ПОСТТРАВМАТИЧНА ХИПОТОНИЯ

Брой 9/2012

доц. Д-р Р. Христова
Клиника по Очни Болести
УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ”

Нормалното вътреочно налягане (ВОН) обезпечава обема и зрителните функции на окото. Ако след травма ВОН е продължително време с ниски стойности 2-3 до 5-6 ммHg, очната ябълка (ОЯ) постепенно преминава в субатрофия и атрофия, губейки остатъчните зрителни функции.

Две са причините за протрахираната посттравматична хипотония:

• Намалена продукция на вътреочна течност.

• Увеличен дренаж на тази течност.

  КЛИНИКА И ДИАГНОСТИКА

Клиниката се състои от симптомокомплекс на симптоми свързани с очната травма (открита или закрита), както и симптоми свързани с хипотонията или последствията от нея. Диагностиката става главно чрез: измерване на ВОН, биомикроскопия, ултразвукова диагностика.

Най-важните клинични симптоми в различно съчетание са:

• Оток и нагънатост на роговицата.

• Нагънатост на склерата.

• Зелено-сива дисколорация на ириса.

• Развитие на катаракта.

• Гънки на ретината.

• Нагънатост на съдовете.

• Оток на диска на зрителния нерв.

• Хипотонична макулопатия.

• Симптоматична миопия при закрита травма.

  ЛЕЧЕНИЕ

Тъй като посттравматичната хипотония е свързана патогенетично с очната травма (ОТ), е необходимо лечение на симптомите асоциирани с травмата.

След провеждане на медикаментозно и/или хирургично лечение, ако очната хипотония персистира, единственото възможно лечение за предотвратяване на атрофията на ОЯ, се явява имплантацията на силиконово масло.

В този случай след нормализиране на обема на ОЯ и възстановяване на ВОН, е възможно подобрение на зрителната острота.

ТИПИЧНИ СЪСТОЯНИЯ, ВОДЕЩИ ДО ОЧНА ХИПОТОНИЯ

1. Увеличен дренаж на вътреочна течност (ВОТ).

   1. Недобре адаптирани рани по време на първичната хирургична обработка и диагностициране чрез положителен тест на Seidel.
      Лечение: Хирургично възстановяване на раната.

   2. Цилиохориоидално отлепване.
      Патофизиологичния механизъм на отлепването и хипотонията не е изяснен. Вероятно хипотонията е асоциирана с възпалителен процес, трансудация, и потискане на продукцията на ВОТ. Супраувеалната течност (СТ) може да бъде трансудат или кръв.
      Лечение: Противовъзпалителни средства, циклоплегия, кортикостероиди. Парадоксално, но за ускоряване резорбцията на СТ, може да се назначат карбоанхидразни инхибитори.

В предната камера може да се инжектира вискосубстанция, зашиване на цилиарното тяло към склерата или дрениране на СТ.

1.3. Отлепване на ретината
Патофизиологичния механизъм на усилена абсорбция на ВТ от пигментния епител не е много ясен.
Лечение: Свежда се до операции за отлепване на ретината.

1.4. Отлепване на хориоидея.

Дължи се на излив на трансудат от съдовете в супрахориоидалното пространство. Малко изучен процес.

Лечение: Запълване на ОЯ със силиконово масло или ретинопексия за фиксиране на хориоретината към склерата.

2. Потискане продукцията на ВТ.

2.1. Иридоциклит.
Потвърждава се с наличието на клетки и опалесценция в предната камера. Възпалителният процес е свързан с едем на цилиарното тяло, усилен увеосклерален оток и развитие на хипотония.
Лечение: Противовъзпалителна терапия.

2.2. „Шок” на цилиарното тяло.
В резултат на контузията на цилиарното тяло може временно да се преустанови продукцията на ВТ.
Лечение: Инжектиране в предната камера на вискосубстанция. Възстановяване функцията на цилиарното тяло може да отнеме няколко месеца.

2.3. Деструкция на цилиарното тяло.
Наличие на видимо травматично увреждане на цилиарния епител, цилиарните израстъци, разкъсване на цилиарното тяло, кръвонасядане, оток, спазъм и оклузия на съдове, понякога тежки увреждания и на ириса.
Лечение: На практика не съществува.

КЛИНИЧЕН РЕЗУЛТАТ ОТ ПРОТРАХИРАНАТА ХИПОТОНИЯ Е АТРОФИЯ НА ОЯ

Разликата между стадиите субатрофия и атрофия на ОЯ се състои в това, че при атрофия очевидно продукцията на ВТ е преустановена.
Ако всички възможни терапии са се оказали неефективни, то преди отстраняването на ОЯ, остават още две възможности:
1. Постоянна кератопротеза. Този метод е възможно да съхрани окото, но и да възстанови част от зрителните функции.

2. Въвеждане на силиконово масло в ОЯ.
   Въвеждането на силиконово масло в този случай се отличава от другите показания с това, че целта на хирурга се явява запълване на витреалната кухина на 100%, плюс запълване на предна камера. В края на операцията ВОН трябва да бъде малко над нормалното.
   Преди въвеждането му, трябва да бъде извършена витректомия, отстраняване на собствена или изкуствена леща, да се извърши широка долна иридектомия.
   Допирът на силиконовото масло до роговицата след месеци или години ще предизвика нейното помътняване. В тези случаи остават две терапевтични възможности: подмяна на силиконовото масло или хирургично отстраняване на болното, сляпо и козметично неприемливо око. Решението взема при всички случаи пациента.

   ЗАКЛЮЧЕНИЕ
   Хроничната посттравматична хипотония е несъвместима със съхранение на зрителните функции и запазване обема на ОЯ. Част от патологичните промени водещи до очна хипотония се поддават на лечение, други водят до необратими изменения.
   Ранната диагностика и лечение, обикновено позволява предотвратяване на атрофията на ОЯ.