Брой 10/2011
Д-р Т. Ханджиева-Дърленска, д. м.1, д-р Р. Дърленски, д. м.2
1 Катедра по фармакология и токсикология, Медицински факултет, София
2 Отделение по кожни болести, Токуда болница, София
Затлъстяването е сериозен медицински проблем, който обхваща 40% от възрастното население на Европа. В България 56% от населението над 18 години страда от затлъстяване (1). Затлъстяването увеличава риска от развитие на ко-морбидни състояния като артериална хипертония, захарен диабет тип 2, дислипидемии, остеоартрит, различни видове рак и др. (2, 3). В последните години се обръща все повече внимание на връзката между свръхтеглото и проявата на различни кожни заболявания (8). Различни автори сочат, че увеличаването на индекса на телесна маса води до увеличен риск за кожни болести. Това се обяснява основно с две различни състояния: с инсулиновата резистентност и ниската степен на възпаление, характерна за затлъстяването. Lecerf и съавтори изследват съпътстващите заболявания сред 18 102 пациенти във Франция (4). Прави впечатление, че кожната патология заема едно от първите места сред съпътстващите заболявания при затлъстелите. Близо половината от пациентите със затлъстяване имат съпътстващо кожно заболяване.
В последното десетилетие се дискутира широко връзката на затлъстяването като елемент на метаболитния синдром и протичането на псориазис. Актуалното схващане приема псориазиса като системно заболяване, което може да се асоциира с повишен сърдечносъдов риск, нарушения в липидния метаболизъм, артериална хипертония и нарушен глюкозен толеранс (5). Тази тема остава извън сферата на настоящата статия.
Плантарна хиперкератоза
Една от най-честите прояви на затлъстяването е плантарната хиперкератоза. Това състояние представлява дифузно задебеляване на stratum corneum, засягащо петата под формата на “подкова”, както и медиалната половина на палеца, на нивото на интерфалангиалната става (фигира 1).
Кожни прояви на инсулиновата резистентност
В голям брой от случаите затлъстяването се съпътства от инсулинова резистентност. Кожните прояви, свързани с инсулиновата резистентност, са Acanthosis nigricans (АN) и Fibroma molle. Развитието на тези състояния се обяснява с повишените нива на инсулина в кръвта, наблюдавани при инсулинова резистентност. Свободният инсулин се свързва с Insulin Growth Factor (IGF) рецепторите на кератиноцитите и дермалните фибробласти. Този патогенетичен механизъм се потвърждава и от факта, че in vitro стимулация с високи дози инсулин индуцира усилен ДНК синтез чрез свързване с IGF рецептора, който се експресира в човешките кератиноцити (6, 7). AN се характеризира с хиперпигментни, кафяви, кадифеноподобни плаки, разположени най-често по кожните гънки – аксили, тил, ингвинална област.
Striae distansae
Увеличеното количество на подкожната мастна тъкан при затлъстяване оказва натиск върху дермата и променя механичните й свойства (9). Вследствие на това се наблюдава разкъсване на дермалния колаген и формиране на стрии.
Intertrigo
Причините за развитие на това заболяване са ексесивните кожни гънки, лошата хигиена, усиленото триене между повърхностите, хиперхидроза и наличието на диабет – по-високо рН на кожата е добра среда за развитие на Candida albicans (10).
В наше проучване, проведено сред 34 пациенти (30 жени и 4 мъже) със затлъстяване на възраст между 14 и 72 години бе установена следната кожна патология (таблица 1): По-голямата част от пациентите със затлъстяване имаха striae distensae и плантарна хиперкератоза, съответно 64.7 и 63%. На таблица 1 са представени някои от най-честите кожни прояви на затлъстяването в проведеното от нас cross-sectional проучване.
Таблица 1. Кожни прояви при пациенти със затлъстяване
Заключение
Затлъстяването е сериозен здравен и социално-икономически проблем, който има своите “кожни стигми”. Съществува статистически значима връзка между степента на затлъстяване и развитието на определени дерматози.
Библиографията е на разположение в редакцията.
