Характеристика
Коронавирусите са изолирани за първи път от пилета в 1937 г. Лабораторното им култивиране започва през 1956 г. Принадлежат към семейството Coronaviridae, род Cоronavirus (CoV). Досега са изолирани 16 вида, разпределени в 4 антигенни групи, които инфектират освен човека и много видове птици и бозайници. Вирусите, които инфектират човека (HCoV) принадлежат главно към 1 и 2 групи. Фиг.1. Към 4 група, принадлежат още некласифицирани коронавируси, между които се прибави и новоизолирания SARS – НCoV, причинителят на Тежкият Остър Респираторен Синдром (ТОРС). По форма коронавирусите са кръгли, с различна, големина, от 60 до 220 наниметра( милиардни от метъра). По външната им обвивка са разположени подобно на корона гликопротеинови шипове , откъдето идва и името корона- вируси. Фиг.2. Геномът им е положитела РНК ( +RNA ). Външната обвивка се състои от няколко вида гликопротеини, с различни функции. Най-добре се култивират на клетъчни култури от човешка ембрионална назална и трахеална епителна тъкан (което, както ще видим по късно, дава отражение и на клиниката у заразените). Размножението им се извършва в цитоплазмата на клетката. След навлизане в нея, едноверижната + РНК изгражда успоредна на себе си допълнителна, огледално структурна, негативна РНК (- RНА). За съставни части на бъдещото потомство, положителната се отпрвя към рибозома на клетката и изгражда структурни протеини, обвивките, а негативната към ретикулома, в съседство до генома й и изпълнява ролята на матрица за производство на геномите им (+РНА). Следва комплектуване на новите вирусни единици, които напускат увредената клетката и се отправят към здрави, за да продължат размножението. Във външната среда коронавирусите притежават значителна устойчивост.
Разпространение
Корона вирусите се широко разпространени сред животинския свят, птиците и бозайниците, включително и човека и причиняват заболявания с различна тежест. Сред хората се разпространяват като епидемични взривове главно през студените месеци на годината и засягат предимно децата. Заразяването става най-често по въздушно-капков, по-рядко по фекално – орален път и чрез пряк контакт.
Клиника
Човешките коронавируси засягат най-често горните дихателни пътища и белия дроб. Заболяването започва остро. Протича различно : от безсимптомно до леко и понякога тежко протичане ( висока температура, хрема, главоболие, суха кашлица, трудно дишане, пневмония). Макар и рядко, засягат нервната система, сърцето, бъбреците, черния дроб, стомашно чревния тракт, очите. Клинично – лабораторните изследвания показват лимфопения, левкопения, тромбцитопения, повишение на чернодробните трансаминази и креатининкиназата. Диагнозата се поставя чрез изолиране на вируса, откриване на антитела срещу него и най-бързо и точно с биомолекулярният метод Полимеразна верижна реакция (Pоlymerase Chain Reaction – PCR). Лечението е симптоматично, специфични медикаменти няма.
Епидемията Тежък Остър Респираторен Синдром (ТОРС)
На 16 ноември 2002 г. в градчето Фошан, от района Гуангдонг, Китай, мъж на 46 год. заболява от тежка пневмония. Този случай е последван и от други болни. Постепен-но, болестта придобива епидемичен характер. От двама болни са изолирани микоплазми. Приема се становището ,че те са причинителите на болестта.
В началото на февруари 2003 г. в хонконгско семейство, с три деца, 2 момичета и 1 момче, едното момиче заболява и умира, без уточнена диагноза. В течение на една седмица заболяват и останалите членове на семейството. От тях умира и бащата. Останалите оздравяват. Във връзка с тези случаи, китайските здравни власти информират СЗО за “микоплазмената“ инфекция, която вече е обхванала 305 лица, с 5 смъртни случая, но отказват помощта й. Вратите за чуждите специалисти се отварят, когато болните вече са над 800, а починалите 31.
Американски бизнесмен, от китайски произход, посещава няколко южно азиатски страни. Последните му визити са в Китай и Хонконг. От там се отправя за Ханой, Виетнам. Още при пътуването не се чувства добре и с пристигането си на 20 февруари, 2003 г. постъпва в частната френска болница. Установява се тежка белодробна инфекция. Поставените диагнози грип, а след това спин, не се потвърждават. Състоянието на болния с всеки изминат ден се влошава. Лекуващите лекари алармират СЗО и молят за помощ. СЗО изпраща веднага италианския инфекционист К. Урбани. Според него в случая се касае за непозната досега инфекция, причинена от силно патогенен вирус. Болният умира на 13 март. Д-р Урбани се заразява и умира на 29 март. Фелдшерът, грижещ се за болния заболява и умира. В следващите седмици заболяват около двадесет души от персонала на болницата. Пет от тях с фатален край.
На 21 февруари 2003 г. Зонг Шан, невролог от Гоандонг, посещава Хонконг. Посреща го негов приятел, който живее в града. Макар че от няколко дни не се чувства добре, д-р Шан приема поканата да се поразходят из града. Заедно са около 10 часа. Вечерта се връща в хотела. През нощта състоянието му се влошава и на сутринта постъпва в болница, където умира на 14 март. Приятелят му заболява на 17 март и умира. В следващите дни в хотела “Метропол“ където е пренощувал лекаря, са регистрирани 16 болни с подобна клинична картина, 12 гости ( 7 от същия етаж) и 4 от персонала.
На 12 март здравната администрация на Хонконг информира СЗО, че от няколко дни в болницата, в която бе постъпил д-р Шан, около 50 служители са фебрилни и 8 от тях развиват пневмонии.
Това дава повод на СЗО да разпространи тревожно съобщение, че се е появила епидемия от нова тежка инфекциозна болест. Дадено й е името Severe Acute Respiratory Syndrome – SARS (Тежък Остър Респираторен Синдром – ТОРС) .
След тази дата в СЗО постъпват сигнали за 56 болни с подобни симптоми от Виетнам и Хонконг и единични случаи от Торонто, Сингапур и Франкфурт,завърнали се от посещение в Хонконг.
Двадесет и шест годишна жена, току що завършила медицинския унивеситет, постъпва на 7 март във Вирусологичения Институт в Бейджин. Назначена е на работа в лабораторията, чийто основна задача е изучаване на вируса, причиняващ ТОРС и получаване на ваксина срещу него. Ще добавим, че всеки ден, сутрин и вечер пътува с влака от Анхуй, където живее до Бейджин, където работи. На 23 март не се чувства добре, но продължава да пътува и да работи. На 25 март състоянието й се влошава и постъпва в болница. На майка й (на 50 г.) е разрешено да остане в стаята й, за да я обслужва. На 7 април 22 годишната медицинска сестра, която изпълнява медицинските процедури в лечението на болната, заболява от пневмония, но я преодолява. На 8 април майката на болната лекарка заболява също от пневмония и умира на 19 април. На 12 април, в стаята на болната лекарка е настанена пенсиони-рана лекарка ( на 52 г.) с неустановена диагноза. На 19 април състоянието и се влошава, развива тежка пневмония и умира.
Бащата ( на 45 г.), майката (на 44 г.) и лелята , ( на 36 г.) на болната медицинска сестра, осен че са били в постоянен контакт с нея преди хоспитализацията, я посещават и в болницата. Заболяват последователно на 16, 17 и 19 април. Близка на пенсионираната лекарка (на 23 г.), която я придружава при постъпването в болницата, заболява на 22 април. На 17 април, заболява лекар научен сътрудник (на 31 г.) от Вирусологичния институт, шеф на младата лекарка, работещи заедно по изучаването на ТОРС, заболява на 17 април. Понеже работи по темата ТОРС , колегите му поставят същата диагноза, впоследствие потвърдена лабораторно. Вирусологич-ният институт е затворен. Само на няколко лица е позволено да влизат в него, за да се грижат за опитните животни и за довършване на важни експерименти. Персоналът, около 200 души, са карантинирани в домовете им и ежедневно се обследват. Издирват се и контактните на болните : 640 в Бейджин и 359 в Анхуй. Повече заболели няма. Огнището е потушено. На Фиг.3 е представена епидмиологична схема на огнището.
На 30 април пристига бригада от специалисти, изпратена от СЗО, която прави щателно обследване на лабораторията, чийто персонал работи върху темата ТОРС. Заключението на комисията е : липса на строг режим при работа с материали, съдържащи коронавируси; лабораторно заразяване, с пряко предаване на вируса между болните.
Огнището в Бейджин бе ликвидирано, но лавината от съобщения за нови случаи не престава. Особено тревожно е положението в Сингапур, където 5 болни заразяват 206 контакти. Едва в началото на юни броят им започва да намалява. Дотогава са регистрирани болни в 32 страни – общо 8,460, от които 799 умират. В началото смъртността е 15%, а по късно спада до 5%.
За първи път в човешката история, една смъртоносна болест бе разгадана и ликвидирана в самия и зародиш. На какво се дължи прекъсването на епидемията? На бързите и ефикасни мерки на световната медицинска общност. СЗО създава 3 международни колектива. Първият от 13 международни лаборатории за откриване на причинителя на болестта. Вторият : група от епидемиолози за установяване начините на заразяване и разпространение на инфекцията. Третият: група от клиники за установяване симптомите, диагнозата и лечението на болестта. Организиране на постове по летищата и другите входно-изходни пунктове на засегнатите страни. Изпращане на групи от специалисти в Ханой, Сингапур и Хонконг за помощ на место. В кратко време клиничните проучвани довеждат до пълно описание на болестта и разработване на методи за бърза диагностика. Изяснените епидемиологичните закономерности и предприетите практически мерки рязко прекъсват разпростра-нението на инфекцията. В резултат – ново регистрирани болни няма. В повечето страни карантината е вдигната. На 22 март лабораториите от Торонто, Канада и Центъра за Контрол на Болестите в Атланта, САЩ, в един и същ ден, съобщават за евентуалната етиологична роля на коронавирусите. В Института по молекулярна биология в Торонто , чрез метода PCR, разчитат генома на вируса и в 4 часа сутринта на 12 април го изписват на сайта им в Интернет. В изследването участва и български специалист, работещ в института. След 2 дни,колегите им от Атланта, потвърждават факта и изразяват становището че е създадена, четвърта група корона- вируси, с особено висока патогенност.
Следва да се отговори на въпроса: от къде идва новият вирус? Отговорът е лесен. Известно е, че геномите на коронавирусите са доста лабилни и при размножаването си често проявяват частични промени, като отстраняват свой или присъединяват чужд генетичен материал. В първия случай вирусът претъпява мутация, във втория –рекомбинация. Най-вероятно новият вариант е рекомбинация на човешкия с
животински коронавирус, с този, който циркулира постоянно сред “циветките“, дребни животни, чийто месо се използва за храна. Тази рекомбинация увеличава високо патогенността на новосъздадения нов вид – coronavirus SARS-HCoV.
На 17 – 18 юни СЗО организирва конференция в Куала Лумпур. Изминали са 100 дни от обявяването на епидемията. Обсъждат се резултатите от борбата срещу болестта. Приема се официално, че причинителят на епидемията е коронавирус. На конференцията се приема документа „ Сто дни на епидемиятa SARS“, в който се прави оценка на борбата срещу нея. Последват публикации на 6 колектива с общо 120 участници от 10 страни. Всички са единодушни , че е постигнат огромен успех- триумф на науката, плод на международното сътрудничество.
На 5 юли СЗО разпорежда : въпреки потушаването на епидемията, да не се отслабва вниманието към инфекцията, тъй като вирусът SARS-HCoV продължава да циркулира сред природата. И при нови случаи да се реагира бързо, съобразно придобития опит. Предупреждението не остава напразно. То е потвърдено от 4-те случая, появили се в края на декември, 2003 г в град Гаунджоу, Китай и вътре лабораторното заразяване на 2 –ма специалисти през март 2004 г. в Националния Вирусологичен Институт в Пекин, като единият от тях заразява 7 лица извън института. И двете огнища бяха своевременно потушени. Вероятно ще последват и други. Затова Световната здравна мрежа трябва да бъде нащрек, дотогава, докато бъде намерено радикално средство срещу вируса- ваксина. Такава все още няма.
Проф. д-р Христо Одисеев
София, 19. април, 2018г.
ЛИТЕРАТУРА
1.Коцева, П., Кълвачев З., Павлова С., Хаджиолова, Т. Вирусологични аспекти на ТОРС. Инфектология, 40, 2003, 3, 3-6.
2.Мекушанов, С., Кунев А. ТОРС, МНЗ, юни, 2003, 40 стр.
3.Одиссеев Хр.. Епидемията ТОРС : поява, развитие, овладяване изводи.Инфекциозни заболявания, 2004, ХХХ, 2, 10-20
4.Хаджиолова Т. и кол. Корона вируси.в Клинична вирусология, , ред. С.Дундаров и кол. 2006, стр.142-144.
5.Drosten, C. et al. Identification of a novel coronavirus in patients with severе acute respiratory syndrome. – N E J M, 348, 2003, 20, 1967-1976.
6.Falsey, A.R. et Walsh, E.E. Novel Coronavirus and Severе Acute Syndrome. – Lancet, 2003,351, 9366, 1312-1313.
7.Ksiazek,T.G. et al. A novel coronavirus associated whit severe acute respiratory syndrome. NEJМ, 348, 2003, 20, 1953-1966..
8.Poutanen, S.M. et al. Identification of sever acute respiratory syndrome in Canada. N E J M, 2003, 348, 2003, 20, 1995-2005.
9.WHO. Severe acute respiratory syndrome China.WER, 2003,78, 7, 41-45
10.Drosten, C. et al. Identification of a novel coronavirus in patients with severе acute respiratory syndrome. – N E J M, 348, 2003, 20, 1967-1976.
11.Falsey, A.R. et Walsh, E.E. Novel Coronavirus and Severе Acute Syndrome. – Lancet, 351, 2003, 9366, 1312-1313.
12.Ksiazek,T.G. et al. A novel coronavirus associated whit sever respiratory syndrome. – N E J M 348, 2003, 2, 1953-1966.
13.Poutanen, S.M. et al. Identification of sever acute respiratory syndrome in Canada. – N E J M, 348, 2003, 20, 1995-2005.
14.WHO. Severe acute respiratory syndrome China.-WER, 78, 2003, 7, 41
15.WNO. WHO issues consensus documents- on the epidemiology of SARS. – WER, 78, 2003, 43, 373-375.
16.WHO : „https://www.who.int/car/sars/on“on, Updata 1-7, 2004
