Брой 4/2009
Д-р Елена Върбанова
консултант-ендокринолог
Профилактиката е най-добрият начин за предотвратяване появата на захарния диабет и неговите усложнения. Освен несъмнения ефект върху здравето и работоспособността на хората, тя има и икономически ефект върху заболелите, НЗОК и държавата. За съжаление в наши дни за нея предимно се говори, а на практика се върши много малко. Проблемът за превенцията на захарния диабет в детско-юношеската възраст е изключително важен, но предвид мултифакторността на уврежданията на панкреаса е все още тема на бъдещето. Изключение прави затлъстяването в тази възраст, което в някои случаи може да отключи захарен диабет тип 2. Затова опитите за предклинична диагноза и профилактика са насочени именно към деца и младежи, които са със затлъстяване и имат родители със захарен диабет. Редица фактори могат да отключат захарен диабет тип 2 при хора в зряла възраст:
♦ затлъстяване, индекс на телесна маса над 25 кг/h;
♦ абдоминално затлъстяване – обиколка на талията при жени 88 см, при мъже-над 100 см;
♦ фамилна обремененост;
♦ исхемична болест;
♦ повишено кръвно налягане;
♦ мозъчна и периферна съдова болест;
♦ увеличен холестерол и особено триглицериди в кръвта,- ♦ намалена поносимост към въглехидрати в миналото (НВТ);
♦ раждане на дете с тегло над 4 кг или под 2600 г; поликистозна болест на яйчниците,
♦ етническа принадлежност;
♦ прием на диабетогенни лекарства (кортикостероиди, естрогени, тиазидни диуретици, неселективни бета-блокери и особено комбинация от последните две лекарства и др.). Особено внимание при профилактиката на захарния диабет следва да се обърне на затлъстяването (което се наблюдава при 90-95 % от заболелите), обездвижването и неподходящите хранителни режими. Твърди се, че най-опасен е ефектът от безконтролната консумация на висококалорични (fast food) храни и подсладени със захар безалкохолни напитки. Не бива да се забравя и диабетогенното действие на стреса.
Профилактиката на захарния диабет се разделя на три типа – в зависимост от времето в което се провежда:
♦ първична;
♦ вторична,
♦ третична.
Първичната профилактика е насочена към лицата, попадащи в рисковите групи. Тя е задача на общопрактикуващите лекари. вторичната профилактика се провежда при вече диагностициран захарен диабет. Необходимо е агресивно лечение, проследяване и обучение на пациента, което е насочено към недопускане на усложнения в хода на заболяването.
Третичната профилактика засяга вече появилите се усложнения и е насочена към тяхното правилно лечение и проследяване, с цел да не се допуска задълбочаването им и инва- лидизиране на болния. вторичната и третичната профилактика са проблем на общопрак- тикуващите лекари и ендокриноло- зите в ДКЦ. важен елемент при тях са т. нар. скринингови прегледи. Скрининг и диагноза на диабетната ретинопатия За да се открие диабетна ретинопатия още 6 нейния ранен и лечим стадий, е необходимо веднъж годишно да се проследи зрителната острота и да се направи оглед на очното дъно, задължително при разширени зеници, независимо от липсата на оплаквания за намаляване на зрението.
Скринингьт започва 5 години след началото на диабета. По-чести прегледи се налагат при наличие на хипертония,
микроалбуминурия и бременност. При доказана диабетна ретинопатия е необходимо провеждане на флуоресцеинова ангиография (снимка на очните дъна с контрастна материя) и преценка на необходимост от лазерно лечение – един път годишно.
Скрининг и диагноза на диабетната нефропатия Изявената нефропатия се характеризира с трайна албуминурия (белтък в урината повече от 0,5 г/24 ч., равняваща се на албумин в урината повече от 300 мг/24 ч.). Най-ранният белег за засягане на бъбреците, който предсказва бъбречните усложнения на захарния диабет, е микроалбуминурията (МАУ). Нейните стойности се движат между 30- 300 мг/24 ч. или 20-200 мкг/мин. Този скрининг се прави 5 години след началото на детско-юношеския диабет и при всички форми на тип 1 и тип 2. При провеждане на скрининг и положителен резултат за МАУ се прави трикратно проба за екскреция на албумин. Това налага съответните те рапевтични мерки, тъй като тази междинна фаза на МАУ може да бъде предотвратима.
Скрининг и диагноза на диабетната невропатия За да се установи диабетна невропзтия, е необходимо ежегодно изследване на заболелите за вибрационен усет, чувствителност при убождане, рефлекси, тестове за автономна невропатия – дълбоко дишане, проба на валсалва, ортостатична проба и др. Пациентите трябва да се разпитват за симптоми като мравучкане, изтръпване на ходилата или целите крака и еректилна дисфункция. Напредналата невропатия е необратима и протича вълнообразно. Ранното й откриване налага сериозни терапевтични мерки, на първо място – метаболитна компенсация.
