Съвременни метода за трайно лечение на хъркането

Брой 10/2007

Д-р П. Руев, дм
УНГ Клиника, МБАЛ Стара Загора ЕАД (Университетска)

Увод
Вибрирането на отпуснатата тъкан на въздухоносните пътища, което настъпва по време на сън се нарича хъркане. Най-често хъркане­то се причинява от уголеменото меко небце и убула в задната част на устната кухина. В случаите на хър­кане, свързано с частична или тотална обструкция на горните дихателни пътища по време на сън, хъркането се нарича обструктивна сънна апнея. Затова хъркането или т.нар. ронхопатия се раздела на три основни групи: периодично хъркане, хабитуално хъркане и обструктивно хърка­не. Периодичното хъркане е рядко хъркане, което не се проявява всяка нощ или през цялата нощ и е свър­зано с отпускане на небната муску­латура, напр. вследствие на злоупо­треба с алкохол и др.

Хабитуалното (хронично или първично) хъркане се появява почти всяка нощ, с или без нарушение 6 кислородното насищане на кръвта, с или без дневна сомнолентност (сънливост). Причина за него е отпускането на небната мус­кулатура и/или уголемяване на мекото небце. За обструктивно хър­кане говорим, както вече споменахме, когато хъркането е съпроводено едновременно с нарушение в кисло­родното насищане, с или без дневна сънливост, като пациентите спират за кратко дишането през определе­но интервали по бреме на сън. Освен отпускане на небната мускулату­ра тук роля играе и отпускането на фарингеалната мускулатура и мускулатурата на езика, уголемяване на тези органи или загуба на контрол върху мускулатурата по бреме на сън и др. Най-често срещани симптоми при обструктивното хъркане, освен хъркането са :прекомерната днев­на сънливост, чуството за давене и липса на въздух през нощта и неспокойният сън. Освен тях могат да се наблюдават и сутрешно главоболие, намалено либидо, нощно изпотяване и промени в уринирането. Като най-неприятни симтоми на обструктивната сънна апнея са неосвежаващият сън и личностовите промени1’2.

Лечението на хъркането започва с комплекс от консервативно мер­ки редукция на тегло, достатъчен сън, избягване на злоупотреба с алкохол, кафе, сънотворни медикаменти и т.н. Ако тези методи не помогнат, се прибягва до мероприя­тия, водещи до намаляване на запушването на носа, регулиращи позицията на челюстите и езика или поддържащи положително въздушно налягане чрез назална маска и т.н. При явни анатомични промени обаче се при­бягва до хирургични методи тонзилектомия, операции в областта на носа, убуло-палато-фарингопластика и други. Тези оперативни интер­венции обаче налагат хоспитализация на пациентите и дълъг възстановителен постоперативен пери­од3. Освен тези оперативни методи съществуват и минимално-инвазивни процедури, приложими в амбула­тории условия.

Биполярна радиочестотноиндуцирана термотерапия
Методът на биполярната радиочестотно-индуцирана термо­терапия (Radiofrequency Induced Termotherapy, RFITT) e минимално инвазивна процедура за лечение на хъркането в ежедневната амбулаторна практика на оториноларин­голога. Използва се променлив ток с честота между 300 kHz и 2 MHz, като прилагането на такива честоти не предизвиква нервна стимулация (мускулни контракции), а само загряване на тъканите, т.е. гово­рим за термотерапия (загряване на тъканите над 60 °С). Методът е широко прилагай в световната прак­тика. Освен за лечение на хъркане­то, методът се прилага и за лечение на хиперплазирали небни сливици и долни носни раковини, а така също и 6 определени случаи на обструктивна сънна апнея.
Методът на биполярния RFITT е ефективен, сигурен и лесен за употреба, като прилагането му не изисква много бреме.

Прилагането на метода на биполярната радиочестотно-индуцирана термотерапия се извършва с помощта на биполярен RFITT апликатор, който се въвежда в тъканите, които се подлагат на лече­ние. За метода на биполярна RFITT не се налага да се поставят допълнителни електроди по повърхността на кожата, а ефектът се осъществява чрез радиочестотен поток между два електрода, интегрирани във върха на апликатора. В зависимост от електрическата ресистентност на тъканите, третираната област реагира чрез дозирана коагулация, която се определя предварително, чрез дозиране на силата на напрежението на апликатора и продължителността на апликацията. Коагулацията на тъканите се изразява в промяна на клетъчните протеини, последвани от редица биологични процеси, които водят до склеротични промени в тях. Автоматичен дозиметричен контрол осигурява оптималната коагулация на тъканите, който постоянно следи за точното количе­ство подаден биполярен високочестотен ток, което осигурява максимална защита на пациента. По вся­ко време на терапията акустичен сигнал информира лекаря за отдел­яйте етапи с цел максимална сигурност на пациента при провеждане на терапията. Използват се фини биполярни апликатори. Те имат подходя­ща форма и дизайн, съответни за различните апликации. Най-приложим за терапия е този на мекото небце.

Предлаганата терапията се характеризира с ниско ниво на болка за пациента при използване на локална анестезия. Обезболяването е пълно 6 рамките на прилаганата про­цедура и след това. Използва се и допълнителен аналгетик за овладяване на болката след процедурата. Процедурата обичайно протича 8 рамките на няколко минути. Технологията на RFITT е не само внимателна към пациента, но и много ефективна. в света няма метод на лечение със 100% успех, но прилаганият от нас метод има успех в над 80% от случаите. в останалите 20% се налага повторна апликация след 3-4 седмици. Ефектът от тера­пията се проявява в рамките на 23 седмици след терапията. От дру­га страна, веднага след процедурата пациентът може да се върне към обичайните си ежедневни задължения и ритъм на живот.

Както споменахме хабитуалното (първично или хронично) хъркане обикновенно е резултат от вибра­ции на релаксирания мускул на меко­то небце. Чрез едно или две третирания, специалистът използва биполярния RFITT апликатор, за да пунк­тира тъканта 6 точно определени позиции и по този начин да коагулира увеличената субмукозна тъкан на мекото небце. Обработената тъкан се разгражда 8 рамките на някол­ко седмици. Мекото небце контрахира и фиброзира в третираната област. Локалното фиброзиране причинява допълнително втвърдяване и стягане на тъканта и като резул­тат се получава значително намаляване на вибрацията на мекото небце, и респективно елиминиране до голяма степен на основната причина на хъркането.

Методът на RFITT успешно се прилага при пациенти, които поради уголемяване или отпускане на фаринкса и езика, страдат от епизоди на сънна апнея и хъркане. в тези случаи биполярният RFITT апликатор се използу6а за комбинирано лечение на съответните мускулни зони в основата на езика и мекото небце, с цел редуциране на мускулния обем. За разлика от третирането на мекото небце, след третирането на основата на ези­ка е необходима 24-часо8а хоспитализация на пациента. При пациенти с уголемена убула и мукоза на небната дъга може да се използува успеш­но и минимално инбазивна резекция на убулата и/или небната дъга. По този начин отделните интервенции могат успешно да се комбинират с цел оптимизиране на резултатите от лечение на хъркането.
Авторът на статията ползва мето­да на RFITT от няколко месеца и полу­чените първоначални резултати са много обещаващи.

Заключение
В заключение искаме да подчертаем, че методът на биполярната RFITT е ефективна минимално-инвазивна про­цедура в оториноларингологията за трайно лечение на хъркането.