Брой 12/2005
Ст.н.с. Д-р С. Петрова, дм
Национален център по опазване на общественото здраве
Характеристика на хранителния модел на българите. Съвременни тенденции
От десетилетия насам българинът се храни нездравословно. През последните 30 години моделът на хранене у нас придоби следните общи характеристики: сбръхконсумация на мазнини, доставящи 35-40% от енергийната стойност на храната; висок прием на наситени мастни киселини, който се дължи главно на увеличената консумация на червени меса и особено на свинско месо; ниска консумация на риба 4-10 г средно дневно при препоръка не по-малко от 30 грама; недостатъчен прием на растителни влакнини поради увеличената консумация на рафинирани продукти; нисък прием на сурови плодове и зеленчуци през зимата и пролетта, което води до големи сезонни разлики в тяхната консумация (5-6 пъти); висока употреба на готварска сол (2-3 пъти над допустимите
5 грама дневно), твърде ограничено разнообразие на консумираните продукти; недостатъчен прием на повечето от витамините и минералите, особено при рисковите групи деца, бременни жени и стари хора21.
Заедно с други рискови фактори този нездравословен модел на хранене значително допринесе за увеличаване разпространението и тежестта на хронични неинфекциозни заболявания като коронарна болест на сърцето, хипертония, мозъчен инсулт, редица ракови заболявания, затлъстяване, диабет и др.
Преминаването от централно планирана към пазарна икономика в периода след 1969 г. предизвика икономически проблеми и намаляване на реалните доходи за значителна част от населението, съответно до влошаване на покупателната способност и намаляване на възможността за пълноценно хранене. През последните няколко години хранителната консумация се увеличи значително
в сравнение с критичните 1996 и 1997 г., но в сравнение с началото на икономическия преход остава по-ниска с 10-66 % за различните продукти, включително за традиционни за българското население храни. Най-много, с 60 %, е намаляла консумацията на кисело мляко (1969 г. 176 г, 2003 г. 70 г средно днебно на лице). Консумацията на прясно мляко е no-малка с 49 %, на млечни продукти с 10 %, на месо с 32 % (1990 г. 100 г, 2003 г. 66 г средно на лице от населението). Намаляването на консумацията на месо по принцип е благоприятна тенденция, тъй като свръхконсумацията му се свързва с повишен риск от редица заболявания, като сърдечно-съдови и някои ракови заболявания. Проблемът е, че много голяма е разликата в консумацията на месо в различните социални групи
в зависимост от дохода9. За периода след 1989 г. през критичните 1996-1997 г. се наблюдава значително намаление в консумацията на плодове и зеленчуци, но през последните години се установява трайна положителна тенденция за увеличаване, като през 2003 г. консумацията общо на зеленчуци и плодове почти достига тази през 1989 г. (425 грама/ден/лице през 2003 г., 464 г през 1989 г.). Съществува обаче голяма сезонна разлика в консумацията на плодове и зеленчуци, особено на пресните, която е no-малка от 3 до 8 пъти през зимата и пролетта, а това прави нашето население рисково през тези сезони по отношение приема на витамини и минерали.
Като последствие от икономическата ситуация се увеличиха недохранването и рискът от хранителни дефицити сред социално слабите групи. Наблюдава се значително по-ниска консумация на повечето от хранителните продукти в домакинствата с ниски доходи, в многочленните домакинства, тези с повече деца и домакинствата, чиято глава е безработен, в сравнение със средната консумация на глава от населението за страната. Например през 2001 г. консумацията на прясно и кисело мляко на глава от населението е била 136 г средно дневно, докато на лице от домакинство с 3 и повече деца е била 78,4 грама средно дневно, или с 42,3 % по-ниска9.
Наред с това свръхтеглото и затлъстяването са широко разпространени сред населението на страната, дори сред децата и юношите.
Съвременни характеристики на храненето на децата в България
Проведените от Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене 3 национални репрезентативни за страната проучвания на храненето и хранителния статус на населението осигуриха данни, които позволяват да се идентифицират основните проблеми в храненето на децата, тяхното разпространение и тежест, както и да се определят рисковите групи.
Установи се, че отрицателните характеристики в храненето на българското население в някои аспекти са специфично по-изразени при децата.
Консумацията на зърнени продукти, която при децата, както и при цялото ни население е предимно за сметка на хляба, е традиционно висока12-13’14. Това отговаря на нашите и световните препоръки за здравословно хранене и може да се оцени като позитивно качество на българския хранителен модел. Съгласно препоръките на Световната здравна организация (СЗО) и всички страни в света зърнените храни стоят в оснобата на пирамидата на здравословния хранителен модел2324.
Неблагоприятен е високият прием на тестени изделия като баници, тутманици, милинки и пр., които се явяват значителен източник на скрити мазнини в храненето на децата. Консумацията на пълнозърнест хляб се е увеличила в сравнение с предходните години, специално при децата над 10 години, което допринася за установения в побечето случаи достатъчен прием на хранителни влакнини. Сравнително високата средна консумация на варива (боб и леща) е важен източник на хранителни влакнини, като допринася в значителна степен и за адекватния среден прием на белтък във всички популационни групи. Бобовите храни се считат за алтернатива на животинските източници на белтък (месо, риба и яйца), тъй като те съдържат значителни количества белтък с висока биологична стойност. Белтъкът в бобовите храни обаче е със сравнително ниско съдържание на сяра съдържащи аминокиселини и за да се осигури прием на пълноценен белтък, те трябва да се консумират заедно с другите растителни източници на белтък зърнени храни, ядки или семена.
Млякото (прясно и кисело) и млечните продукти са богати на висококачествен белтък. Те са основни източници на калций и витамин В2 и затова се препоръчва да бъдат консумирани ежедневно, особено от децата. Българските препоръки за консумация на мляко и млечни продукти съвпадат напълно с тези на СЗО, САЩ и други страни15’23’24. Средната консумация на прясно и кисело мляко от децата на 1 до 10-годишна възраст както с градско, така и със селско местоживеене е 85-55 % от препоръчваните количества. в резултат се установяват ниски средни стойности на прием на калций и витамин В2.
Децата на 10-18 години, без съществена разлика по отношение на пола и градско/селско местоживеене, консумират средно 150-180 грама/ден прясно и кисело мляко, което представлява по-малко от половината от препоръчаните количества от 380-400 г. Средното количество на консумация на млечни продукти показва близки стойности до препоръчителните нива 30-40 г дневно12-13’14.
Средната консумация на месо и месни продукти на децата от всички дефинирани групи е близка или по-висока от препоръчваните количества12’13’14’15. Консумацията на месо и месни продукти обаче варира в широки граници стандартното отклонение е най-често по-високо от средните стойности, което означава, че голяма част от децата консумират много малки, съответно големи количества месо. Регистрираният висок относителен дял на прием на тлъсти меса (свинско и овнешко) и колбаси, както и ниският прием на птиче месо (само 15-20%) очертават неблагоприятната структура на консумация на храните от тази група, поради което тя се явява източник на висок прием на скрити мазнини.
Установяват се много ниски средни стойности на консумация на риба при децата от всички възрастови групи (0,5-12 грама/ден), което е отражение на нездравословните тенденции на българския модел на хранене.
Приемът на зеленчуци при всички дефинирани групи (средни стойности и медиани) е значително по-нисък от препоръчваните количества. Относителният дял на консервираните, сухите и маринованите зеленчуци (с относително високо съдържание на сол и по-ниско съдържание на повечето от витамините) е 27-28% при децата до 10 години, но се покачва с нарастване на възрастта до 35 %. Суровите зелени зеленчуци, които са добри източници на витамина фолиева киселина, заемат 18-30% относителен дял от тоталната консумация на зеленчуци през изследвания пролетен сезон. Този факт съответства на голямата сезонна вариабилност в приема на сурови зеленчуци, характерна за храненето на населението в България9.
Въпреки сравнително адекватните среднодневни стойности на консумацията на плодове за повечето изследвани групи деца данните показват, че голяма част от децата не консумира плодове всеки ден, както е препоръчително. Установява се, че основната част от приеманите плодове през зимата и пролетта са консервирани, което означава, че същите са загубили съществена част от витаминното си съдържание12’13’14.
Среднодневната консумация на захар, захарни и сладкарски изделия от децата е в интервала между 40 и 56 грама. Средният относителен енергиен дял от приема на добавена захар, включително и тази, съдържаща се в безалкохолните напитки, е по-нисък от препоръчителната горна граница 10% от общата енергийна стойност на храната12’13’14.
Прием на енергия и хранителни вещества
Неблагоприятните характеристики в хранителната консумация на децата рефлектират в установените проблеми по отношение приема на енергия и хранителни вещества.
Установи се прием на енергия под средните потребности, най-често в периода на началото на пубертета1. Съответно по-голяма честота на поднормено тегло се намери във възрастовата група 10-14 г. при 7,5% от момчетата и 6,3% от момичетата. Най голяма честота на поднормено тегло при децата на тази възраст установихме в област Монтана (8,0-8,3 %) и Ловешка област (7,4-13%). Общото недохранване води и до изоставане в растежа нисък ръст за съответната възраст намерихме с най-голяма честота при децата от селата при 8,9 % от децата на 7-10 години, при 9,9 % от момчетата и 11 % от момичетата на 10-14 години3’4.
Същевременно за повечето от дефинираните по възраст и пол групи на децата средната енергийна стойност на консумираната храна е по-висока от съответните средни потребности1. Паралелно с поднорменото тегло, установено при някои груnu деца, при нашите проучвания се констатира висок процент деца със свъхтегло и затлъстяване. Беше установено, че 19% от момчетата на възраст 7-16 г. са със свръхтегло, а допълнително 4,3 % са със затлъстяване, 16 % от момичетата са със свръхтегло и 3 % със затлъстяване. Най-разпространени са свръхтеглото и затлъстяването в началото на пубертета при момчетата на 13 години (25,5% със свръхтегло, 7% със затлъстяване) и при момичетата на 10 години (20,5 % със свръхтегло, 4,6% със затлъстяване). Голямо е разпространението на свръхтеглото и при малките деца от 1 до 6 години, като 6 различните възрасти то е в диапазона 20-30 %3’4.
Приемът на белтъци е намалял с 10-20 % в сравнение с този преди 10 години предимно за сметка на белтъка от животински произход, но средният белтъчен прием на децата във всички възрастови групи е над съответните референтни стойности съгласно физиологичните норми за хранене2’16. Независимо от адекватния белтъчен прием на популационно ниво обикновено при 2-9 % от децата в различните изследвани групи, диференцирани по възраст, пол и местожибеене, се установява риск от недоимъчен белтъчен прием. Най-висок риск от дефицитен прием на белтък се откриба при момичетата на 14-18 години, което е свързано предимно с широко разпространеното пазене на диети за отслабване в тази възраст.
Независимо че има тенденция за намаляване приема на мазнини, той остава значително по-висок от препоръчаната горна граница 32 % от енергийната стойност на храната (32 Е %) при децата до 10 години и 30 Е % над 10-годишна възраст5. В нашите проучвания установяваме 35-40 Е% прием на мазнини, като при всички възрастови групи на децата средният прием на наситени мастни киселини е над препоръчаните горни граници от 10 Е% (в интервала 12,7—15,4 Е %).
При всички изследвания бе установено, че приемът на въглехидрати е по-нисък от препоръчвания за сметка на недостатъчното съдържание на сложни въглехидрати8. Здравно значение има приемът на целулоза и други растителни влакнини, които постъпват в организма с плодовете и зеленчуците, пълнозърнестия хляб, боба, лещата. Средният прием на хранителни влакнини обикнобено е адекватен при момчетата, но е по-нисък от препоръчаните стойности при момичетата8.
Проучванията показаха, че голям процент от децата (10-55%) са с риск за дефицитен прием на повечето витамини, независимо че за някои от тях се установява адекватен среден прием на популационно ниво10’11. С най-висок риск са децата по отношение на приема на фолиева киселина и витамин в2, в^ в6 и С. Най-сериозен е проблемът по отношение на фолиевата киселина, особено при момичетата над 10 години, при които 4250% са с риск за недостатъчен прием, а 19-23% са с прием под минималните референтни стойности и са с почти сигурен фолиев дефицит11.
Средният дневен прием на повечето минерали при децата е недостатъчен. С най-голям риск за дефицитен прием са децата по отношение на калция, желязото и цинка6’7. Във всички възрастови групи 30-68% от изследваните деца приемат по-малко от 2/3 от средните дневни потребности от калций, като най-висок е относителният дял с риск за дефицитен калциев прием от момичетата на 10-14 години6. Всички изследвания показаха, че съществува сериозен риск за дефицитен прием на желязо при всички възрастови групи на децата. Най-рискови са малките деца на 1 -3 години, при които среднодневният хранителен прием на желязо е 36-47% от определените потребности за тази възрастова група, а 80-95% от изследваните деца са с риск за дефицитен прием на този важен минерал. Друга високорискова група са момичетата на 14-18 години, на които среднодневният прием представлява 53-58 % от съответните потребности за тази популационна група. Установи се, че 68-74% от момичетата на тази възраст са с риск за дефицитен прием на желязо7.
При децата, както и при възрастните приемът на натрий е значително по-висок от допустимите дневни количества (със 100-150%), особено през зимния сезон. Източник на натрий е готварската сол, приемана в големи количества със солените снаксове, чипсове, солети и други солени храни21.
Здравни ефекти на недохранването и затлъстяването при децата
При децата недохранването води до изоставане в растежа и физическото развитие, до повишаване на заболеваемостта от инфекциозни болести, а в по-тежките случаи и до сериозни здравни ефекти.
Установено е, че наличието на свръхтегло през детството до голяма степен определя наличието на затлъстяване в по-късна възраст1719. Започналото от детските години затлъстяване често е по-голямо по степен и се повлиява по-трудно от терапия в сравнение със затлъстяването, развило се в зряла възраст. Затлъстяването през пубертета, независимо от теглото през зрялата възраст, убеличава здравния риск при двата пола за разбитие на атеросклероза и коронарна болест на сърцето. Тъй като индексът на телесна маса, изглежда, се програмира в ранните години на живота, предотвратяването на свръхтеглото при децата може да бъде най-ефективният начин за намалябане на свързаните с него заболяемост и смъртност при възрастните.
Заключение
Главните неблагоприятна характеристики на храненето на децата в България представляват високата консумация на добавени мазнини, високият относителен дял на червени меса и по-специално свинско месо, ниската консумация на мляко и риба, недостатъчният прием на зеленчуци и плодове, особено сурови през зимата и пролетта. Благоприятна характеристика се явява относително високата консумация на зърнени и бобови храни и ниският прием на храни, съдържащи рафинирана захар.
Хранителният прием на децата в България е небалансиран, характеризиращ се с високо съдържание общо на мазнини, включително и на наситени мастни киселини, високо количество натрий, недостатъчно съдържание на повечето битамини и минерали, особено на фолиева киселина и витамин в2, калций и желязо. Известна част от децата е с недостатъчен енергиен прием, а друга със свръхприем на енергия, което прави актуално както недохранването, така и затлъстяването като сериозни здравни проблеми.
Недохранването, небалансираното хранене и затлъстяването са важни фактори, които повлияват съществено развитието и здравето на нашите деца, като създават рискове за нарушения в здравето и трудоспособността им в зряла възраст. Ето защо са необходими спешни ефективни мерки за намаляване на тяхната тежест и разпространение. Прилагането на единна национална хранителна политика, включваща икономически мерки за подобряване на храненето, широка информация на населението относно принципите на балансираното и здравословно хранене и поддържането на здравословно тезло, въвеждане на обучение по здравословно хранене в училищните учебни прозрами и в детските зрадини, създаване на условия и мотивираност за масов спорт, е важна предпоставка за решаване на проблема25. През 2005 з. Министерският съвет прие национален план за действие „Храни и хранене“, в който проблемите на храненето на децата са приоритет. Правителството пое ангажимент да провежда национална политика за подобряване на храненето на българските деца, в която общопрактикуващите лекари имат важни функции.