Д-р Хр. Одисеев, д. м. н.
Вирусът. Хепатит Е вирус е петият, последен от групата на хепатитните (A,B,C,D,E). И той, както останалите членове, е от друга фамилия. Няма морфологично и биологично родство с тях. С изключение на едно: има афинитет към черния дроб и го атакува.
Установен е в 1980 г, но по-късните проучвания показват, че се е появил около 50-те години на миналия век. По ръст е джудже, с големина около 30 нанометра, с едноверижна + РНК, без обвивка, генетично стабилен, с редки мутации. В класификацията на вирусите е самотен, представя рода Hepеvirus Е, с 1 серотип, но с многобройно потомство: 4 генотипа, а те от своя страна с 24 подтипа.
Епидемиология. Разпространен е широко в Централна и Юго-източна Азия (Китай, Мексико, Южна Америка), Северна и Западна Африка, където често предизвиква епидемии. През 2004 г. в Чад и Судан избухва епидемия, за 2 месеца заболяват 21 284 лица, от тях умират 133. През 2007 г. в Уганда се развива епидемия с над 10 000 болни – 160 починали. И много други. Природните (силни дъждове) и социалните фактори (лична и обществена хигиена) са в основата на разпространението му в тези страни.
В миналото се счита, че вирусът не посещава Европа и не заслужава внимание. Само в Англия започва проучването му.
В началото са регистрирани единични случаи, главно отвън, но с годините броят им нараства, особено след 2010 година. До 2013 г. са регистрирани общо 2 713 болни, от които 1376 в местни огнища, а останалите в предизвикани от вносни случаи. Установява се и още
една особеност. В началото вирусът причинител е от генотип 1, а в последните години се появи и генотип 3.
Но епидемиологичните данни трябва да се приемат критично, тъй като много хора прекарват инфекцията безсимптомно.
Следва да се отбележи, че вирусът е широко разпространен и сред животинския свят, в това число и сред домашните животни, включително и сред кучетата и котките. Някой автори предполагат, че вирусът е пренесен на хората от тях.
Заразяване. Заразяването е фекално-орално. Вирусът се размно-жава в храносмилателния тракт и отделя чрез фекалиите. Болният е източник на зараза до 3 месеца от пожълтяването. Инфектирането става най-често чрез замърсена питейна вода, зеленчуци и морски продукти. От човек на човек се пренася много рядко. Няма данни за сексуално или трансфузионно предаване.
Патогенеза. Вирусът поразява черния дроб. Намира се в цито-плазмата на клетката. След като я напусне, причинява виремия в тялото, която продължава до 50 дни от пожълтяването. Вероятно в патогенезата е замесен и имуносвързан механизъм.
Клиника. Инкубацията е от 3 до 8 седмици. Засяга всички възрасти.
Клиниката се изразява в жълтеница (продължаваща 2-3 седмици), тъмна урина, бледи изпражнения, увеличен черен дроб, гадене, повръщане, болки в корема, температура. Болестта протича под различни форми, от безсимптомни (децата от малката възраст прекарват заболяването без пожълтяване) и леки, до фулминантни (около 4 %), най-често при бременните, които я прекарват в тежка форма. Вирусът прониква през плацентата и уврежда плода. Оттам чести аборти и мъртвораждания. Общата смъртност е 3-4%, но при бременните достига до 20%. Преболедувалите получават пожизнен имунитет. Вирусът не причинява хронични форми, цирози и карциноми, с изключение на лицата заразени със спин или други инфекции, увреждащи имунната система.
Хепатит Е представлява сериозен проблем при пациентите, получили трансплантационни органи. Известно е, че те ползват редовно препарати потискащи имунната система, за да не изхвърли присадения орган. Всички са имунокомпрометирани. При заразя-ване, хепатит Е уврежда черния дроб и води до хронични хепа-тити, включително и цирози. При изследване на 13 лица с бъбречни и панкреатични трансплантации, заразени с вируса, Kamar и кол. откриват при всички вирусологичните маркери: RNK на вируса, високи нива на аланин и аспарат аминотрансферазите и хистоло-гични промени в черния дроб, а 3-ма от тях с чернодробна цироза.
Диагноза. Диагнозата се поставя само с изследване на серумите за антитела срещу вируса ( IGM и IgG ) и с електронно микроскопско доказване на вируса във фекалиите. В последните години се използват модерните методи ELISA, Western Blot и RT-PCR. Трудно се различава от другите хепатити, особено от А (HAV), с който имат сходно разпространение и клинична картина. Единствената разлика е че HAV не поразява бременните.
Лечение. Специфични лечебни средства няма. Лечението е симпто- матично. Обикновеният имуноглобулин не предпазва. Специфичният е ефикасен, но недостъпен за слабо развитите страни. Антибиотиците са безполезни.
Профилактика. Профилактиката на заболяването включва чиста питейна вода, незамърсени зеленчуци, избягване консумацията на сурови морски продукти и добра обща и лична хигиена.
Ваксинопрофилактика. Хепатит Е представлява сериозен проблем за Китай, с непрекъсната появява на огнища. Така например през периода 1986-1988 г. в Западен район на страната са регистрирани 120 000 болни от които 700 починали. Това принуди китайските здравни органи да започнат проучвания за създаване на ваксина срещу инфекцията. През 2000 г. в Университета Xiamen, град Fujian, е оборудвана специална лаборатория за тази цел. Правителството инвестира 15 милиона ренминби (1.8 милиона долара) и след дълго-годишна трескава работа, лабораторията успява да създаде ваксина, получена чрез генетична модификация на бактерия Ешерихия коли, която започва да синтезира специален протеин. Инжектиран на хора, протеинът стимулира имунната система за производство на антитела против вируса.
Ваксината е наречена Хеколин.
Правителството оценява високо дейността на лабораторията и през 2006 г. отпуска 62 милиона ренминби (8 милиона долара) и на нейна база е създаден Национален институт за диагностика и производство на ваксини срещу инфекциозните болести (NIDVD). След преминаване на трите експериментални фази, през 2010 г. ваксината е приложена на 100 000 лица. Тя показва висок противоепидемичен ефект. Китайският комитет за контрол на храните и лекарствата утвърждава през декември 2011 година редовното й приложение в практиката.
Китайското министерство на здравето се объръща към СЗО и УНИЦЕФ с предложението за използване на ваксината извън пределите на страната.
През 2007 г. в списание Lancet се съобщава, че GlaxoSmithKline в колаборация със САЩ, са съставили 14 членен изследователски колектив, който получава втора ваксина. Активността на ваксината (rHEV) се дължи на създаден от колектива рекомбинантен протеин, който стимулира имунната система за производство на антитела срещу вируса. В статията се излагат получените резултати от втората фаза на проучване на ваксината. Теренният опит е проведен в Непал, създадени са 2 групи от млади и неболедували лица. Едната група (с 898 участници) е ваксинирана трикратно по месеци:
– след първата, втората е проведена на 1-ия а третата на 6-ия месец. Втората група (с 896 участници) е оставена за контролна. Клинич-ните наблюдения са проведени в продължение на 804 дни. Ваксината не показва никакви странични явления.
Ефективността на ваксината се отчита на 14-ия ден след поставяне на третата инжекция. Резултатите са следните : през този период са заболелели 69 лица – 3 от ваксинираните и 66 от неваксинираните, ефективност – 95.5%. Понастоящем се провежда 3-та фаза на проучване.
Заключение
Hepatitis E Virus е широко разпространен в световен мащаб. Досега беше проблем за слаборазвитите субекваториални страни. Но в резултат на увеличаване на международните взаимо-отношения, той постепенно се превръща в световен. Нарастват и здравните вреди, особено за репродуктивната част на женското население и за нарастващия брой на трансплантиране на органи. Наред със здравните проблеми вървят и икономическите загуби.
Научните постижения в проучване на вируса и причиняваната от него инфекция, създават предпоставка за ефикасна ваксинопрофи-лактика, преграда за широкото му разпространние.
