Брой 10/2007
Д-р П. Руев, дм
УНГ Клиника, МБАЛ Стара Загора ЕАД (Университетска)
Увод
Вибрирането на отпуснатата тъкан на въздухоносните пътища, което настъпва по време на сън се нарича хъркане. Най-често хъркането се причинява от уголеменото меко небце и убула в задната част на устната кухина. В случаите на хъркане, свързано с частична или тотална обструкция на горните дихателни пътища по време на сън, хъркането се нарича обструктивна сънна апнея. Затова хъркането или т.нар. ронхопатия се раздела на три основни групи: периодично хъркане, хабитуално хъркане и обструктивно хъркане. Периодичното хъркане е рядко хъркане, което не се проявява всяка нощ или през цялата нощ и е свързано с отпускане на небната мускулатура, напр. вследствие на злоупотреба с алкохол и др.
Хабитуалното (хронично или първично) хъркане се появява почти всяка нощ, с или без нарушение 6 кислородното насищане на кръвта, с или без дневна сомнолентност (сънливост). Причина за него е отпускането на небната мускулатура и/или уголемяване на мекото небце. За обструктивно хъркане говорим, както вече споменахме, когато хъркането е съпроводено едновременно с нарушение в кислородното насищане, с или без дневна сънливост, като пациентите спират за кратко дишането през определено интервали по бреме на сън. Освен отпускане на небната мускулатура тук роля играе и отпускането на фарингеалната мускулатура и мускулатурата на езика, уголемяване на тези органи или загуба на контрол върху мускулатурата по бреме на сън и др. Най-често срещани симптоми при обструктивното хъркане, освен хъркането са :прекомерната дневна сънливост, чуството за давене и липса на въздух през нощта и неспокойният сън. Освен тях могат да се наблюдават и сутрешно главоболие, намалено либидо, нощно изпотяване и промени в уринирането. Като най-неприятни симтоми на обструктивната сънна апнея са неосвежаващият сън и личностовите промени1’2.
Лечението на хъркането започва с комплекс от консервативно мерки редукция на тегло, достатъчен сън, избягване на злоупотреба с алкохол, кафе, сънотворни медикаменти и т.н. Ако тези методи не помогнат, се прибягва до мероприятия, водещи до намаляване на запушването на носа, регулиращи позицията на челюстите и езика или поддържащи положително въздушно налягане чрез назална маска и т.н. При явни анатомични промени обаче се прибягва до хирургични методи тонзилектомия, операции в областта на носа, убуло-палато-фарингопластика и други. Тези оперативни интервенции обаче налагат хоспитализация на пациентите и дълъг възстановителен постоперативен период3. Освен тези оперативни методи съществуват и минимално-инвазивни процедури, приложими в амбулатории условия.
Биполярна радиочестотноиндуцирана термотерапия
Методът на биполярната радиочестотно-индуцирана термотерапия (Radiofrequency Induced Termotherapy, RFITT) e минимално инвазивна процедура за лечение на хъркането в ежедневната амбулаторна практика на оториноларинголога. Използва се променлив ток с честота между 300 kHz и 2 MHz, като прилагането на такива честоти не предизвиква нервна стимулация (мускулни контракции), а само загряване на тъканите, т.е. говорим за термотерапия (загряване на тъканите над 60 °С). Методът е широко прилагай в световната практика. Освен за лечение на хъркането, методът се прилага и за лечение на хиперплазирали небни сливици и долни носни раковини, а така също и 6 определени случаи на обструктивна сънна апнея.
Методът на биполярния RFITT е ефективен, сигурен и лесен за употреба, като прилагането му не изисква много бреме.
Прилагането на метода на биполярната радиочестотно-индуцирана термотерапия се извършва с помощта на биполярен RFITT апликатор, който се въвежда в тъканите, които се подлагат на лечение. За метода на биполярна RFITT не се налага да се поставят допълнителни електроди по повърхността на кожата, а ефектът се осъществява чрез радиочестотен поток между два електрода, интегрирани във върха на апликатора. В зависимост от електрическата ресистентност на тъканите, третираната област реагира чрез дозирана коагулация, която се определя предварително, чрез дозиране на силата на напрежението на апликатора и продължителността на апликацията. Коагулацията на тъканите се изразява в промяна на клетъчните протеини, последвани от редица биологични процеси, които водят до склеротични промени в тях. Автоматичен дозиметричен контрол осигурява оптималната коагулация на тъканите, който постоянно следи за точното количество подаден биполярен високочестотен ток, което осигурява максимална защита на пациента. По всяко време на терапията акустичен сигнал информира лекаря за отделяйте етапи с цел максимална сигурност на пациента при провеждане на терапията. Използват се фини биполярни апликатори. Те имат подходяща форма и дизайн, съответни за различните апликации. Най-приложим за терапия е този на мекото небце.
Предлаганата терапията се характеризира с ниско ниво на болка за пациента при използване на локална анестезия. Обезболяването е пълно 6 рамките на прилаганата процедура и след това. Използва се и допълнителен аналгетик за овладяване на болката след процедурата. Процедурата обичайно протича 8 рамките на няколко минути. Технологията на RFITT е не само внимателна към пациента, но и много ефективна. в света няма метод на лечение със 100% успех, но прилаганият от нас метод има успех в над 80% от случаите. в останалите 20% се налага повторна апликация след 3-4 седмици. Ефектът от терапията се проявява в рамките на 23 седмици след терапията. От друга страна, веднага след процедурата пациентът може да се върне към обичайните си ежедневни задължения и ритъм на живот.
Както споменахме хабитуалното (първично или хронично) хъркане обикновенно е резултат от вибрации на релаксирания мускул на мекото небце. Чрез едно или две третирания, специалистът използва биполярния RFITT апликатор, за да пунктира тъканта 6 точно определени позиции и по този начин да коагулира увеличената субмукозна тъкан на мекото небце. Обработената тъкан се разгражда 8 рамките на няколко седмици. Мекото небце контрахира и фиброзира в третираната област. Локалното фиброзиране причинява допълнително втвърдяване и стягане на тъканта и като резултат се получава значително намаляване на вибрацията на мекото небце, и респективно елиминиране до голяма степен на основната причина на хъркането.
Методът на RFITT успешно се прилага при пациенти, които поради уголемяване или отпускане на фаринкса и езика, страдат от епизоди на сънна апнея и хъркане. в тези случаи биполярният RFITT апликатор се използу6а за комбинирано лечение на съответните мускулни зони в основата на езика и мекото небце, с цел редуциране на мускулния обем. За разлика от третирането на мекото небце, след третирането на основата на езика е необходима 24-часо8а хоспитализация на пациента. При пациенти с уголемена убула и мукоза на небната дъга може да се използува успешно и минимално инбазивна резекция на убулата и/или небната дъга. По този начин отделните интервенции могат успешно да се комбинират с цел оптимизиране на резултатите от лечение на хъркането.
Авторът на статията ползва метода на RFITT от няколко месеца и получените първоначални резултати са много обещаващи.
Заключение
В заключение искаме да подчертаем, че методът на биполярната RFITT е ефективна минимално-инвазивна процедура в оториноларингологията за трайно лечение на хъркането.
