Държавата намери вариант за преодоляване на проблема с недостига на висококвафицирани медицински специалисти в “Спешната помощ”. Липсата на достатъчно лекари в системата, ще се компенсира с парамедици, които ще оказват първа медицинска помощ. Това се разбира от предложен от Министерството на здравеопазването Проект на Наредба за утвърждаване на медицинския стандарт “Спешна помощ”, предаде репортер на БГНЕС. Приемането на Наредбата от правителството е необходимо и заради решение на Върховния административен съд от пролетта, с което частта за болниците в Наредбата за “Спешна помощ”, изготвена от екипа на бившия министър Петър Москов, бе отменена. Обществените консултации по настоящия проект на Наредба за утвърждаване на медицинския стандарт “Спешна помощ” продължава до 31 август. “Осигуряване на достъп на пациентите до по-високо качество на медицинските дейности в областта на спешната медицина чрез прилагане на единни и обосновани принципи, правила и критерии за извършването на медицинските дейности в обхвата на медицинската специалност “Спешна медицина” и единни качествени и количествени показатели за качеството на извършваната медицинска дейност”, така от Министерството на здравеопазването дефинират очакванията си от приемането на новия стандарт за “Спешна помощ”.
От здравното министерство задължават всички лечебни заведения да осигуряват непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, включително и на медицинска помощ при спешни състояние. “Изпълнението на това задължение обаче не е обвързано със задължение за разкриване на спешно отделение, като дейността може да се осигури на функционален принцип от разкритите болнични звена. Липсата на спешно отделение не ограничава възможностите на болничните заведения да осъществяват спешен прием на пациенти, в т.ч. по договор с НЗОК. Решението за разкриване на спешно отделение е въпрос на преценка на болничния мениджмънт относно капацитета на лечебното заведение, характера на осъществяваната дейност, обръщаемостта на пациентите и др.”, гласят мотивите към проекта на Наредба. Заради решението на Върховния административен съд, който отмени предишната Наредба в частта й за болниците, сега от МЗ предлагат: намаляване на броя на лекарите със специалност “Спешна медицина” или “Анестезиология и интензивно лечение” от 3 на 2 за Мултипрофилно спешно отделение с второ ниво на компетентност и от 6 на 4 за отделение с трето ниво на компетентност. Това няма да доведе до влошаване на качеството на оказваната спешна медицинска помощ поради факта, че при необходимост спешна медицинска помощ се оказва и от лекарите в отделенията на лечебното заведение. Също така са намалени и броят на постовете и леглата за спешна терапия от 8 на 6 и от 12 на 10 за Мултипрофилно спешно отделение с второ и трето ниво на компетентност. Намалени са и броят на леглата в зоната за наблюдение от 6 на 3 и от 8 на 5 за Мултипрофилно спешно отделение с второ и трето ниво на компетентност. В изискванията за профилирано спешно отделение от трето ниво на компетентност са намалени броят на постовете за преглед/спешна терапия от 6 на 4; броят на леглата в залата за ресусцитация (Шокова зала) от 2 на 1 и броят на леглата в зоната за наблюдение от 4 на 2.
“В изготвения проект се предвижда отпадане на изискванията за минимална площ във всички помещения на спешните отделения, което ще даде възможност на всички лечебни заведения да разкрият структури за оказване на спешна медицинска помощ, спрямо материално-техническите и финансовите си възможности. Всичко това от своя страна няма да доведе до влошаване на качеството, нито би било причина за ограничаване на достъпа на населението до спешна медицинска помощ”, посочват от МЗ. Предлага се и решение за липсата на достатъчно лекари в “Спешната помощ”. Чрез мобилна комуникация и т.нар. “медицински контрол”, лекари ще може да дават указание от разстояние на спешния долекарски или домедицински мобилен екип. “Чрез медицинския контрол се предвижда заместване на отсъствието на лекар в мобилен спешен екип с по-ниска професионална компетентност и се дава възможност за изпълнение от този екип на предварително дефинирани в диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми дейности и процедури, изискващи лекарско назначение”, гласят друга част от мотивите към проекта за наредба. Като основен елемент и практически инструмент на диагностично-лечебния процес е въведен медицински триаж на всеки етап от обслужването на пациента в спешност. Медицинският триаж е процес на разпределение (сортировка) на пациентите чрез определяне на медицински приоритет в зависимост от степента на спешност и необходимите на пациента диагностика, лечение или транспорт в обхвата на специалността „Спешна медицина“, в това число и в случаите на масови бедствия и аварии.
В проектонаредбата детайлно са определени видовете медицински транспорт, показанията и условията за извършването му с конкретни изисквания и времеви критерии в съответствие със степените на спешност, както и взаимодействието между отделните структури, осъществяващи спешна медицинска помощ при извършването му. Описани са основните изисквания, на които следва да отговарят транспортните средства и необходимата при транспорт екипировка и медицинска апаратура. Препоръчителното време, за което спешните екипи ще трябва да отреагират на получените сигнали, т.е. да са достигнали до пациент в нужда, съобразно определената от диспечерите триажна категория, са следните: за “код червено” – до 8 минути, за “код жълто” – до 20 минути, за “код зелено” – до 120 минути. Времето от пристигане на мястото на инцидента на мобилен спешен екип до началото на спешния първичен транспорт ще е до 10 минути. Времето за транспортирането на пациент от мястото на неговото взимане до здравно заведение е неограничено, тъй като то зависи от разстояние и трафик. Екипите на “Спешна помощ” ще имат и между 5 и 20 минути време, в което да предадат транспортиран пациент в приемното заведение, след което да се отправят към друг адрес. Приемането на наредбата вероятно ще доведе и до закриването на четири центъра за спешна медицинска помощ в страната. В момента у нас функционират 42 спешни отделения към лечебните заведения за болнична помощ, които изцяло или отчасти отговарят на изискванията на медицинския стандарт по спешна медицина. Съгласно утвърдената Национална здравна карта за покриване на потребностите на населението е необходимо функционирането на 38 спешни отделения, от които 25 с второ ниво на компетентност и 13 с трето ниво на компетентност.
