Брой 6/2000
Д-р Ц. Пешков,
Сm. д-р Росица Вачева
Етиология и терапевтичен подход
Продължение от брой 5
Повечето терапевти, които се смущават относно етиологията на различните форми на простатит, с които се срещат в клиничната си практика, трябва да знаят, че експертите в тази област не са изяснили все още кой точно причинява симптомокомплекса. Уролозите знаят, че много пациенти се подобряват с антибиотична терапия, дори културите да са негативни. А в същото време антибиотиците не винаги елиминират бактериите и не повлияват симптомите, когато микробиологичните култури са позитивни.
Физични, химични, имунологични и неврогенни причини играят важна роля в патогенезата на симптомокомплекса.
Редица проучвания третират проблема за нормалната флора на уретрата. Изследвани са външният орифициум и 3-4 см от уретралния канал без да се изолират Грам-отрицателни микроорганизми като нормална флора. Те се приемат за нормално и асимптоматично обитаващи тези области Streptococcus viridans, коагулаза-негативни Staphyloccocus spp., някои Enterococcus spp.
Почти при всички случаи на остър и хроничен простатит той е причинен от бактериална инфекция. Обичайно се касае за моноинфекция и се изолират:
А. Грам-отрицателни бактерии Escherichia coli, Klebsiella spp., Proteus spp. и gp.
Б. Грам-положителни бактерии коагулаза-негативни Staphylococcus epidermidis, S. saprophyticus; Enterococcus spp.; Corynaebacterium spp. и gp.
В редица случаи ултразвуковото изследване открива камъни в простатата на пациенти с дългогодишна симптоматика. Те се явяват ядро за поддържане на инфекция и могат да са причина за болезнена еякулация.
Бактериите върху уротелиалната мукоза, на повърхността на катетъра и камъните в уринарния тракт, образуват биофилм. В него бактериите са протектирани срещу контакт с антимикробните препарати от екстрацелуларен матрикс. В случайте на простатит са доказани бактериални микроколони, включени в гликокаликс, т.е., формиран е биофилм в простатните дуктуси. Така бактериите съществуват продължително и причиняват хронични инфекции. Комбинирана терапия с макролиди, имащи анти-биофилм ефект и флуорохинолони, се очертава като успешна при рефрактерни хронични форми на простатит.
Острите форми на бактериален простатит се лекуват с антибиотици, като е важно лечението да се проведе своевременно, парентерално, с необходимата продължителност, съобразно чувствителността на бактериалния причинител. При данни за абсцендиране и оформяне на абсцеси и флегмони е необходима пункция и хирургично дрениране на абсцеса. Като усложнение е възможно да се развият пиелонефрит и сепсис.
Лечението на хроничния простатит е трудна и отговорна задача и обикновено е продължително и строго индивидуално.
Най-често се прилагат флуорохинолони, които имат широк спектър на действие. Към противовъзпалителното лечение е необходимо да се включи и физиотерапевтично, балнеолечение, общоукрепващи мероприятия, поддържане на добре балансирана диета с избягване на пикантни храни и питиета с кофеин, захарин и алкохол, поддържане на редовна физическа и сексуална активност.
При хроничния абактериален простатит съществуват противоречиви възгледи за ролята на Chlamydia trachomatis, Ureaplasma urealyticum, Mycoplasma hominis. При повечето пациенти терапията с тетрациклини и макролиди може да се окаже успешна.
В повечето случаи простатитът е лечимо заболяване, но само когато се установят причините за възникването му и е лекуван своевременно, етиологично и патогенетично.
