Едва 30% от лекарите одобряват верификацията от пациента на извършената спрямо него дейност, докато 56% не я одобряват. Сходни са дяловете и по отношение на мнението дали ще допринесе или няма да допринесе за повишаване на доверието в здравеопазването.
Това показва проучване „Тренд“ между 800 лекари, практикуващи в България, в периода 24 юни – 13 юли 2025 г. Проучването е направено по поръчка на БЛС и беше представено от политолога Димитър Ганев по време на VII-ия Национален конгрес на Лекарския съюз с международно участие „Политики в здравеопазването“, който се проведе в к.к. „Св. Константин и Елена“.
В отговор на въпрос относно регулирането на здравеопазването в България 35% смятат, че трябва да се увеличи, 36% – че трябва да остане същото, а 10% – че трябва да се намали. „Оценката на нивото на колегиалност и етично поведение между лекарите е или много добра (40%) или по-скоро добра (51%). Въпреки това 66% са на мнение, че е необходимо по-активно насърчаване на етичните стандарти и колегиалното поведение в лекарската професия“, каза Ганев.
72% от лекарите смятат, най-справедливото заплащане е според извършената дейност и квалификацията и само 15% смятат, че е справедливо според извършената дейност, без да се взима предвид квалификацията. 10% от лекарите искат да получават твърда заплата. На въпрос в кои от областите Българският лекарски съюз трябва да бъде най-активен 69% са отговорили прозрачност на разпределението на средствата в системата, 67% – защита на правата и условията на труд на лекарите, а 56% – защита от административен натиск и санкции.
Втората част на проучването е сред пълнолетното население на страна с направени 1002 ефективни интервюта в периода 13–20 юни 2025 г. на тема „Обществени нагласи спрямо разходите в системата на здравеопазването“.
Близо половината българи (46%) смятат, че е необходимо увеличаване на публичните средства за здравеопазване, докато 34% са на противоположното мнение. По-висока от средната подкрепа се наблюдава сред хората над 60 години, висшистите и жителите на столицата – групи, които вероятно имат по-високи очаквания към качеството и достъпа до здравни услуги. Според 49% респондентите пък здравеопазването трябва да е най-приоритетно финансирания сектор от държавния бюджет през следващите години. „В битката за общественото мнение министърът на здравеопазването има много голямо предимство в сравнение с останалите министри при разпределянето на бюджета“, каза Димитър Ганев.
Въпреки широко разпространеното мнение, че здравеопазването се нуждае от по-голямо публично финансиране, мнозинството от българите (58%) обаче не одобряват увеличаването на здравната вноска. Подкрепа за подобна мярка изразяват малко над една четвърт (27%) от респондентите. По-висока подкрепа се наблюдава сред хората над 60 години, които не биха били пряко засегнати от увеличението – в тази група делът на одобряващите достига около една трета. Сравнително високо одобрение се отчита и сред жителите на столицата, където подкрепата надхвърля една трета.
„По отношение на контрола голямото мнозинство от българите (84%) е убедено, че в България липсва достатъчен контрол върху изразходването на средствата в здравеопазването. Едва 3% споделят обратното мнение, което подчертава дълбоко вкорененото обществено недоверие към управлението на публичните ресурси“, каза Димитър Ганев.
36% от българите биха плащали със собствени средства, ако не се покриват от Здравната каса за по-бърз достъп до специалист (без чакане); 30% за достъп до нови терапии или иновативни медицински технологии ; 26% за съвременни лекарства, които не се поемат от НЗОК и 26% не биха плащали допълнително.
