За всяка терапия трябва да се изследва ефективността
Референтното ценообразуване на новите лекарства вече е по-скоро сериозна бариера, отколкото регулаторен механизъм в лекарствената политика. Това каза проф. Тони Веков от Медицинския университет – Плевен, на конференцията «Достъп до лекарствена терапия – възможности и предизвикателства», която бе проведена от в. «Капитал» в партньорство с Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM), Българския фармацевтичен съюз (БФС) и Health PR в София днес. Участниците във форума бяха приветствани от д-р Даниела Дариткова, председател на парламентарната здравна комисия, която подчерта, че въпросите в здравеопазването трябва да се решават с диалог и в коалиция.
Проф. Веков очерта 8 регулаторни пречки пред достъпа до нови лекарства и допълни, че 1500 търговски марки са изтеглени от България, откакто се прилага референтното ценообразуване. Причината е, че по този метод се стига до такова понижение на цените, с които кандидатстващите лекарства да бъдат разрешени за реимбурсиране от здравната каса, че се губи икономическата логика. Външното референтно ценообразуване да се премахне, като се въведе оценка на здравните технологии плюс споразумение за споделяне на риска и задължително проследяване на здравния резултат, предложи проф. Веков.
Фармацията е нарицателно за иновация – в топ 30 на водещите иновативни компании в света половината са фармацевтични, каза Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM. Българските пациенти обаче получават достъп до иновативни терапии средно 547 дни след разрешението им за Европа от Европейската агенция по лекарствата при средно 417 дни за ЕС. С готвените в момента нови регулации от страна на здравното министерство достъпът може да се забави с още 400-500 дни, каза Денев. Така болните у нас ще получават ново лекарство с около 3 г. по-късно от останалите в ЕС. „Достъпът до нови терапии в България е ограничен, а предлаганите нормативни промени заедно ще създадат Бермудски триъгълник, от който трудно ще може да се излезе“, коментира Деян Денев.
Референтното ценообразуване е спестило над 25 млн. лв. на здравната каса за 2018 г., каза проф. Николай Данчев, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Съветът е разгледал близо 1000 подадени цени на лекарства за 1 г.
Същността на оценката на здравните технологии и готовността да бъде приложен този механизъм у нас бяха представени от д-р Славейко Джамбазов, управител на консултантската компания HTA. Той цитира данни, че през 2018 г.
иновативната безинтерферонова терапия при хепатит С, която води до пълно излекуване в над 98% от случаите, е била предоставена на по-малко пациенти спрямо 2017 г. Причината е в липсата на диагностика, за която трябва да бъде въведен национален скрининг.
Новата медицина в лицето на иновации като клетъчната терапия и генните терапии при нелечими заболявания вече е налице, но ни трябва и нова математика, за да я оценим, каза д-р Борислав Борисов, управител на консултантската компания „Прескрипция“. Без оценка на терапията не може да се върви напред, особено при иновативните методи, допълни той и постави въпроса докога болничната медицинска дейност у нас ще се финансира по несъвършената система на клинични пътеки, която изкривява отчетността и статистиката по финансови съображения.
Генетичните изследвания прецизират лекарствената терапия и я правят по-ефективна за всеки персонално, а също и съкращават периода за създаване на ново лекарство – от около 10 г. преди на 1,5-2 г. сега, каза чл.-кор. проф. Драга Тончева, национален консултант по медицинска генетика.
Паралелният внос на лекарства е ефективно решение при недостиг на националния пазар – той е решение за 62% от случаите на липсващи лекарства, каза Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства. Европейската статистика сочи, че паралелните дистрибутори реагират най-бързо в такива случаи и могат да преодолеят дефицит средно за 3 седмици. Асоциацията развива пациентска платформа, чрез която директно се подават сигнали за липсващи лекарства от крайни потребители.
Достъпът до иновативни лекарства става все по-затруднен, а системата на реимбурсиране на продуктите е неясна – не може да се разбере защо едно лекарство да се плаща 75% от НЗОК, а друго 50% например, каза Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите.
Проф. Асена Стоименова от Медицинския университет-София, представи начините за ранен достъп до лекарствена терапия и механизмите за достъп при милосърдна употреба, като се позова на програмите на водещи страни в този тип регулация като Германия и Франция. Министерството на здравеопазването работи по проект за наредба за милосърдната употреба на лекарства, съобщи проф. Стоименова.
Експертът на НЗОК д-р Димитър Петров отбеляза, че трябва да се установят работещи механизми за договаряне с производителите на лекарства и подкрепи внедряването на оценката на здравните технологии, за която има експертна подготовка. Той съобщи, че от 2020 г. касата ще плаща и помощни средства за хората с увреждания, както и повече лечебни храни.
Участниците във форума се обединиха около предложението представените идеи да бъдат разгърнати в постоянна дискусия онлайн от организаторите.
