави предложения по глобални теми, засягащи тези права. Първият проблем, който ще поставим, е улесняването на достъпа на пациентите до техните електронни здравни досиета, за да могат да реагират, ако в досието има некоректна информация. Сегашният достъп е ограничен от електронен подпис и код от НАП.
“Неуредици в ТЕЛК Веска Събева от Асоциацията на родители на деца с епилепсия обърна внимание, че новата наредба за ТЕЛК е ощетила 24,53% от хората с увреждания, като на 1,25% е отнета необходимата им чужда помощ, а някои изобщо са отпаднали от системата на ТЕЛК, съответно са загубили и здравноосигурителни права. „Никой не е обяснил на тези хора, че когато обжалват, ТЕЛК-комисиите отново ще разглеждат случая им по старата наредба. Вместо това тези хора трябва да подадат отново документи и да направят изследвания. Понякога и в телковите комисии това не се знае“, заяви г-жа Събева.
