Брой 3/2020
Д-р М. Паскова, Д-р Б. Найденова, Д-р Г. Ангелова, Д-р Л. Карагьозова, Доц. д-р С Велизарова,
МБАЛББ“Света София“ – Детска клиника
Дихателната система е отворена система. Тя е в постоянен контакт с външната среда. Притежава най-голямата епителна повърхност около 75м2 при възрастни, при новородени около 2.8 м2, 32 м2 на 8-годишна възраст. Има много сложна защитна система от вродени и придобити имунни механизми. Естествените защитни механизми на респираторния тракт включват: мукоцилиарен клирънс, лимфоидна тъкан на белите дробове, секреторен IgA/sIgA/, спазъм на бронхите, система на комплемента, алвеоларни макрофаги, лизозим, лактоферин, интерферон алфа и кашлицата, която се явява мощен физиологичен механизъм за почистване на цилиарния епител на дихателните пътища от малки частици и мукус. В детския организъм тези защитни механизми се развиват постепенно и не са напълно функционални преди 5-7-годишна възраст и поради тези причини това е и най-честата патология в детска възраст – респираторната.
При адхезия и инвазия на патогенни микроорганизми в бронхиалния епител се нарушава целостта на цилиите и се намалява скоростта на елиминиране на бронхиалния секрет. Видът, количеството, консистенцията на секретите дават представа за характера и активността на процеса в дихателната система. Описват се: серозни, визкозни, слузно-гнойни, гнойни, секрети с примеси на жилки кръв. Особено трудно се отделя и откашля визкозния секрет, който може да доведе до формиране на мукусни бронхиални запушалки, които влошават общото състояние на детето, влошават газообмена и водят до нарастване на диспнеята.
За елиминиране на бронхиалния секрет и усложнения, отношение към медикаментозната терапия има и физиотерапията, която има за цел да ускори възстановяването. В съображение влизат: постурален дренаж, дихателна гимнастика, ултразвуково облъчване, аерозолтерапията, масажи и други.
Постурален дренаж
Постуралният дренаж е техника за раздвижване на мукуса в дихателните пътища, така че да може детето да експекторира. Потупва се в определени области /показани са на картинките/ в различни позиции в областта на гръдния кош. Прилага се няколко пъти дневно, особено след инхалации и на гладно. Техниката е показана по-долу.
Дихателна рехабилитация – Възрастният човек диша 12-16 пъти в 1 минута, новороденото – около 60 пъти, малките деца – 25-30 пъти. Количеството на еднократно поетия въздух (дихателен обем) в покой е около 500 ml, за 1 минута – 6-8 l; при физически усилия може да нарасне 10-15 пъти.
По време на вдишването диафрагмата се свива, като се спуска надолу (до 10 см. при възрастен), а гръдният кош се разширява, вследствие на което белодробното налягане леко спада под атмосферното. Съкращенията на някои от вратните и външните междуребрени мускули карат ребрата да се повдигат и извъртат навън.
Вдишването спира по рефлекторен път, когато налягането в белите дробове се повиши над атмосферното и разширяването на гръдната кухина се прекрати. По време на покой и леки физически усилия фазата на издишване представлява пасивен процес. Това е така, защото изпънатата белодробна тъкан се свива, а дихателните мускули се отпускат. Този процес води до задвижване на ребрата и гръдната кост надолу, а на диафрагмата обратно към гръдната кухина. Тези движения намаляват размера на гръдната кухина и компресират алвеоларните газове и така въздухът се изхвърля навън. Издишването завършва, когато експираторната мускулатура преустанови компресията, а налягането в белите дробове спадне до атмосферното. При вентилиране по време на усилено физическо натоварване междуребрените и коремните мускули упражняват силен натиск върху ребрата и коремната кухина и съответно водят до намаляване размера на гръдната кухина. По този начин издишването става по-бързо и по-силно.
Дихателните упражнение са строго целенасочени, дозирани и последователни. Те включват 3 групи мускули: диафрагмата, коремните мускули, междуребрените мускули
1. Едната ръка е на гърдите, а другата е на корема. Редуване на гръдното дишане с коремно (4-5 пъти).
2. Дръжте ръцете си в кръста, поемете дълбоко въздух и се наведете напред. Издишайте и изправете торса (5-6 пъти).
3. Дълбоко вдишване през носа, задържане на дъха за 5 секунди, дълбоко издишване през устата.
4. Десет дълбоки вдишвания и издишвания с ускорена скорост на дишане.
Раздвижването на междуребрените мускули и диафрагмата включва следните упражнения
• накланяне встрани от изправено положение с прави крака и ширина на рамената – около 20 пъти;
• огъване напред от изправено положение – 10-15 пъти, опитайте се да стигнете до пода с дланите си с напълно изпънати крака;
• торса се завърта наляво и надясно 10 пъти във всяка посока;
• повдигане на краката до гръдния кош от легнало положение – 10-15 пъти.
• За разгъване на белодробната повърхност и подобряване на дрениращата функция е подходящо свиването на краката към тялото, помагайки с ръце и издишвайки. Тялото и главата също се навеждат напред. При връщане в първоначална позиция вдишваме дълбоко. Упражнението се повтаря 8-10 пъти и се изпълнява от седеж. При деца е желателно дихателната гимнастика да става под формата на игра.
Целта на дихателната рехабилитация е да: намали вентилацията на мъртвото пространство и да увеличи относителния дял на алвеоларната вентилация; подобрява смесването на газовете и обмяната на същите; подобрява съотношението между вентилация/перфузия и дифузия/перфузия. Освен това улеснява дренажа на бронхиалната система и повишава физическия капацитет на болните.
УВЧ – ултравиолетови лъчи – при инфекции на дихателните пътища оказва противовъзпалително действие чрез подобряване на микроциркулацията, филтрационно- реабсорбциония процес в капилярната мрежа, стимулира тъканния и хуморалния имунитет, ускорява резорбцията на възпалителните продукти, намалява фибро-пролиферативните процеси в белите дробове. Има имуномодулиращо и хипосензитивно действие. Увеличава продукцията на интерферон.
Аерозолтерапията – Аерозолтерапията се състои в инхалиране на различни медикаменти, с цел прякото им въздействие върху възпалителното огнище. Прилагат се един или комбинация от няколко медикамента, които се определят от симптомите. Най-често се комбинират антибиотици, муколитици (разграждащи жилавия секрет), медикаменти с експекторираща функция (улесняващи отхрачването), бронходилататори и други. За подобряване на абсорбцията и намаляване дозата на медикаменти се прилага ултразвукова аерозолтерапия.
Противопоказания за физикална терапия – най-честите са: фебрилни състояния, наличие на злокачествено заболяване, сърдечносъдови заболявания, които са в декомпенсирал стадий, гърчове, промяна в съзнанието – кома, остра дихателна недостатъчност.
Литература:
Й.Гачева, Н. Тодоров – у-к по Физиотерапия – 1987
Елена Илиева – Клинична Пулмология в детска възраст 2017
Б.Павлов – Пневмология – 1976
Medscape – Stephan Kishner,MD,MHA – Aug 29 2018