Брой 6/2022
Д-р П. Манолова, Д-р К. Рачева, Акад. д-р П. Василева, д.м.н.
СОБАЛ „Акад. Пашев“ – София
Въведение:
Кистоидният макулен оток след операция за катаракта (Синдром на Irvine Gas ) е честа причина за намаление на зрението постоперативно. Рискови фактори за неговата поява са: диабетна ретинопатия, хроничeн увеит, прекаран съдов инцидент, както и простагландините като избор за антиглаукомна терапия. Като предоперативна подготовка при такива пациенти е уместно да се прилагат НСПВС с цел намаляване риска от Синдрома на Irvine Gas.
Патофизиология:
Според основната хипотеза по време на операцията се създава възпаление, което води до отделянето на циклооксигеназа. Тя от своя страна е тригер за синтезата на простагландини и други медиатори на възпалението, които нарушават кръвно-ретинната бариера и водят до натрупването на течност в перифовеоларната ретина – Синдром на Irvine Gas.
Симптоми:
Основният симптом при такива пациенти е намаление на зрението. Пациентите също може да се оплачат от разкривяване на образите, централен скотом или намалена светлочувствителност. Началото на оплакванията може да варира от четири часа до 12 седмици след операцията, като пикът е между 4-та-6та седмица.
Поставяне на диагнозата:
Макулният едем се характеризира с развитието на кистоидни пространства в макулата, видими при биомикроскопия, флуресцинова ангиография и оптична кохерентна томография (ОСТ). Клинично се наблюдава фовеоларна депресия и ретинално задебеляване. На флуресцинова ангиография се наблюдава изтичане на контрастно вещество, което се увеличава по интензитет и големина в късните фази.
ОCT е най-бързият и достъпен метод за поставяне на диагнозата. Той показва наличието на течност между вътрешния нуклеарен слой и външния плексиформен слой на ретината под формата на кисти.
Лечение:
НСПВС са основен инхибитор на простагландините. Доказано е, че при пациенти, които са поставяли пред- и постоперативно НСПВС, рискът за развитие на Синдрома на Irvine Gas е значително по-нисък. В последните години се обсъжда поставянето на кортикостероидни капки, вместо или в комбинация с НСПВС. Като утвърден метод за лечение е субтеноновото приложение на кортикостероид. При случаи на резистентни на горепосоченото лечение, метод на избор са интравитреалното приложение на кортикостероид и на Anti VEGFмедикаменти.
Клиничен случай:
Пациентът Н.Н. на 74 г е опериран за катаракта на лявото око на 05.01.22 г. Предоперативно зрението на лявото око беше 0.15. Операцията протече без усложнения и зрението след нея се подобри до 0.7. Две седмици по-късно пациентът се оплака от болка и дразнене в оперираното око. Зрението беше намалено на 0.5. Извършихме оптична кохерентна томография и се установи наличие на кистоиден макулен оток.
При пациента не открихме рискови фактори, освен че при по-подробна анамнеза стана ясно, че той не беше поставял предписаните кортикостероидни капки след операцията. В рамките на четиридесет дни се поставиха три кортикостероидни инжекции парабулбарно и бяха назначени НПСВС капки за оперираното око. Зрението на пациента се подобри до 0.9 и се постигна анатомичната структура на макулата, доказана с OCT.
Заключение:
Постоперативният макулен едем е сравнително често и леко усложнение на катаракталната хирургия. Благодарение на OCT състоянието се диагностицира бързо и достъпно за пациента. Превенцията и лечението на заболяването остават локални НСПВС пред- и постоперативно, както и кортикостероиди парабулбарно при неповлияване.
Литература:
AAO 2017-2018 lens and cataract / cystoid macular edema
Pseudophakic Cystoid Macular Edema David R. Lally, MD, and Chirag P. Shah, MD, MPH, Boston march 2014
Levin DS, Lim JI. Update on pseudophakic cystoid macular edema treatment options. OphthalmolClin North Am 2002; 15(4):467-472.
