Брой 9/2018
Д-р Н. Иванов
Катедра по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия на ВМА – София
Хубавото време и наближаващият летен сезон карат мнозина хора да оставят автомобилите си и да се качат на велосипеди. Карането на колело през лятото освен че е приятно и полезно занимание, крие и своите рискове. Все по-чести са травмите в резултат от падане с велосипед. В голям процент от случаите нараняванията са в областта на ключицата (на лат. клавикула). Името на костта идва от умалителната форма на ключа сол, който е с подобна форма.
Ключицата е уникална кост. Тя е единствената връзка между горния крайник и аксиалния скелет. Разположена е между лопатката (скапула) и гръдната кост (стернум), свързва се с тях посредством стави, които имат две противоположни функции – да притежават известна свобода на движенията и да осигуряват стабилност. Тя е и една от най-често фрактурираните кости в човешкото тяло.
Непосредствено под клавикулата се намират важни анатомични структури – съдово-нервен сноп и върхът на белия дроб. И въпреки че в повечето случаи травмите и фрактурите в областта на ключицата преминават без сериозни усложнения, засягане на някоя от тези структури може да доведе до животозастрашаващи състояния. Много хора биха се учудили, ако им кажете, че могат да умрат от фрактура на клавикулата, но не на същото мнение е създателят на Скотланд Ярд – сър Робърт Пийл, който през 1850 г. на път за парламента пада от коня си и умира поради руптура на а. субклавия. Подобна съдба е имал и Уилям III през 1702 г.
Най-честият механизъм на получаване на фрактура на ключицата е директен –падане върху рамото в над 90% от случаите. Разместена фрактура не е трудно да бъде диагностицирана и само от клиничния преглед. Засегнатото рамо се държи по-ниско и напред като здравата ръка прикрепя болната. Обикновено главата е наклонена към фрактурата, а брадичката е завъртяна към здравата страна. Тъй като клавикулата е разположена подкожно по цялата си дължина при повечето хора, тя може да бъде добре палпирана за наличието на костни крепитации и деформации. Кожата може да бъде променена с наличието на охлузвания, кръвонасядания и дори перфорация. Целият крайник трябва да бъде внимателно изследван за наличието на отклонения от нормите по отношение на белите дробове, съдово-нервния сноп, увреди на шийни прешлени и черепа. Необходима е значителна травма, за да се увреди брахиалният плексус и често пъти това е съчетано и със съдова увреда. Лацерацията на някои от големите съдове, минаващи под клавикулата, може да причини застрашаваща живота хеморагия, а тромбозата и оклузията им – дистална исхемия. При съмнения за подобна увреда е необходимо извършването на ангиография.
За доказване на наличието на фрактура на клавикулата е необходимо извършването на рентгенографии в различни проекции. Известни са над 200 различни метода за лечение на фрактурите на ключицата – от това може да си направим изводът, че панацея не съществува. В миналото основно се наблягало на неоперативното лечение. В последните петнайсетина години все повече фрактури се лекуват оперативно – чрез кръвна репозиция и фиксация на фрагментите с остеосинтезни средства.
