Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • На първо четене: Частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства
      • Според анализ на БАПЗГ: Два пъти по-малко от необходимото са медсестрите в болниците ни
      • Ваксина срещу херпес зостер намалява риска от сърдечни заболявания с 8 години
      • Лекари убийци в България няма: БЛС за починалите деца от Пловдив и Ботевград
      • 5 май – Световен ден на хигиената на ръцете
      В къщи / Педиатрия / За ваксините и ваксинациите – продължение от брой 10

      За ваксините и ваксинациите – продължение от брой 10

      отGP News публикувано на 01.11.200213.09.2022 Педиатрия
      ваксини

      Брой 11/2002

      Д-р Р. Комитова

      Продължение от брой 10
      През последното десетилетие уцените са „по следите“ на многообещаващи подходи и стратегии в разработването и производството на ваксини и търсят нови пътища за тяхното прилагане.

      Upper dyspeptic syndrome ad

      Вектор-ваксини
      Векторът (носител) е атенюиран вирус или бак­терия, в генома на който може да бъдат въведени гени на друг патогенен агент. Векторът експресира „чуждите“ гени, така че кодираните от тях протеини да бъдат „представени“ на имунната система. Първите опити в тази насока датират от 1982 г. Оттогава досега са използвани като вектори над 20 вируси и бактерии. Водещи са поксвирусите и особено силно атенюираният щам Анкара на вируса на ваксинията. Тези вируси инфектират човешките клетки, но не се размножават в тях. Поксвирусите са най-подходящи вектори и поради факта, че имат голям геном, лесно се атенюират и репродуцират. Близо 10% от техния геном може да бъде заменен с „чужда“ ДНК и затова тези вектори имат потенциал да станат мултивалентни ваксини. Аденовирусите и Салмонела тифи също могат да се използват, особено когато е необходимо развитие на мукозен имунен отговор.

      Комбинирани ваксини

      Съвременната медицина разполага с ваксини срещу повече от 20 заболявания. От 1990 г. досе­га са създадени 10 нови и са подобрени качествата на редица „стари“ ваксини.

      Наличието на голям набор от ваксини обаче, значително усложнява имунизационните програми и конкретното им прилагане. Съществува нужда и от комбинираното им аплициране в една сприн­цовка. Именно комбинираното ваксиниране дава възможност децата да бъдат възможно най-рано имунизирани. От друга страна, едновременният прием на няколко ваксини означава по-малко посе­щения при семейния лекар, като по този начин се спестяват време, средства и процедурата е по-малко травмираща за детето.

      Клиничните проучвания и опит доказват, че определени антигени могат да се комбинират ефикасно и сигурно, напр. ваксините дифтерия-тетанус-коклюш, морбили-паротит-рубеола. Напоследък вече са предлагат петвалентни и хексавалентни ваксини, включващи дифтерией токсоид, тетаничен токсоид, ацелуларна коклюшна ваксина, хемофилус инфлуенце Ь, инактивирана полиоваксина и ваксина срещу хепатит В.

      Последователна имунизация (prime-booster подход)
      При имунизациите, и особено при реимунизациите, традиционно се използва един и същи препарат. Възможно е обаче, да се приложи и т.нар. последователна имуниза­ция (prime-booster подход). Така например, поксвирусът на канарчето може да стимулира имунната система да продуцира антитела срещу въведен последователно антиген. Тази концепция най-успешно се използва при Н1V Ваксината, където векторни антигени, последвани от същия субединичен антиген, или два вектора, носещи гени за един антиген и приложени последователно, предизвикват протекция при опити с маймуни. Обнадеждаващи са резултатите от prime-booster под­хода и при опитни животни, заразени с туберкулозни бактерии или със смъртоносните вируси Ебола.

      ДНК ваксини
      Познаването на бактериалния геном е „ключ“ към създаването на ваксини. Благодарение на съвременните познания в областта на секвенирането (генетичната последобателност) на патогенните вируси и бактерии, днес учените могат да идентифицират гените им и съответните предпазващи (протективни) антигени.

      Вероятно най-вълнуваща сред новите техноло­гии е тази, която е свързана с директно въвеждане на чист генетичен материал в човешкия организъм. Материалът, наречен „гола“ ДНК, представлява малки частици дезоксирибонуклеинова киселина, включени в бактериален плазмид. Той кодира редица протеини на патогенни микроорганизми. След като се въведе в организма на хазяина, ДНК се включва в неговите клетки, които синтезират кодираните белтъци. Именно тези белтъци се разпознават от организма като „чужди“ и стимулират имунната му система. По този начин самата ДНК има ефект, подобен на този, при жи­вите ваксини. Като резултат, ДНК може да стимулира продължително време продукцията на ан­тигени и да индуцира силен имунен отговор.

      На практика, с помощта на генно-инженерен метод се открива ген, кодиращ синтезата на за­щитен белтък и този ген се синтезира в опреде­лена количества. Такава е например, ваксината против хепатит В. В стадии на клинично изпитание ca u ваксини срещу малария, грип и HIV.

      Мукозни ваксини и локален имунен отговор
      Повечето от новите ваксини се прилагат парентерално мускулно иди подкожно. Независи­мо че комбинацията на ваксини редуцира броя на инжекциите, мукозният път на въвеждането им има две основни предимства: лесно прилагане и стимулиране на локален имунен отго­вор. Безспорен пример е противополиомиелтната перорална ваксина.

      Проучват се различии методи за въвеждане на мукозните ваксини на­зален, орален, вагинален и дори интратекален. Последните два са от особено значение при про­филактика на сексуално трансмисивните заболявания.

      Интересна и перспективна е и възможността като имуногени да се използват и трансгенни растения (моркоби, картофи). Чрез генна техно­логия в различии плодове и зеленчуци се вгражда допълнителен ген. Впоследствие в листата или плода се произвежда и необходимият допълните­лен протеин.

      Трансгенните растения са евентуален бъдещ източник на евтини и ефикасни ваксини и затова ще бъдат особено подходящи за предпазване от заболявания, при които секреторните IgA в червата имат основна протективна роля, като напр. амебиаза, коремен тиф и хепатит А.

      ТЕРАПЕВТИЧНИ ВАКСИНИ
      Традиционно ваксините се считат за профилактично действащи и затова се прилагат при здрави индивиди преди инвазията на съответния па­тогенен агент. В последните години се повиши интересът и към терапевтичните ваксини срещу инфекциозни болести като AIDS и туберкулоза, пептична язва, карциноми и автоимунни заболявания (изключителен успех е и вече внедрената ваксина срещу мултиплена склероза).

      Терапевтични ваксини срещу инфекциозни заболявания
      Конвенционалните ваксини срещу някои инфек­циозни болести бележат успех чрез осезаемо намаляване на заболяемостта и смъртността от много смъртоносни заболявания, като например едра шарка и полиомиелит. Ефикасността на профилактичните ваксини се определи до голяма степен от краткото протичане на заболяването. Изключение е протовобясната ваксина, открита от Пастьор преди повече от 200 години. За разлика от профилактичните ваксини, ко­ито се прилагат преди „срещата11 на организма със съответния пато­генен агент, противобясната ваксина е единствената, която (поради дългия инкубационен период на заболяването) се използва след заразяване с вируса. Терапевтичните вак­сини са подходящи за приложение само при хронични инфекциозни заболявания, при които е налице продължителен период от експозицията на инфекциозния агент до пълното клинично развитие на инфекцията. Тези ваксини целят да подпомогнат развитието на имунния отговор на организма-гостоприемник в следните ситуации: когато антигените не са добре „представени“ на имунната систе­ма или самата инфекция потиска имунния отго­вор на организма.

      HIV, херпесвирусите и Helicobacter pylori са ин­фекциозни агенти, при които приложението на терапевтични ваксини е особено необходимо.

      В процес на начални клинични изпитания са и терапевтични ваксини срещу туберкулоза и малария.

      Терапевтични ваксини при неинфекциозни заболявания
      Окуражаващи са резултатите от приложение­то на някои противотуморни ваксини, с оглед съвременната профилактика на туморогенезата (например противохепатитна в ваксина срещу чернодробен карцином).

      Ваксини при автоимунни заболявания
      Тяхното предназначение е да се потисне или отслаби определен тип автоимунен отговор (при инсулинозависимия диабет, мултиплената склеро­за, ревматоидния артрит и т.н.). Резултатите от приложението на този тип ваксини са все още твърде противоречиви. Вероятно решаващо за успеха е да се подберат хора с голям генетичен риск от развитие на съответното заболяване и/или пациенти в начални стадии на автоимунния процес.

      Успешни са опитите при захарния диабет тип 1, които са навлезли вече в трети стадий на кли­нично изпитване. Безспорно, успех е откриването на ваксината Кополимер-1 срещу рецидивиращоремитентната форма на мултиплена склероза. Ваксината се основава,на сходство с миелиновия базисен протеин, който участва в патогенезата на МС.Тази ваксина е одобрена в Северна Америка и в много страни от Европейский съюз.

      Навигация

      Предишна Предишна
      Гадене, повръщане, коремни болки и диария
      СледващаПродължаване
      Брой 12/2002
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене