Брой 7/2018
Д-р А. Калайджиев д.м., Проф. д-р Л. Войнов д.м.
Клиника по очни болести, ВМА – София
Конюнктивитът е възпаление на конюнктивата – тънка мембрана, която покрива предната част на очната ябълка и преминава върху задните повърхности на клепачите. Бактериалният конюнктивит се причинява най-често от стрептококи, стафилококи, пневмококи и гонококи. Заразяването става по контактен път, чрез пипане на очите с контаминирани с бактерии ръце, кърпи за лице, чужди тела и пръски, попаднали в окото. Заболяването започва обикновено на едното око и бързo се прехвърля и на другото. Пациентите се събуждат сутрин със слепени от секрет очи, дразнене, смъдене и сърбеж в очите, както при попадане на чуждо тяло в тях, а също и светобоязън. Конюнктивите се зачервяват, появява се сълзене и гноевидни жълто-зеленикави секрети върху саматa конюнктива, които засъхват около миглите, а през нощта при затворени клепачи водят до тяхното слепване.
При ангажиране на клепачите във възпалителния процес вече говорим за блефароконюктивит, при който има силно зачервени и оточни клепачи. Конюктивитът съставлява до 30% от всички заболявания на очите. От тях, бактериалните конюнктивити представляват 73%. Острият бактериален конюнктивит често се комбинира с инфекциозен блефарит и кератит. Честотата на острите конюнктивити предполага сезонна зависимост (често наблюдавани през есента и зимата). Поради силната контагиозност, най-често се среща при деца на възраст от 2 до 7 години и в детски групи често приема характера на епидемични взривове. Много е вероятно да се развие като усложнение кератит, дакриоцистит, целулит на слъзната торбичка и целулит на орбитата. Причините за остър бактериален конюктивит са разнообразни. Дори при здрави хора в микрофлората по ръбовете на клепачите и повърхността на конюнктивата съществуват различни микроорганизми: стафилококи, пропионбактерии, дифтероиди др. Устойчивостта на конюнктивата към инфекции е голяма, главно поради антибактериалната активност на слъзния флуид, съдържащ защитни фактори – имуноглобулини. Те се допълват и от други съставки: лактоферин, лизозим, бета-лизин. С мигателните си движения клепачите актуализират слъзната течност и механично отстраняват бактериите от повърхността на окото. Стафилококите са основните причинители на остър бактериален конюктивит.
Други причинители могат да бъдат Стрептококус пнеумоние, Псевдомонас аерогиноза, Ешерихиа коли, Хемофилус инфлуенце, Коринебактериум дифтерие, Гоококи и др. Развитието на остър бактериален конюнктивит зависи и от общия и местен имунен отговор, механично увреждане на очите, от чужди тела, стрес, хипотермия, продължителната употреба на локални кортикостероиди и др. Появата му може да бъде свързана със заболявания на кожата (еритема мултиформе), на горните дихателни пътища (отит, възпаление на сливиците, синузит), разстройства на очите (блефарит, синдром на сухото око, лезия на слъзния тракт). Предаването става чрез замърсени с гнойни елементи носни кърпички, кърпи, спално бельо, играчки, ръка, вода. Остър конюнктивит, причинени от Псевдомонас, често се среща при хора, които използват контактни лещи. Остър конюнктивит на новороденото често се случва при преждевременно раждане или при деца, родени от майки с възпалителни заболявания на половите органи (гонорея, туберкулоза и др.). Симптомите на остър бактериален конюнктивит се развиват бързо и бурно – от момента на въвеждане на патогена до развитие на клиничните симптоми изминават от няколко часа до няколко дни. Различните форми на бактериален конюктивит се характеризират с конюнктивална инекция, едем и инфилтрация на всички части на конюнктивата, усещане за парене, „пясък“ и сърбеж, болка в очите, обилен муко-гноен секрет. При остър конюнктивит с инфилтриране на конюнктивата се появават хеморагии и фоликуларни папили по лигавицата на очите. Участието на очите в инфекциозния конюнктивит рядко е едновременно.
Второто око се включва във възпалението по-късно. Острият конюнктивит протича с обилна гнойна секреция, която слепва миглите и засъхва по краищата на клепачите с образуване на кора. Съществува голяма опасност по отношение на инфекциозни заболявания на роговицата – ерозия, бактериален кератит, гнойна язва на роговицата с риск от перфорация. Дълбок кератит и язвени заболявания на роговицата се срещат предимно при травми и отслабване на имунитета – анемия, недохранване, хиповитаминоза. Понякога при остър конюнктивит има и общо неразположение – субфебрилна температура, главоболие, безсъние, лезии на респираторния тракт. Продължителността на заболяването е 10-14 дни. Диагнозата се поставя от офталмолог въз основа на епидемиологични и клинични прояви. Заболяването се диагностицира по типичното протичане, а от изследванията може да се направи микробиологично изследване с изолиране на бактериалния причинител чрез вземане на конюнктивален секрет и изработване на антибиограма, която показва към кои антибиотици е най-чувствителен.
При биомикроскопия специалистът открива конгестия на конюнктивата, васкуларна хиперплазия, папиларна и фоликуларна пролиферация, дефекти по роговицата. За да се изключат язви на роговицата, се извършва тест с флуоресцеин.
Лечението в детска възраст трябва да бъде проведено от педиатър или офталмолог, а при възрастни пациенти – от специалист по очни болести.
Лечението е с очни капки или очни мази, съдържащи антибиотик. При новородени, бебета и деца се използват редуцирани дози, а при деца над 1 г. и възрастни може още химиотерапевтични и други антибактериални капки. Капките се накапват на 2 часа (поне 5 пъти на ден) 10-15 дни, дори и симптомите да изчезнат по-рано, а мазите – 3 пъти дневно за същия срок. При данни за гонококов конюнктивит се прилагат системни антибиотици от дерматовенеролог.
Книгопис
1. Jacobs MR. Streptococcus pneumoniae: epidemiology and patterns of resistance. . 2004; 117 suppl 3A: 3S– 15S.
2. O’Brien KL, Wolfson LJ, Watt JP,et al. Burden of disease caused by Streptococcus pneumoniae in children younger than 5 years: global estimates. . 2009; 374: 893– 902.
3. Mendes RE, Costello AJ, Jacobs MR, Biek D, Critchley IA, Jones RN. Serotype distribution and antimicrobial susceptibility of USA Streptococcus pneumoniae isolates collected prior to and post introduction of 13-valent pneumococcal conjugate vaccine. . 2014; 80: 19– 25.
4. Tong SY, Davis JS, Eichenberger E, Holland TL, Fowler VG Jr. Staphylococcus aureus infections: epidemiology, pathophysiology, clinical manifestations, and management. . 2015; 28: 603– 661
5. Marzec NS, Bessesen MT. Risk and outcomes of methicillin-resistant Staphylococcus aureus (MRSA) bacteremia among patients admitted with and without MRSA nares colonization. . 2016; 44: 405– 408.
6. Martin M, Turco JH, Zegans ME,et al. An outbreak of conjunctivitis due to atypical Streptococcus pneumoniae. . 2003; 348: 1112– 1121.
7. Azari AA, Barney NP. Conjunctivitis: a systematic review of diagnosis and treatment. . 2013; 310: 1721– 1729.
8. Cavuoto K, Zutshi D, Karp CL, Miller D, Feuer W. Update on bacterial conjunctivitis in South Florida. . 2008; 115: 51– 56.
9. Kim JH, Kim MK, Oh JY, Jang KC, Wee WR, Lee JH. Outbreak of gram-positive bacterial keratitis associated with epidemic keratoconjunctivitis in neonates and infants. Eye (London, England). 2009; 23: 1059– 1065.
10. Hautala N, Koskela M, Hautala T. Major age group-specific differences in conjunctival bacteria and evolution of antimicrobial resistance revealed by laboratory data surveillance. . 2008; 33: 907– 911.
11. Freidlin J, Acharya N, Lietman TM, Cevallos V, Whitcher JP, Margolis TP. Spectrum of eye disease caused by methicillin-resistant Staphylococcus aureus. . 2007; 144: 313– 315.
12. Shah SS, Gallagher PG. Complications of conjunctivitis caused by Pseudomonas aeruginosa in a newborn intensive care unit. . 1998; 17: 97– 102.
13. Smith AF, Waycaster C. Estimate of the direct and indirect annual cost of bacterial conjunctivitis in the United States. . 2009; 9: 13.
14. Willis LM, Whitfield C. Structure, biosynthesis, and function of bacterial capsular polysaccharides synthesized by ABC transporter-dependent pathways. . 2013; 378: 35– 44.
