Столичният общински съвет одобри на днешното си заседание отпускането на финансови средства за закупуването на 20 дефибрилатора, които да бъдат поставени в общински болници, места, където се събират много хора и метростанции с голям пътникопоток.
Вносители на доклада са Георги Георгиев, Малина Едрева, д-р Антон Койчев, д-р Веселин Милев, Милка Христова, Ирина Йорданова, Карлос Контрера, проф. Иво Петров, информира БТА.
14 автоматични външни дефибрилатора (АВД), снабдени със звукова и светлинна сигнализация при отваряне, както и указателни табели ще бъдат поставени на различни метростанции. Четири АВД са предназначени за четирите общински болници – Първа, Втора, Четвърта и бившата Пета „Княгиня Клементина“, два дефибрилатора ще бъдат поставени в Столичната библиотека и в Софийската градска художествена галерия.
Сърдечният арест, наричан още внезапна сърдечна смърт, е една от водещите причини за смърт в света, като в Европа вследствие на сърдечен арест загиват над 350 000 души годишно, пише в доклада до СОС. Всяка година в България най-малко 4000 души биват засегнати от сърдечен арест в извънболнични условия, а в тези случаи процентът на оцеляване е по-нисък от 10%, което означава, че тези инциденти, според броя на населението, ще са фатални за повече от 3000 човека годишно. Оцеляването на жертвите на сърдечен арест зависи от сърдечно-белодробната реанимация (CPR), извършена от намиращите се наблизо свидетели и от тяхната подготвеност да извършват такава.
Състоянието се изразява във внезапното спиране на сърцето в резултат на проблем в електрическата му дейност, като пострадалият загубва съзнание, няма пулс, диша затруднено или спира да диша. 80% от сърдечните арести настъпват извън болнично заведение, а шансът за спасяване намалява с 10% с всяка минута закъснение на дефибрилацията. Ако пострадалият колабира и не бъдат предприети действия по дефибрилация до пристигането на екипа на спешната медицинска помощ, шансът за оцеляване е едва пет процента. Адекватна намеса, включваща ранна дефибрилация в рамките на три- четири минути може да увеличи възможността за оцеляване до повече от 50%, посочват вносителите на доклада.
От СОС припомнят, че през миналата година Съветът прие решение за закупуване на автоматични външни дефибрилатори, с което Столичната община постави началото на внедряването на АВД и осигуряването на възможност за извършване на ранна дефибрилация на обществени места в столицата. Бяха закупени и монтирани четири АВД на ключови метростанции – „Сердика“, „Стадион Васил Левски“, „Орлов мост“, „Национален дворец на културата“, както и един за нуждите на дирекция „Аварийна помощ и превенция“.
Наред с това, бяха проведени редица обучения от страна на фондация „Първите три минути“, които са друга важна крачка – към повишаване на осведомеността и капацитета за реакция в случай на настъпил сърдечносъдов инцидент от страна на гражданите. Осем обучения бяха проведени в Столичния инспекторат, като са обучени 48 служители, и четири обучения за общински съветници и администрацията на СОС. Бяха обучени и 50 служители на „Метрополитен“ ЕАД. През 2023 г. се предвиждат още две обучения за 16 служители на „Център за градска мобилност“ ЕАД. Сред преминалите обучението през 2022 г. са и 44 учители от столични училища, посочват от СОС.
Предвижда се и продължаване на обученията за първа помощ при сърдечен арест и работа с автоматичен дефибрилатор. По данни на „Метрополитен“ ЕАД във връзка с предложението за поставяне на още АВД на метростанциите е необходимо да се организира обучение на още 108 души от персонала на дружеството. Такова обучение следва да преминат и служители от Първа, Втора, Четвърта и Пета МБАЛ, както и от Столичната библиотека и Софийската градска художествена галерия, информират от СОС.
