В интерактивната карта на системата на здравеопазването у нас, създадена от гражданската инициатива „Здравен барометър“ вече са включени всички лечебни заведения в страната и аптеките. Здравната статистика обаче е разпръсната, тъй като едни и същи данни се събират и обработват от различни органи и по различни методологии. Това каза проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по време на гражданската инициатива на „Здравен барометър“ на тема „Осигуряването на здравната система с медицински специалисти“.
За едни и същи индикатори пък дори в официалните източници се съдържат противоречиви данни. Например според НСИ и НЦОЗА у нас има 319 многопрофилни и специализирани болници, а според регистъра на МЗ за 2023 г. те са 297. В Националната аптечна карта са включени 2902 аптеки (без болничните), а в регистъра на ИАЛ – 3060 аптеки, отново без болничните.
Според данните на НСИ за 2023 г. в страната има 29 911 лекари, практикуващи в лечебни и здравни заведения, но ако се съберат лекарите по области отново по данни на НСИ, излиза, че те са 28 791. Като проблеми проф. Вълчев посочи също, че информацията се събира и обобщава на годишна база, но се публикува с двегодишно закъснение, както и че не всички данни са публично достъпни.
С тези уговорки проф. Вълчев съобщи, че професионалистите по здравни грижи в България през 2023 г. са 44 523, което е с 30 повече в сравнение с 2022 г. но с 3283 по-малко в сравнение с 2012 г. В областите Перник, Бургас и Монтана има увеличение на броя на медицинските сестри спрямо 2012 г. Във всички останали области намалението на броя им е средно с 16%, като има области с над 30% намаляване на броя им – Кюстендил, Добрич и Ловеч.
Акад. Лъчезар Трайков представи резултатите от проведената анкета сред завършващите студенти, според които има бум на желаещи да специализират педиатрия. Ако през 2020 г. и 2021 г. те са били съответно 3,03% и 4,8%, то през 2022 г. искащите да станат педиатри са вече 12.33%. И през 2022 г. младите медици са виждали реализацията си като лекари в клинична практика (86,8%), в доболнична помощ (8%) и като научни работници (3%). Намаляват желаещите да се развиват като представители на фирма за лекарства – едва 1.75%, докато през 2021 г. те са били 2%, а през 2020 г. – 3.09%.
Цели 50% обаче смятат, че биха се реализирали по-добре в чужбина, отколкото в България, като това желание се дължи на по-доброто материално заплащане, по-доброто техническо осигуряване и това, че държавата у нас не подпомага достатъчно здравната система.
35% от младите лекари смятат, че състоянието на здравната система в момента в България не е нито добро, нито лошо, 12,25% смятат, че е добро, а 2% – че е много добро. В същото време 33,37% оценяват състоянието на системата като лошо, а 16,75% – като много лошо.
