Брой 7/2018
Доц. д-р А. Попова, д.м.
Детски очен кабинет 2, УМБАЛ „Александровска“, МУ – София
Известно е, че светлината е адекватният дразнител, за да може окото да осъществява своята основна функция – зрителната. От целия светлинен спектър, излъчван в природата, човешкото око обикновено е способно да възприема т.н. естествена, видима светлина (в диапазона 380 – 780 нанометри). В окото попада също и изкуствена светлина, излъчвана от най-различни източници. В някои случаи светлината може да предизвиква дразнене в очите, една от изявите на което е фотофобията.
Какво представлява фотофобията?
Терминът фотофобия (photophobia, МКБ-10: H53.14) е с гръцки произход и в директен превод означава страх от светлина. Реално се касае за очен феномен – абнормно дразнене в очите и зрителен дискомфорт на индивида при ярка светлина с последващо често мигане, тикове или затваряне на клепачите. Някои индивиди прикриват очите си с ръка или извръщат главата си в страни от ярка светлина. Като синоними се използват и термините светлобоязън, повишена зрителна светлочувствителност.
Коя е анатомичната основа на светлоусещането?
Фоторецепторите в ретината (зрително-възприемателната обвивка в окото), заедно с участието на морфологичните елементи от нервните звена на зрителната система, са анатомичната основа на светлоусещането. При нарушение на функцията им предаването, преработката и окончателното възприемане с осъзнаване на светлинната информация, е затруднено или невъзможно. Все още е загадка дали съществува и друга структура или фактор, които вземат участие в процесите на директното светлоусещане на надрецепторното ниво. Научно е доказано, че дори индивиди с абсолютна слепота могат да реагират с дразнене в очите при конкретна светлина.
Каква е честотата на фотофобията?
Фотофобията се среща често, особено в детска възраст. Реакциите на окото към интензивността на светлината, светлинният поток, различната степен на осветеност, яркостта на светлината (излъчвана или отразена от предметите) и други фактори, са индивидуални. Те зависят или се влияят също и от възрастта, здравословното (очно и общо) състояние на индивида, от времетраенето, вида, спектъра, качеството и количеството на светлината, която попада върху окото (директно или индиректно), контрастната чувствителност на окото, сезона и др.
Кои са причините за възникването на фотофобия?
За болшинството от хората, независимо от възрастта, фотофобията не е свързана със заболяване на зрителната система или системно заболяване, а с бърза адаптационна (самозащитна) реакция към абнормното или рязкото осветяване на очите. В други случаи се касае за зрителна умора, преходни смущения или за нарушения в естествените процеси на светлоусещането.
Причини от очен произход
• Вродени – при частични централни мътнини в роговицата или лещата, дегенеративни увреждания на фоторецепторите в ретината – ахроматопсия, конусчева дистрофия, очен албинизъм, аниридия, колобома на ириса, вродена глаукома и др.
• Възпалителни – при кератити, язви на роговицата, остър ирит, иридоциклит или увеит (възпаление на съдовата обвивка на окото) и др.
• Лекарства – локално или системно прилагани, които предизвикват мидриаза или увреждането на прекорнеалния слъзен филм (атропин, кокаин, циклопентолат, фенилефрин, скополамин, трифлуридин, тропикамид, идоксуридин, видарабин, амфетамини и др.), или които увреждат фоторецепторите или зрителния нерв.
• Травми – при изгаряния или наранявания на конюнктивата и/или роговичния епител с увреждане на слъзния филм, рани на роговицата, включително състояния след хирургия на окото (при афакични очи и др.).
• Други – прекомерно носене на контактни лещи или носещи зле поставени контактни лещи, след изследване на очите, наложило медикаментозна мидриаза и др.
• Комбинирани – съчетание на някои от гореизложените причини.
Причини от извъночен произход
• Заболявания или увреждания на нервната система – мигренозно главоболие, окципитална невралгия, субарахноидни хеморагии, тумори на задната черепна ямка и др.
• Други причини – някои заболявания с начало от детска възраст: аутизъм, дислексия, ксеродермия, тотален албинизъм, инфекциозна мононуклеоза, състояние след припадъци, химиолечение, след имунизации, при хранителна или лекарствена алергия.
Кога се налага лечение?
Преценката е индивидуална, след преглед от офталмолог. Основната цел е своевременно да се установи дали се касае за фотофобия. Офталмологът препоръчва лечение, когато съществува нарушение на очните повърхности – проблеми в някой от слоевете на слъзния филм [при възпаление, след травма, след локални медикаменти (колири, унгвенти), поставяне на мидриатици или прием на общи лекарствени средства], както и вследствие на други причини (очни или извъночни). Фотофобията може да се придружава от болка в очите, сълзене, зачервяване на очите и влошено зрение, главоболие, дори при слабо осветление.
Заключение
Фотофобията обикновено се придружава с често мигане, което може да се констатира и без специална оптика. В едни случаи се касае за естествена реакция на очите към светлината, но в други случаи – за сериозна очна или извъночна патология. Уточняването на причините, които предизвикват фотофобията са много. Независимо от възрастта на индивида, фотофобията налага насочен преглед от офталмолог, понякога по спешност. В някои от случаите се налага консултация и с невроофталмолог, невролог или друг специалист, за да се уточни причината за проявата ѝ.
Фотофобията в детска възраст има някои специфични особености и различия от тази при възрастните. Това най-често е свързано с особеностите на естествения растеж и функционалното съзряване на зрителната система (до 13-годишна възраст) на индивида, но без оглед със специална оптика не е възможно доказването и отстраняването (когато е възможно) на причината за изявата ѝ.
Литература
1. Bowling B. Kanski’s Clinical Ophthalmology.A systematic approach. Eyghth edition.
© 2016, Elsevier Limited. ISBN: 978-0-7020-5572-0; 978-0-7020-5573-7.
2. Digre KB, KC Brennan. Shedding Light on Photophobia. J Neuroophthalmol. 2012 Mar; 32(1): 68–81. doi: 10.1097/WNO.0b013e3182474548.
3. Sharma R, Brunette DD. Ophthalmology. In: Marx JA, Hockberger RS, Walls RM, et al, eds. Rosen’s Emergency Medicine: Concepts and Clinical Practice. 7th ed. Philadelphia, Pa: Mosby Elsevier; 2009:chap 69.
4. Steinemann TL, Ehlers W, Suchecki J. Contact lens-related complications. In: Yanoff M, Duker JS, eds. Ophthalmology. 3rd ed. St. Louis, Mo: Mosby Elsevier; 2008:chap 4.24.
5. Tasman W, Jaeger EA. Duane’s Ophthalmology 2013, vol. 2, chap 16. Lippincott Williams & Wilkins, 2012, 19892 pages. ISBN 1451191014, 9781451191011.
