След новините за огнище на хантавирус на круизен кораб в Атлантика, експертите в България внасят яснота за ситуацията у нас. Макар вирусът да не е нов за страната ни, статистиката показва, че случаите са единични и не представляват заплаха за масово разпространение.
Статистика за страната
През 2025 г. на територията на България са регистрирани общо петима заразени, а през 2024 г. случаите са били едва двама. От началото на 2026 г. до момента няма нито един официално потвърден случай. За сравнение, в цяла Европа ежегодно се отчитат между 2500 и 5000 заразени с различни щамове.
Различията в щамовете: Защо няма място за паника?
Вирусолозите подчертават важна разлика между вируса в Европа и този, засечен на круизния кораб:
- Начин на предаване: Щамът, срещан в България, не се предава от човек на човек. Заразяването става единствено чрез контакт със заразени гризачи.
- Симптоматика: Докато американските щамове често водят до дихателна недостатъчност, европейският вариант протича с висока температура (треска), а в по-тежки фази може да засегне бъбреците или да предизвика кръвоизливи.
Кои са рисковите региони и групи?
Най-често инфекцията се среща в райони с гъста горска растителност като Смолян, Кърджали и Пазарджик. Болницата в Пазарджик е един от центровете с най-голям опит в лечението на болестта. Доц. Мария Пишмишева, началник на инфекциозното отделение там, споделя, че типичните пациенти са хора, чиято работа е свързана с гората – дървосекачи и берачи на горски плодове.
„Проблемът често е в съхранението на храната. Гризачите са любопитни и лесно достигат до храна, оставена в торбички в багажници или на открити места в гората,“ обяснява доц. Пишмишева.
Трудно ли се предава вирусът?
Проф. Радостина Александрова, вирусолог от БАН, успокоява, че хантавирусът не е толкова силно заразен, колкото грипът или COVID-19. За заразяване е необходим по-продължителен контакт със замърсени повърхности или материали, което прави масовото разпространение сред градското население малко вероятно.
Болестта остава рядка, а благодарение на добрата подготовка на общопрактикуващите лекари в рисковите райони, симптомите се разпознават бързо и пациентите се насочват своевременно към специализирано лечение.
