Брой 8/2014
Д-р Н. Радкова, д. м.
РУ ”Ангел Кънчев”
Началник Неонатологично отделение, МБАЛ – Русе
Аутизмът продължава да бъде загадка за медицината. Причините за появата и развитието на това състояние, свързано с психични проблеми и нарушена обмяна на веществата, не са напълно установени. През 80-те години на миналия век проучванията върху близнаци са в полза на генетични фактори. Подкрепящите факти са, че аутизъм се наблюдава при известни генетични заболявания като туберозна склероза на Bourneville, синдром на чупливата Х-хромозома и др. В полза на влиянието на генетичните фактори е и фактът, че мъжкият пол е засегнат три пъти по-често. По тази причина голяма част от семействата предпочитат момичета при ин витро оплождане.
Неотдавна актрисата Джени Маккарти привлече вниманието върху аутизма, твърдейки, че съставки в някои детски ваксини могат да отключат развитието на разстройства от аутистичния спектър. Досега обаче, никое научно изследване не е установило връзка между ваксините и аутизма, поради което Върховният съд на САЩ отхвърля това твърдение. Въпреки всичко съставката, за която се твърди, че е опасна (консерванта тимерозал) е отстранена при производството на ваксини, но нивото на заболяемост остава непроменено. По данни на СЗО страничният ефект се наблюдава при 1 – 6/1000 случая. Епидемиологични проучвания в Европа и САЩ показват честота на болните от аутизъм от 1/110 деца (2010 година), като броят им продължава да нараства. За сравнение, преди 20 години данните са за честота от 1/10000 деца. Данни за България няма, но интересът към това заболяване безспорно нараства, за което говори разкриването на все повече центрове за работа с тези деца.
Причините за аутизма не са единствената тема за спорове около това заболяване. Спорове се водят и по отношение на лечението. Повечето деца с аутизъм правят някакъв вид поведенческа терапия, но биха могли да получават и лекарства или допълнителни терапии. Маккарти и други привърженици на специална диета за деца с аутизъм твърдят, че чрез промяна на режима за хранене, може да се подобри поведението, говорът или и двете.
През последните няколко години се трупат все повече доказателства, че хранителната терапия може да има благоприятен ефект при децата с аутизъм. Изследователи от Медицинския университет Емъри (САЩ) преглеждат и анализират всички публикувани рецензирани изследвания, свързани с този проблем. Те установяват, че при деца с аутизъм е 5 пъти по-голяма вероятността от проблеми при храненето, като раздразнителност, селективност при избора на храна, както и ритуално поведение при храненето. Установяват също, че неправилното хранене е по-често срещано сред децата с аутизъм, отколкото при децата, незасегнати от болестта. При аутисти се констатира нисък прием на калций и протеини, а е добре известно, че калцият има решаващо значение за изграждането на здрава костна система. Адекватният прием на протеини също е важен за растежа, умственото развитие и здравето. Хроничните проблеми с храненето увеличават риска от социални затруднения и лоши академични постижения. Проблемите с храненето могат да увеличат и риска от заболявания, които са свързани с него, като затлъстяване и сърдечно-съдови заболявания в юношеството и зрелостта. Изследователите са загрижени и за алтернативните диети. Много родители съобщават, че симптомите на аутизъм при децата им се подобряват от премахването на казеина (млечен протеин) и глутена (пшеничен протеин) от храната. Казеин/безглутеновите диети обаче са предизвикателство за осигуряването на адекватно хранене.
Фактите показват, че много деца с аутизъм са със сериозно затруднено храносмилане и възстановяването на чревния баланс е основна цел на хранителната терапия. Важно е балансирането на кръвната захар, изключването на хранителни добавки, идентифицирането на хранителни алергии и възможни хранителни дефицити, осигуряване на оптимален прием на есенциални мазнини.
Подобряване на храносмилането
Много родители на деца с аутизъм съобщават, че детето им е било на чести и продължителни антибиотични курсове във връзка с респираторни инфекции по време на първата година след раждането, преди диагностицирането на аутизма. Широкоспектърните антибиотици убиват както лошите така и добрите бактерии в червата, а това може да е причина, децата страдащи от аутизъм да имат чести чревни проблеми.
Балансиране на кръвната захар
Има припокриване между хиперактивност и аутизъм, така че за децата с аутизъм, които показват признаци на хиперактивност, подобряването на баланса на кръвната захар е задължително.
Увеличаване на омега 3 мазнините
Недостигът на есенциални мазнини е често срещан при хора с аутизъм. Изследване на д-р Гордън Бел от Университета Стърлинг (Великобритания) показва, че някои деца с аутизъм имат ензимен дефект, който премахва есенциалните мазнини от мозъчно-клетъчните мембрани по-бързо, отколкото би трябвало. Това означава, че детето с аутизъм вероятно се нуждае от по-висок прием на есенциални мазнини отколкото останалите деца. При забавяне активността на дефектния ензим се наблюдава клинично подобрено поведение, настроение, въображение, спонтанна реч, както и фокусиране при децата страдащи от аутизъм.
Увеличаване приема на витамини и минерали
Хранителният подход може да помогне при аутизма, благодарение на изследването на д-р Бернар Римланд на Института за изследване на детското поведение в Сан Диего, Калифорния. Той доказва, че витамин В6, С и магнезий значително подобряват симптомите при деца, страдащи от аутизъм. В едно от ранните му изследвания през 1978 год., 12 от 16 деца аутисти се подобряват след приема на витамини и отново изостават след смяна на витамините с плацебо. Резултатите от това проучване са потвърдени по-късно от много други изследователи.
Избягване на хранителни алергии
Един от най-значимите фактори, които допринасят за аутизма са нежелани храни и химикали, които често достигат до мозъка чрез кръвния поток, поради проблеми с храносмилането и усвояването.
Признанието за важността на диетичната интервенция при децата аутисти идва най-вече от страна на родителите, които са забелязали огромна положителна промяна в децата си след смяна на начина им на хранене.
