Медицинско наследство

Брой 3/2001

Проф. Д-р Ст. Киркович

Анурия

Когато един болен не може да уринира, първата задача на лекаря е да реши въпроса да­ли има ретенция, т.е. задръжка на пикочта в мехура, или пък анурия. Ретенцията няма голямо диагностично значение за интерниста; тя интересува главно хирурзите, гинеколозите и невропатолозите. Ще я познаем по това, че болният, ако е в съзнание, обикновено има силни позиви за уриниране, а над симфизата се намира един объл флуктуиращ тумор препълненият мехур. Ако чрез катетризация сполучим да пуснем пи­кочта, това потвърждава диагнозата. Лекари без специална подготовка е добре да катетризират само с мека сонда. Ако има признаци на ретенция и ако катетризирането с мека сонда не сполучи, трябва да предоставим понататъшните манипулации и понататъшната диагноза на хирург.

Ако болният не усеща позиви за ури­ниране, ако над симфизата не се нами­ра пълният мехур и най-подир ако и катетризацията не дaдe урина, тогава заключаваме, че има анурия.

В такъв случай ще мислим преди всичко за бъбречно заболяване. Както острите, така и хроничните нефрити могат да причинят анурия. При хроничните нефрити болестта обикновено е констатирана отдавна от лекаря или е известна на близките на болния. Анурията настъпва при влошаване на бъбречния процес или при компликация с остри фебрилни болес­ти; тя обикновено се предхожда от олигурия. Мъчна е диагнозата, когато болният е донесен от хора, които не го познават, а самият той е в безсъзнание. Тогава ще потърсим други признаци на нефрит: отоци, повишено кръвно налягане, уголемено сърце, акцентуиран втори аортен тон, повишен остатъчен азот в кръвта и т.н. При острите нефрити предисторията понякога бива твърде кратка. В такива случаи пак търсим признаци на нефрит и особено е важно да установим, че болният е прекарал или в момента прекарва някоя остра инфекциозна болест, която се усложня­ла с нефрит.

От интоксикациите трябва да има­ме предвид на първо място отравянето със сублимат. Диагнозата е труд­на, ако видим болния, след като са преминали началните стомашни явле­ния и когато той крие причината на болестта, което се случва понякога при самоотравяне. Тогава ще търсим стоматит, чувствителност в стомашната област и явления от дебелите черва: кървави диарии и тенезми. Постепенно, към 5-6 ден, настъпват признаците на острата азотемична уремия.

Анурия вследствие на запушване на пикочните каналчета в самия бъбрек с хемоглобин настъпва понякога при силен разпад на еритроцити, напр. при черноводна треска или при изгаряне. Диагнозата при изгаряне е оче­видна. За диагнозата при чернободната треска е важно: болният е стра­дал от малария, преди пристъпа е взел хинин или друг лек, пристъпът е започнал с разтрисане и хемоглобинурия, далакът и черният дроб се уголемяват и стават болезнени, появява се жълтеница, в кръвта може да има плазмодии.

С анурия протича понякога нефролитиазата. Тук анурията се дължи или на преексистентно заболяване на другия бъбрек, или на рефлекторно влияние; допустимо е в крайно редки изключения да има запушване с калкули и на дбата уретера. За диагнозата е важно, че анурията се предхожда или придружава от бъбречна колика. Болката обаче може да бъде дифузна или контралатерална и тогава е трудно да решим коя е болната стра­на. Диагнозата се улеснява, ако констатираме в едната хълбочна област defense musculaire и ако рентгеновата фотография дaдe сянка от камък в единия бъбрек.

Има наблюдавани случаи на анурия и при подвижен бъбрек. От болната страна се прегъва уретерът и се получава хидронефроза, а в здравия бъб­рек настъпва рефлекторна анурия. Диагнозата ще поставим, ако знаем от по-рано, че има подвижен бъбрек и като намерим последния уголемен и силно болезнен. Разбира се, по същия начин анурия може да настъпи и при хидронефроза и пионефроза от друг произход.

Анурията се среща и при рак на матката, който прораства в двата уре­тера или ги компримира.Тук настъпва обикновено първо олигурия, докато задръжката стане пълна. Диагнозата ще поставим по клиническата карти­на на основната болест, като използваме главно резултата от гинекологичното изследване. И други маточни тумори (напр. миоми) могат да доведат до анурия чрез компресия на двата уретера.

Всички болести, които протичат със силна загуба на течност, също довеждат до олигурия и даже до пълна анурия. От тях ще спомена холерата, острия гастроентерит и дизентерията. Когато има изобилно фекално повръщане при запушване на тънките черва, може също да настъпи анурия; тя липсва обикновено при запушване на дебелите черва, тъй като тук загубата на течност не е тъй изобилна. Понякога пикочната секреция спира и при извънредно силно потене: та­ка аз наблюдавах един случай, у който настъпи почти за цяло денонощие анурия при пневмонична криза с изо­билни изпотявания.

Най-подир пикочната секреция може да престане и при сърдечни заболявания, когато моторната сила на сърцето отслабне и кръвното налягане спадне до крайна степен.