Спирометрията трябва да стане част от профилактичните прегледи.
Над 10% от населението в България над 40-годишна възраст е с ХОББ, но само 90 619 са здравноосигурените, които са диагностицирани и се лекуват по НЗОК. Това каза Доц. Николай Янев, пулмолог в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София, специалист по белодробни болести, интервенционална пулмология (бронхология), ехография на гръден кош и медицина на съня, по време на презентацията си, посветена на хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ). Събитието се организира по повод Световния ден за борба с ХОББ – 20 ноември, който тази година се отбелязва под надслов „Know your lung function”/ „Разбери повече за белодробната функция“.
В световен мащаб пациентите с ХОББ са около 380 млн. души, а през 2020 г. заболяването е третата водеща причина за смърт. Само през 2019 г. са регистрирани около 3,2 млн. смъртни случая вследствие на болестта. Доц. Янев отбеляза, че ХОББ е четвърта причина за смъртност у нас, като основната причина за това е големият брой на пушачите в България.
Сред другите рискови фактори за болестта са замърсяването на въздуха, експозиция на вредни частици или газове и дефицит на алфа 1 – антитрипсин. Сред по-маловажните фактори са анамнеза за респираторни инфекции в детството, излагане на дим от печка на въглища или дърва, излагане на вторичен цигарен дим, хора с анамнеза за астма, хора с недоразвити бели дробове (недоносените деца), хора в напреднала възраст.
„Основните симптоми на заболяването са задух, кашлица, хрипове, умора и чести инфекции на белите дробове и макар че всички те са симптоми и на дългогодишните пушачи, при появата им е необходимо да се направи спирометрично изследване. Спирометрията е златен стандарт в оценката и диагностицирането на ХОББ и е от ключово значение както са апаратът за кръвно при хипертонията и ЕКГ при оценка на сърдечната функция. Когато се хване болестта в начален етап, ефектът от лечение е феноменален“, каза доц. Янев.
Той подчерта, че тежестта на ХОББ варира от лека до много тежка, като за да се стигне от началната до крайната фаза минават средно 10-15 години, но средната преживяемост при пациенти с много тежка форма на ХОББ е по-ниска от тази при рак на белия дроб.
„Първа линия на лечение са бронходилататорите – лекарства, които разширяват бронхите, следват противовъзпалителни – инхалаторните кортикостероиди, които нямат системен ефект, а тъй като се вдишват, полепват само в бронхите и накрая при обостряне на състоянието се включват антибиотици. Обострянето е най-лошото нещо, което може да се случи, тъй като след всяка такава инфекция белодробната функция започва да намалява и не може да бъде възстановена“, каза доц. Янев.
По думите му най-честата причина за обострянията на ХОББ са респираторните инфекции, затова той препоръча всички диагностицирани с болестта, както и тези, които са в риск, да се ваксинират всяка година срещу грип и COVID, с поливалентната антипневмококова ваксина и с ваксината срещу респираторния сенцитиален вирус.
„Всеки пушач поне веднъж годината трябва да посещава пулмолог, а ако е дългогодишен пушач – веднъж в годината да му се прави спирометрия, а на пет години нискодозова комптърна томография“, каза още доц. Янев.
Като проблеми той отбеляза общите потоци за преглед при личните лекари на диспансеризираните пациенти и реално болните хора, както и необходимостта спирометричното изследване да стане част от профилактиката.
