Предложението за създаване на Скринингова програма за рак на дебело черво с таргетна група мъже и жени на възраст 45-75 години е направено от Оперативния съвет за изпълнение на Националния план за борба с рака. Таргетната група, която да бъде обхваната в рамките на скрининговата програма, е предложена на база на опита на други държави в провеждането на такъв скрининг.
Това казва министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов в отговор на въпрос на депутата от ПП-ДБ д-р Александър Симидчиев. Народният представител пита на какви епидемиологични данни се базират избрания брой тестове за колоректален карцином (160 000), както и как е направен подборът измежду наличните три опции (колоноскопия, тест за окултни кръвоизливи и фекалния имунохимичен тест).
Министър Кирилов заявява, че е предложено е целевата група на скрининговата програма да са лица на възраст между 45 и 75 години, които по данни на Националния статистически институт към 31 декември 2023 г. са 2 766 200 души. Направена е оценка, която предвижда ежегодно да бъдат обхващани 80 000 души, като кампанията трябва да е за период от 5 години, като от втората година трябва да се заложи увеличение с минимум 25% на участващите в скрининга.
„При стартираща скринингова програма за начален период (1-ва и 2-ра година), и среден брой население от таргетната популация около 2 500 000, очакваният брой е както следва – при 3% участие – 74 783 лица; при 5% участие – 124 683 лица; при 70% участие – 1 744 933 лица. Не е правено разграничение по пол с цел избягване на дискриминация, макар че статистически рака на дебелото черво е по-разпространен при мъжете“, казва доц. Кирилов.
По отношение на избора на тест за скрининговата програма са разгледани от Оперативния съвет за изпълнение на Националния план за борба с рака следните алтернативи. Първата е златният стандарт за скрининг колоноскопия, която позволява идентифициране и отстраняване на полипи и други лезии в една стъпка. Недостатъкът е, че е скъпоструващо изследване, което се прави веднъж на 10 години. Другият инструментален метод е гъвкава сигмоидоскопия, която е подобна колоноскопията, но се изследва само долната част на дебелото черво. Тя позволява идентифициране на полипи, но не и отстраняването им и може също да се използва за вземане на тъканна проба (биопсия). Това е по-бърз и лесен метод за изследване, но също скъпоструващо и се прави веднъж на 5 години.
Скрининг чрез тест с взимане на проба в домашни условия е неинвазивно изследване, за което са налични три теста. Guaiac FOBT (gFOBT) проверява за наличие на окултна кръв във фекалиите. Не е специфичен обаче само за човешка кръв; необходими са диетични ограничения и Американският колеж по гастроентерология препоръча изоставянето му като инструмент за скрининг на колоректален рак в полза на фекалния имунохимичен тест (ФИТ). ФИТ също проверява за наличие на окултна кръв във фекалиите в проба от изпражнения като ранен признак на рак, но е специфичен за човешка кръв и няма нужда от диетични ограничения. Прави се на всеки две години.
И DNA Stool Testing проверява за наличие на окултна кръв във фекалиите в проба от изпражнения, но с него се извършва и молекулярен анализ на туморни маркери. Специфичен е за човешка кръв и няма диетични ограничения. Няма реимбурсация в Европа.
„Въз основа на разгледаните алтернативи и прилаганите модели в други държави е предложен модел за България, заложен в Скрининговата кампания за рак на дебелото черво 2025-2030 г. В него подробно са посочени етапите на кампанията, обхвата и изпълнението, както и информационната кампания, която трябва да съпровожда дейностите по организирането и провеждането на скрининга, финансирането и обработката на резултатите на участниците. Скрининговата програма включва използване на медицински изделия, предназначени за самостоятелно пробовземане от пациента, пилотни за здравната система на България“, допълва още министърът.
