За ваксините и ваксинациите – продължение от брой 10

Брой 11/2002

Д-р Р. Комитова

Продължение от брой 10
През последното десетилетие уцените са „по следите” на многообещаващи подходи и стратегии в разработването и производството на ваксини и търсят нови пътища за тяхното прилагане.

Вектор-ваксини
Векторът (носител) е атенюиран вирус или бак­терия, в генома на който може да бъдат въведени гени на друг патогенен агент. Векторът експресира „чуждите” гени, така че кодираните от тях протеини да бъдат „представени” на имунната система. Първите опити в тази насока датират от 1982 г. Оттогава досега са използвани като вектори над 20 вируси и бактерии. Водещи са поксвирусите и особено силно атенюираният щам Анкара на вируса на ваксинията. Тези вируси инфектират човешките клетки, но не се размножават в тях. Поксвирусите са най-подходящи вектори и поради факта, че имат голям геном, лесно се атенюират и репродуцират. Близо 10% от техния геном може да бъде заменен с „чужда” ДНК и затова тези вектори имат потенциал да станат мултивалентни ваксини. Аденовирусите и Салмонела тифи също могат да се използват, особено когато е необходимо развитие на мукозен имунен отговор.

Комбинирани ваксини

Съвременната медицина разполага с ваксини срещу повече от 20 заболявания. От 1990 г. досе­га са създадени 10 нови и са подобрени качествата на редица „стари” ваксини.

Наличието на голям набор от ваксини обаче, значително усложнява имунизационните програми и конкретното им прилагане. Съществува нужда и от комбинираното им аплициране в една сприн­цовка. Именно комбинираното ваксиниране дава възможност децата да бъдат възможно най-рано имунизирани. От друга страна, едновременният прием на няколко ваксини означава по-малко посе­щения при семейния лекар, като по този начин се спестяват време, средства и процедурата е по-малко травмираща за детето.

Клиничните проучвания и опит доказват, че определени антигени могат да се комбинират ефикасно и сигурно, напр. ваксините дифтерия-тетанус-коклюш, морбили-паротит-рубеола. Напоследък вече са предлагат петвалентни и хексавалентни ваксини, включващи дифтерией токсоид, тетаничен токсоид, ацелуларна коклюшна ваксина, хемофилус инфлуенце Ь, инактивирана полиоваксина и ваксина срещу хепатит В.

Последователна имунизация (prime-booster подход)
При имунизациите, и особено при реимунизациите, традиционно се използва един и същи препарат. Възможно е обаче, да се приложи и т.нар. последователна имуниза­ция (prime-booster подход). Така например, поксвирусът на канарчето може да стимулира имунната система да продуцира антитела срещу въведен последователно антиген. Тази концепция най-успешно се използва при Н1V Ваксината, където векторни антигени, последвани от същия субединичен антиген, или два вектора, носещи гени за един антиген и приложени последователно, предизвикват протекция при опити с маймуни. Обнадеждаващи са резултатите от prime-booster под­хода и при опитни животни, заразени с туберкулозни бактерии или със смъртоносните вируси Ебола.

ДНК ваксини
Познаването на бактериалния геном е „ключ” към създаването на ваксини. Благодарение на съвременните познания в областта на секвенирането (генетичната последобателност) на патогенните вируси и бактерии, днес учените могат да идентифицират гените им и съответните предпазващи (протективни) антигени.

Вероятно най-вълнуваща сред новите техноло­гии е тази, която е свързана с директно въвеждане на чист генетичен материал в човешкия организъм. Материалът, наречен „гола” ДНК, представлява малки частици дезоксирибонуклеинова киселина, включени в бактериален плазмид. Той кодира редица протеини на патогенни микроорганизми. След като се въведе в организма на хазяина, ДНК се включва в неговите клетки, които синтезират кодираните белтъци. Именно тези белтъци се разпознават от организма като „чужди” и стимулират имунната му система. По този начин самата ДНК има ефект, подобен на този, при жи­вите ваксини. Като резултат, ДНК може да стимулира продължително време продукцията на ан­тигени и да индуцира силен имунен отговор.

На практика, с помощта на генно-инженерен метод се открива ген, кодиращ синтезата на за­щитен белтък и този ген се синтезира в опреде­лена количества. Такава е например, ваксината против хепатит В. В стадии на клинично изпитание ca u ваксини срещу малария, грип и HIV.

Мукозни ваксини и локален имунен отговор
Повечето от новите ваксини се прилагат парентерално мускулно иди подкожно. Независи­мо че комбинацията на ваксини редуцира броя на инжекциите, мукозният път на въвеждането им има две основни предимства: лесно прилагане и стимулиране на локален имунен отго­вор. Безспорен пример е противополиомиелтната перорална ваксина.

Проучват се различии методи за въвеждане на мукозните ваксини на­зален, орален, вагинален и дори интратекален. Последните два са от особено значение при про­филактика на сексуално трансмисивните заболявания.

Интересна и перспективна е и възможността като имуногени да се използват и трансгенни растения (моркоби, картофи). Чрез генна техно­логия в различии плодове и зеленчуци се вгражда допълнителен ген. Впоследствие в листата или плода се произвежда и необходимият допълните­лен протеин.

Трансгенните растения са евентуален бъдещ източник на евтини и ефикасни ваксини и затова ще бъдат особено подходящи за предпазване от заболявания, при които секреторните IgA в червата имат основна протективна роля, като напр. амебиаза, коремен тиф и хепатит А.

ТЕРАПЕВТИЧНИ ВАКСИНИ
Традиционно ваксините се считат за профилактично действащи и затова се прилагат при здрави индивиди преди инвазията на съответния па­тогенен агент. В последните години се повиши интересът и към терапевтичните ваксини срещу инфекциозни болести като AIDS и туберкулоза, пептична язва, карциноми и автоимунни заболявания (изключителен успех е и вече внедрената ваксина срещу мултиплена склероза).

Терапевтични ваксини срещу инфекциозни заболявания
Конвенционалните ваксини срещу някои инфек­циозни болести бележат успех чрез осезаемо намаляване на заболяемостта и смъртността от много смъртоносни заболявания, като например едра шарка и полиомиелит. Ефикасността на профилактичните ваксини се определи до голяма степен от краткото протичане на заболяването. Изключение е протовобясната ваксина, открита от Пастьор преди повече от 200 години. За разлика от профилактичните ваксини, ко­ито се прилагат преди „срещата11 на организма със съответния пато­генен агент, противобясната ваксина е единствената, която (поради дългия инкубационен период на заболяването) се използва след заразяване с вируса. Терапевтичните вак­сини са подходящи за приложение само при хронични инфекциозни заболявания, при които е налице продължителен период от експозицията на инфекциозния агент до пълното клинично развитие на инфекцията. Тези ваксини целят да подпомогнат развитието на имунния отговор на организма-гостоприемник в следните ситуации: когато антигените не са добре „представени“ на имунната систе­ма или самата инфекция потиска имунния отго­вор на организма.

HIV, херпесвирусите и Helicobacter pylori са ин­фекциозни агенти, при които приложението на терапевтични ваксини е особено необходимо.

В процес на начални клинични изпитания са и терапевтични ваксини срещу туберкулоза и малария.

Терапевтични ваксини при неинфекциозни заболявания
Окуражаващи са резултатите от приложение­то на някои противотуморни ваксини, с оглед съвременната профилактика на туморогенезата (например противохепатитна в ваксина срещу чернодробен карцином).

Ваксини при автоимунни заболявания
Тяхното предназначение е да се потисне или отслаби определен тип автоимунен отговор (при инсулинозависимия диабет, мултиплената склеро­за, ревматоидния артрит и т.н.). Резултатите от приложението на този тип ваксини са все още твърде противоречиви. Вероятно решаващо за успеха е да се подберат хора с голям генетичен риск от развитие на съответното заболяване и/или пациенти в начални стадии на автоимунния процес.

Успешни са опитите при захарния диабет тип 1, които са навлезли вече в трети стадий на кли­нично изпитване. Безспорно, успех е откриването на ваксината Кополимер-1 срещу рецидивиращоремитентната форма на мултиплена склероза. Ваксината се основава,на сходство с миелиновия базисен протеин, който участва в патогенезата на МС.Тази ваксина е одобрена в Северна Америка и в много страни от Европейский съюз.