ВИРУСЪТ НИПАХ

ВИРУСЪТ  НИПАХ
468×60 – top

Брой 7/2018

Проф. д-р Хр. Одисев, дмн

През септември 1998 г в Малайзия се появява епидемия от респираторна инфекция сред свинските ферми. Много от работещите в тях китайци също заболяват (местното население изповядва ислямска религия и свиневъдството се осъществява от китайски имигранти). Клиниката при заболелите се характеризира с остро, грипоподобно начало: повишена температура, респираторни симптоми, главоболие и миалгии. Повечето от болните развиват енцефалити: дезориентираност, конвулсии, халюцинации, загуба на съзнание и около 50% изпадат в коматозно състояние. Приложението на антибиотици е безрезултатно. Само използването на рибаверин намалява тежестта на клиниката. От 265 хоспитализирани болни 105 умират. Поставена е диагнозата японски енцефалит, пренасян от комари. Но взетите мерки срещу комарите и ваксинацията против японския енцефалит не помагат. Екипът на Sai Kit Lam от Медицинския институт в Коала Лампур и специалисти от Центъра за контрол на болестите, (CDC), Атланта, САЩ, изолират вирус, който се оказва различен от вируса на японския енцефалит. С това поставената диагнозата не е потвърдена. Следващото съмнение се хвърля върху вируса Hendra, изолиран четири години преди това в Австралия, причиняващ заболяване с подобна клиника. Ноwsво изолираният вирус се оказва сходен на австралийския, но не се покрива напълно в антигенно отношение с него. Това дава основание на авторите да го определят като нов вирус и го именуват Nipah, на името на селището, откъдето е изолиран. Вирусът е причислен към фамилията Paramyxoviridae. В тази фамилия влизат чисто човешките вируси, причиняващи морбили, паротит и параинфлуенца, и животинския вирус Carre, патогенен за различни видове животни. Общото при тях се състои в това, че образуват така наречените синцитии: заразените от вирусите клетки губят повърхностните си мембрани и се сливат в широки плаки с множество ядра. Новият вирус предизвиква същия феномен и затова е отнесен към тази група. По-късно от двата вируса Hendra и Nipаh е сформирана фамилията Henipavirus.

Епидемиологичните проучвания установяват, че 97% от болните са свинегледачи. При свинете заболяването протича леко и с ниска смъртност (около 5%). Проведените серологични изследвания откриват антитела срещу вируса в болшинството от тях, което доказва, че са прекарали инфекцията безсимптомно. Изолиран е и същият вирус. Това обусловя тезата, че източникът на заразата за хората са свинете, която най-вероятно се предава през нарушената цялост на кожата при контакта с животните или консумация на техните продукти. За прекъсване на епидемията започва масово клане на свинете, около един милион глави (половината от наличните животни в страната) и закриване на засегнатите ферми. Това довежда до пълно разоряване на собствениците им.

Но проведените мерки не дават резултат. Появата на болни продължава. През април 2002 г се появяват нови огнища в различни краища на Малайзия. През март същата година възниква огнище в една от кланиците на Сингапур, при обработка на внесени свине. Заболяват 11 работници, от които 1 умира. Започват да се регистрират случаи и в други страни: Камбоджа, Мадагаскар, Виетнам. След Малайзия най-тежко е засегнат Бангладеш. По данни на СЗО от 1 януари до 14 април 2004 г са регистрирани общо 92 случая с 37 умрели. От изпратените за изследвания материали в СDС, Атланта, са изолирани 9 щама на вируса Nipah. Характерното в епидемиологията на инфекцията е това, че болните се явяват групово в едно и също селище. В едно от огнищата заболяват 30 лица, от които 18 умират. Но тази огнищност спомага за разкриването на истинския резервоар на вируса. В едно село заболяват едновременно 12 деца. Всичките в една ранна утрин са брали и яли от местният плод мангу (mangue). При огледа на плодовете се е оказва, че много от тях са били нагризани през нощта от прилепи. Това насочва вниманието на изследователите към тях и в кратко време от урината на уловени екземпляри е изолиран вирусът Nipah. Гризейки плодовете, прилепите ги заразяват с вируса, намиращ се в слюнките им. Самите те не боледуват. С това е установен природния източник на заразата. Свинете са оправдани, макар и със закъснение и с много жертви. Оказва се, че те са били заразявани чрез храненето им с въпросните плодове и от тях заразата се предава на обслужващия ги персонал.

Въпросните прилепи са от фамилията Pteropodidae, рода Pteropus. Отличават се с грамадни размери, с разперени крила достигат до два метра ширина, поради което местното население ги нарича “летящи лисици”. Зоната на разпространението им е широка: от източна Африка до Австралия, минавайки през Индия и страните от Югоизточна Азия. През 2004-2005 г екип от Института Пастьор в Пном Пен провежда широки серологични изследвания в Индия, Камбоджа и Бангладеш и открива масово антитела срещу вируса Nipah в няколко вида животни, в това число у кучетата и котките.

Два колектива във Франция: от Института Пастьор, Лион и от Френския Национален Институт за Научни и Медицински Проучвания (INSERM), и в колаборация с изследователи от Малайзия, започват проучвания върху създаването на ваксина срещу инфекцията. Те изолирват два повърхностни протеина на вируса, единият който прикрепва вируса към клетъчните рецептори, а другият спомага за проникването му в клетката. От тях създават ваксина, която я изпитвана върху хамстери. Първо е адаптиран щам на вируса към тях, който причинява 100% смъртност. След имунизацията с изготвената ваксина, животните получават специфични антитела, които ги предпазват при експериментално заразяване с вируса. Здравите хамстери, инжектирани първо със серум от ваксинираните, а след това с вируса, също не заболяват. Това дава основание да се получи ваксина и за хора, а също така и специфичен серум за лечение на болните. Впоследствие, ваксината се прилага и на възприемчивите към вируса животни.

Досега не е установено предаване на вируса от човек на човек. Но предвид потенциалната възможност за адаптацията му към човешкия организъм (примерите с вирусите на торс и птичия грип), СЗО взема специални мерки. Учреден е интернационален колектив със специалисти от Франция, Англия, САЩ, Малайзия и Бангладеш, който разработи стратегия за ефективна борба срещу инфекцията. В резултат, разпространението на инфекцията е ограничено до единични случаи. Приложението на ваксината в появилото се огнище прекъсва разпространението на вируса.

468×60 – bottom

Подобни

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

728×90 – bottom