Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • Областните болници канят младите лекари на работа с добра заплата и придобивки
      • СЛК подписа меморандум за обучения на млади лекари в Барселона
      • ЕMA одобри под условие ново лекарство за неврофиброматоза тип 1
      • БЛС: НЗОК да плаща за биомаркерите, но не от лекарските заплати
      • Разширяват възможностите за домашно лечение за псориазис и гноен хидраденит
      В къщи / Педиатрия / Профилактика на амблиопията (мързеливо око)

      Профилактика на амблиопията (мързеливо око)

      отGP News публикувано на 01.04.201913.09.2022 Педиатрия
      Профилактика на амблиопията

      Брой 3/2019

      Доц. д-р В. Чернодринска, д.м., Д-р Н. Велева, д.м.
      Очна клиника, УМБАЛ „Александровска” – ЕАД
      Катедра по Офталмология, Медицински Университет – София

      Амблиопията е заболяване, познато от дълбока древност. Наименованието му е от гръцките думи Ambulus – тъп и opsis – зрение. За първи път амблиопията е описана от Хипократ.

      “Амблиопията е едностранно или двустранно намаление на зрителната острота, причиненo от потискане на нормалното зрение или разстройство на бинокулярното взаимодействие, които не могат да бъдат открити от физически преглед, и които в определени случаи са обратими след терапия.” (Von Noorden). При нея “изследващият не вижда нищо, пациентът вижда много малко”-von Graefe.

      Заболяването е съчетано още с намалена контрастна чувствителност, бинокулярни нарушения и анормална обработка на визуалните изображения от мозъка по време на критичния за развитие на зрението период.

      Амблиопията може да доведе до значително перманентно нарушаване на зрителните функции и съответно да влоши физическото, умственото и психическото развитие на детето.

      Заболяването няма външни изяви и родителите не търсят своевременно лекарска помощ. Често проблемът се установява при случаен профилактичен преглед в ученическа възраст, което води до продължително,трудно и недостатъчно ефективно лечение.

      Ранната диагностика на амблиопията и своевременното й лечение осигурява не само нормалното развитие на детето, но и пълния потенциал на възможностите му за обучение, професионална и социална реализация в обществото.

      Честота

      Амблиопията е най-честата причина за намалена едностранна зрителна острота и резултатът е влошено качество на живот. От амблиопия страдат от 1.6 до 5% от населението в различните страни (варира в различните проучвания и държави). От 3% до 4% от децата в предучилищна възраст.

      В България няма функционираща система за профилактични очни прегледи на деца в предучилищна и училищна възраст, и поради това данните от честотата на заболяването са въз основа на спорадични скринингови прегледи в различни области в страната. Според едно от най-мащабните ни проучвания на проблема в България (3540 деца на възраст между 4 и 10 години), средната честота на разпространение на амблиопията в страната (4,94%) е по-висока от тази в световен мащаб. Основните причини за този висок процент са късно проведените профилактични прегледи при децата.

      Най-доброто решение за намаляване значителното разпространение на амблиопията е въвеждане на системна профилактика на очните заболявания при децата в предучилищна възраст. Ранното поставяне на диагноза на амблиопичните пациенти в предучилищна възраст не само спомага за по-ефективното и бързо лечение на заболяването, но и предоставя по-добри условия за развитие на стереозрение, в случаите, в които същото липсва. От друга страна, при извършването на скрининг за амблиопия се откриват и деца, чиято зрителна острота е намалена по повод на други очни заболявания: ретинобластом, персистиращо първично стъкловидно тяло, болест на Коатс, които в голямата си част се нуждаят от незабавно лечение, с оглед запазване на зрителните функции на детето.

      Класификация

      Амблиопията се разделя на две големи групи:

      Функционална – протича без органично заболяване на окото, може да е моно или билатерална и е обратима след приложената терапия:

      1. Страбизмената амблиопия е най-честата форма на амблиопия. Почти винаги е едностранна. Дължи се на кортикална депресия, в резултат от инхибиторни взаимодействия между невроните, предаващи по-неясния образ. Протича с нарушени бинокуларни функции и липса на стереозрение.
      2. Изоаметропичната амблиопия – билатерална. При хиперметропия повече от +4.5 D. Рядко се развива при високостепенна миопия.
      3. Анизометропичната амблиопия – монолатерална. Развива се при разлика в рефракцията на двете очи:
      Хиперметропия > +1.5D
      Миопия > -3.0D
      Астигматизъм > 1.5D
      4. Меридионалната амблиопия – билатерална. Развива се при двустранен астигматизъм повече от 2.5 D

      Структурна – протича с патологични промени в очните среди, може да е както моно, така и билатерална и е необратима

      1. Депривационна
      2. Токсична
      Според Pediatric Eye Disease Investigator Group (PEDIG 1997), амблиопията е:
      • Средна – 0.5- 0.2 ( 20/40 -20/100)
      • Тежка – 0.2-0.05 (20/100- 20/400 )
      Най-тежко протича монолатералната амблиопия.

      Лечение на амблиопията

      Целта на лечението на амблиопията е да се изясни максимално образа в амблиопичното око; да се накара пациентът да използва амблиопичното око. При избора и препоръките за лечението трябва да се съобразим с възрастта на пациента, зрителна му острота, наличието на предходно лечение и физическия, социалния и психическия му статус.

      Лечението на амблиопията е пасивно, активно и смесено.

      Пасивна терапия – при нея пациентът не участва активно, не е необходимо неговото съдействие. Подходяща е при малки деца и деца със смущение в нервно-психичното развитие.

      1. Оптична корекция – отстранява напрежението на акомодацията и конвергенцията и неяснотата на образите върху ретината.

      2. Оклузия – основен метод за лечение на амблиопията. Целта на затваряне на здравото око е да се премахне супресионниямеханизъм и при липсващата конкуренция от доминиращото око,амблиопичното око се активира за зрителна работа. Проблемът при оклузията е, че грубо прекъсва фузията и бинокулярното взаимодействие. Спрямо времетраенето – Full time оклузия- по 12ч. и part time оклузия – 2-6 ч. на ден.
      Затварянето на окото се извършва със специални лепенки, наречени оклудори. На пазара се предлага голяма гама от модели и цветове. Препоръчително е да се използват моделите, които се залепват върху кожата на лицето.

      Оклузията може да се използва и при деца до 2-годишна възраст със страбизъм, при които вероятността за развитие на амблиопия е голяма. Противопоказанията за оклузия е амблиопията при нистагъм – нистагма се засилва.

      3. Градирани парциални оклудори на Bangerter – създадени са като алтернатива на тоталната оклузия.

      4. Пенализация – ежедневно накапване на ATROPINE 1% по една капка дневно в здравото око, с цел да се намали яснотата на образа в него и да се натоварва амблиопичното око. Методът се прилага при малки деца, или при тинейджъри, отказващи да носят оклудори.

      Активна терапия – детето участва при лечението. Необходимо е неговото внимание и съдействие. Подходяща е при деца във вербална възраст.

      1. Плеоптично лечение

      Извършва се с еутископ (визускоп). Целта на терапията е да стимулира фовеята с активното и дразнене със светлина на принципа на отрицателния послеобраз. Плеоптичното лечение се използва като допълнение към пасивната терапия. Наши проучвания са показали, че при децата с тежка степен на амблиопия и смесено лечение зрителната острота на засегнатото око се подобрява по-бързо и по-трайно. Това е единственият метод за лечение на амблиопията при нистагъм. Препоръчваме, да се прави цикъл от 15 фотостимулации в период от няколко дни.

      2. Liquid Crystal Automated Vision Therapy System

      В последното десетилетие при масовото навлизане на дигиталните устройства в медицинската практика за лечение на амблиопията се използват и много софтуерни продукти. В нашата практика използваме Liquid Crystal Automated Vision Therapy System – софтуерен продукт с много широко приложение при диагностиката и лечението на амблиопията и бинокуларното зрение. Предимствата са: стимулациите са под формата на игри и децата го ползват с удоволствие и желание; документира се ефекта от терапията под формата на графика и широките му диагностични възможности.

      Бинокуларни методи за лечение на амблиопията – Dichoptic дихоптично – (от гръцките думи δίχα (диха) две и ὀπτικός (оптикос).

      Преимуществото на този вид лечение е: намаляване на супресията, възстановяване на бинокулярната функция, подобряване на ЗО, стереозрението и контрастната чувствителност, повишаване активността на амблиопичното око на кортикално ниво.

      Разработени са специални приложения за телефони и таблети и компютърни видеоигри.

      Амблиопията се счита излекувана не само при нормализиране на зрителна острота наблизо и надалече, или свободна смяна на фиксацията, но и при преодоляване на “crowding” феномена, т.е. изравняване на способността за четене с тази на здравото око, при проява и укрепване на двуочното зрение и при липса на рецидив на амблиопията.

      Лечението на амблиопията е бавно и продължително. Препоръчва се подробно да се обясни на родителите какво е амблиопия, последствията от нея и разликата между “мързеливото” око и кривогледството. При поставяне на диагнозата и започване на лечението, трябва да се дискутира с родителите ефекта от него и тяхната активна роля в терапията. Често се случва семейството да не е достатъчно мотивирано и да не настоява детето да носи оклудор и/или очила. Достъпът до информация в инернет и грешното й тълкуване, множеството блогове и съвети от “компетентни” родители, затрудняват лечението на проблема.

      Заключение

      Опазването на детското зрение е отговорност не само на родителите и семейството, но и на цялото общество. Високият процент на разпространение на амблиопията в България е показателен за необходимост от задължителни профилактични прегледи на децата на една и четиригодишна възраст. Провеждането на очен преглед при най-малките пациенти е трудоемко и специфично, но в страната има оборудвани очни кабинети с апаратура, подходяща за изследване на деца в невербална възраст.

      Амблиопията представлява не само очно заболяване, водещо до намаление на качеството на живот на пациента, но има и социално-икономически последствия, свързани с работоспособността и възможността за развитие на индивида и интеграцията му в обществото.

      Литература:

      1. А. Оскар, В. Чернодринска. На каква възраст диагностицираме амблиопия В България и какви са причините за нейното развитие. Педиатрия 2013г., том LIII
      2. д-р Стела Петрова Дикова Епидемиология на амблиопията; Дисертационен труд 2018
      3. Alberto Cruz-Martín, Rana N. El-Danaf, Fumitaka Osakada, Balaji Sriram, Onkar S. Dhande, Phong L.
      4. Nguyen, Edward M. Callaway, Anirvan Ghosh & Andrew D. Huberman
      5. A dedicated circuit links direction-selective retinal ganglion cells to the primary visual cortex
      6. Nature 507, 358–361 (20 March 2014) doi:10.1038/nature12989
      7. Czepita D1.[David H. Hubel, Torsten N. Wiesel, Nigel W. Daw: the creators of modern visual neurophysiology]. Klin Oczna. 1999;101(1):63-5.
      8. Aggarwal DP & Verma G (1980): Static peri- metry in the study of amblyopia scotomata. Br J Ophthalmol 64: 713–716.
      9. Aulhorn E (1967): Die gegenseitige Beeinflus- sung abbildungsgleicher Netzhautstellen bei normalem und gesto ̈ rten Binokularsehen. Doc Ophthalmol 23: 26–61.
      10. Aulhorn E & Lichtenberg C (1972): Central and peripheral visual acuity of eyes suffering from
      11. Clin Exp Optom. 2011 Jan;94(1):108-11. doi: 10.1111/j.1444-0938.2010.00537.x. Epub 2010 Nov 17.
      12. Cu ̈ ppers C (1956): Moderne Schielbehandlung. Klin Monatsbl Augenheilkd 129: 579–604. Cu ̈ ppers C (1961): Grenzen und Mo ̈ glichkeiten
      13. Cu ̈ppersC(1966):Somereflectionsonthepos- sibility of influencing the pathological fixation act. Ann R Coll Surg Engl 38: 308–325.
      14. derpleoptischenTherapie.In:Bu ̈chereiDes Augenarztes. Schielen-Pleoptik-Orthoptik- Operation 38. Stuttgart: Ferdinand Enke Verlag 1–68.
      15. Flom MC & Weymouth FW (1961): Centricity of Maxwell’s spot in strabismus and amblyopia. Arch Ophthalmol 66: 260–268.
      16. Fronius M & Sireteanu R (1989): Monocular geometry is selectively distorted in the cen- tral visual field of strabismic amblyopes. Invest Ophthalmol Vis Sci 30: 2034–2044.
      17. Hess RF, Campbell FW & Greenhalgh T (1978): On the nature of the neural abnorm- ality in human amblyopia; Neural aberra- tionsandneuralsensitivityloss.Pflu ̈gers Arch 377: 201–207.
      18. Levi DM & Klein SA (1983): Spatial localiza- tion in normal and amblyopic vision. Vision Res 23: 1005–1017.
      19. Mackensen G (1957): Das Fixationsverhalten amblyopischer Augen. Graefes Arch Clin Exp
      20. Stigmar G (1971): Blurred visual stimuli. II. The effect of blurred visual stimuli on Vernier and stereo acuity. Acta Ophthalmol 49: 364–379.
      21. van Hof-van Duin J & Mohn G (1982): Stereopsis and optokinetic nystagmus. In: Lennerstrand G, Zee DS & Keller EL (eds). Functional Basis of Ocular Motility Disorders. New York: Pergamon Press 113–115.
      22. von Noorden GK (1966): Pathogenesis of eccentric fixation. Am J Ophthalmol 61: 399–422.
      23. von Noorden GK (1969): The aetiology and pathogenesis of fixation anomalies in strabis- mus. Trans Am Ophthalmol Soc 67: 698–751.
      24. von Noorden GK & Helveston EM (1970): Influence of eye position on fixation beha- viour and visual acuity. Am J Ophthalmol 70: 199–204.
      25. Williams RA, Enoch JM & Essock EA (1984): The resistance of selected hyperacuity con- figurations to retinal image degradation. Invest Ophthalmol Vis Sci 25: 389–399.

      КупиАбонамент

      Навигация

      Предишна Предишна
      Мобилна отоскопия – преглед на литературата относно ползите й за въвеждане в клиничната ни оториноларингологична практика
      СледващаПродължаване
      Туберозна склероза комплекс – познавате ли това заболяване?
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене