Захранване на кърмачето

Брой 4/2010

Доц. Христо Мумджиев
МБАЛ „Проф. Ст. Киркович” АД – Стара Загора

По отношение на храненето човек преминава няколко етапа в своето развитие. Клетките на ранния ембрион се хранят хистотрофно – хранителните вещества преминават в клетката от междуклетъчното пространство. Хемотрофното хранене е характерно за феталния период, когато хранителните вещества постъпват в плода трансплацентарно, пренасяни от кръвта на майката.

След раждането започва периодът на т. нар. лактотрофно хранене (хранене с майчина кърма), характерен за всички бозайници, включително и човека. Този период заема първите месеци от живота. След 6-ия месец кърмата вече не може самостоятелно да осигури необходимите хранителни вещества за оптимален растеж и развитие на детето. Това налага включване в диетата на кърмачето на различни полутечни, немлечни храни, които да го подготвят за хранене с преходна храна през втората година, а през следващите години и с обичайната за възрастните разнообразна храна.
Под захранване се разбира постепенното заместване на кърмата с немлечни храни, започващо между 4-ия и 6-ия месец и продължаващо до края на първата година от жи­вота.

Практиката на захранване е раз­лична в отделните страни. Налице са вариации по отношение на: начало на захранването, най-често използвани храни, поредност на въвеждането им. Различията са обусловени от географското положение, икономическото и социално развитие, както и от ис­торически установените традиции в храненето на отделните народи.
От друга страна хранителните потребности на кърмачетата налагат изработване на универсални препоръки за захранване от страна на различни международно организации като Световната здравна организа­иия (СЗО) и Европейското общество по гастроентерология, хепатология и хранене (Е5РСНАМ). Изложената по-­долу информация съвместява съвременните европейски препоръки за за­хранване, ценния опит на българската педиатрична школа и националните ни традиции.

Необходимост от захранване

Необходимостта от захранване е обусловена от невъзможността кърмата да посрещне нарастващите нужди от енергия и хранителни ве­щества на бързо растящия детски организъм. Енергийните потребности на кърмачето през 2-ия триместър са около 100 ккал/кг. Шестмесечно дете с телесна маса около 8 кг ще има нужда от 800 ккал дневно. При енергийна плътност на зрялата кърма около 67 ккал/100 мл дневната нужда от кърма надхвърля 1 литър – максималното ко­личество, което кърмачето може да изсуче и усвои.
Поради това за осигуряване на нормалния растеж след 6-ия месец е не­обходимо приемане на храни с по-голяма енергийна плътност. Към 4-6-ия месец кърменото дете е с недостиг и на някои макро-, микроелементи и витамини (желязо, цинк, селен, витамин А и др.).

СЗО формулира четири основни принципа на захранването:

– своевременност – да се определи оптималната за тази цел възраст;
– адекватност – да осигурява необходимата енергия и хранителни ве­щества; безопасност – определя се от подбора на продуктите, тяхното съхранение и начин на обработка;
– правилност – количеството и качеството на храната, както и броят на храненията да отговарят на функционалните възможности на детето.

Най-подходяща възраст за захранване

Според началото на захранването различаваме:

– ранно захранване – преди 4 навършени месеца (17 седмици);
– оптимално захранване – в периода 4-6 месец (17-26 седмици);
– късно захранване – след 6 навършени месеца (26 седмици).

Съществува консенсус между учените и практикуващите педиатри, отхвърлящи ранното захранване, т. е. децата следва да се захранват след 4-месечна (17-седмична) възраст. Независимо от това немалко деца по решение на майките или след съвет от медицински специалист се захранват необосновано рано. Отлагането на за­хранването след 26-та седмица също не е желателно.

Понастоящем се обсъжда дали за децата от всички страни е удачна препоръката на СЗО за отлагане на захранването до 26-седмична възраст.

В развиващите се страни захранването преди 16-17 седмица, в сравне­ние с 25-26-та, се свързва с повишена честота на чревните инфекции поради честото използване на контаминирани храни. в развитите страни по- ранното захранване се свързва с други опасности, а именно:

– повишена честота на хранителна алергия вследствие на алергени, преминаващи по-лесно незрялата чревна лигавица;
– повишена честота на наднормена телесна маса – предпоставка за затлъстяване в бъдеще;
– претоварване на незрелия организъм с електролити, особено натрий и хлор.

Кога да се захрани детето в периода от 17-та до 26-та седмица се решава индивидуално. При изключително кърмене захранването следва да започне през 6-ия месец (22-26 седмица).

Известно е, че някои от кърмените деца, особено родените с ниска телесна маса, изпитват енергиен дефицит по-рано от доносените си връстници. При децата, хранени със заместители на кърмата, дефицитът на енергия, макро-, микроелементи и витамини е по-слабо изразен.

Последователност на въвеждане на храните при захранване

Плодови сокове

Според съвременните постановки на СЗО и Е5РСНАЫ предлагането на плодови сокове и пюрета се счита за захранване и не се препоръчва до 4-месечна възраст. Смята се, че в този период кърмата или заместителите й са адекватен източник на витамини и минерали. След навършени 4 месеца между две от храненията се предлага плодов сок или плодово пюре в количество до 30 мл. Соковете не бива да изместват млякото от основно хранене, тъй като се нарушава балансът на основните хранителни вещества и енергия. Предлагат се между храненията. С количеството им не бива да се прекалява, а приучването на детето да пие сок вместо вода нарушава правилния хранителен модел.
През второто полугодие плодовете са важен източник на витамини, минерали, органични киселини и хранителни фибри. Те активират стомашната секреция и подобряват чревната моторика. Най-добре се понася ябълковият сок, а и ябълката е плод с голяма хранителна стойност.
Подходящи са сокове и пюрета от моркови, праскови. Сладките плодове – грозде, круши, сливи имат разхлабващ ефект, а киселите – вишни и ябълки – запичащ. Плодове, невиреещ у нас – цитрусови, киви, манго и др., се предлагат след 1-годишна възраст.

Млечно-зеленчуково пюре

Традиционното е първата храна за захранване в България. Най-добре се понася картофено-морковеното пюре. Препоръчват се готовите фабрични продукти, но е възможно и приготвяне в домашни условия. Към зеленчуковите пюрета, съдържащи само зеленчуци, се добавя мляко, за да стане храната пълноценна. Съдържащите мляко са готови за консумация. След 6-ия месец съставът на пюретата се разнообразява (грах, зелен фасул, карфиол и др.). Полезно е добавянето на % твърдо сварен яйчен жълтък – ценен източник на желязо, мазнини и мастноразтворими витамини. Зеленчуковото пюре се предлага на обед.

Млечна каша

Първата каша следва да е безглутенова – оризова, царевична, от просо или елда, без допълнителни компоненти. Инстантните каши, съдържащи в състава си мляко, са готови за консумация след разтваряне с вода. Безмлечните каши се разтварят с млякото, с което се храни детето. Кашата се дава веднъж дневно и замества следобедното кърмене. Тя се препоръчва за първа немлечна храна при недоносени и деца, родени с ниско тегло. Подходяща е и за кърмачета, склонни към храносмилателни разстройства и с поднормено тегловен прираст. Глутен-съдържкащите каши, на основата на пшеница, ечемик, ръж и овес, се въвеждат между 6-ия и 8-ия месец. Това е най-подходящият период за изработване на толеранс към глутен. Непоносимостта към този белтък е по-честа, както при ранното, така и при по-късното му включване в диетата.

До 1-годишна възраст се предлагат и други захранващи храни:

– месно-зеленчуково пюре – през 7-ия месец, като през ден се редува с млечно-зеленчуково пюре с жълтък;
– попара със сирене – през 8-ия ме­сец, заместваща второто хранене сутрин;
– булъон и супа в състава на обедното хранене – през 9-ия месец;
– постепенно въвеждане на преходна храна след навършени 11 месеца.

Основни правила при захранване

• Детето се захранва само когато е здраво.
• Всяко въвеждане на нов продукт се последва от 7-дневен период без други промени. Това дава възможност да се прецени как детето приема храната и на какво се дължат евентуалните храносмилателни нарушения.
• Спазват се сроковете за захранване със съответните храни – всеки месец се въвежда нова група храни и се замества още едно млечно хранене.
• Немлечното хранене се въвежда в постепенно увеличаващи се количества. След предлагане на новата храна детето се кърми или дохранва с мляко. Пълната порция немлечна храна се достига за около седмица.
• Новата храна временно се спира, ако детето отказва да я приеме или при поява на храносмилателни разстройства.
• Храната на детето винаги се опитва. Оценяват се температурата, консистенцията и вкуса.
• Домашното приготвяне на детски храни изисква подбор само на висококачествени и свежи продукта в храната не се добавят сол и захар.
• Сутрешното и вечерното кърмене или хранене с мляко се запазват до 1-годишна възраст.

Захранване на деца с алергична предразположеност

Това са кърмачета с родители или братя/сестри с хронични алергични заболявания. За тези деца изключителното кърмене през първите 4-6 месеца е особено важно. При необхо­димост от заместване на кърмата следва да се използват т. нар. хипоалергенни (НА) млека. Захранването на тези деца следва стандартните пра­вила, като до едногодишна възраст не се предлагат следните храни: краве мляко, яйца, соя, фъстъци.
Продължителното ограничаване на потенциално алергенни храни (яйца, краве мляко и др.) има краткосрочен ефект по отношение на алергичните прояви. Подобни рестрикции рядко водят до намалена честота на алергичните заболявания в следващите години. Хранителният план за деца с потенциална или изявена алергия следва да се изготви така, че да не води до дефицит на енергия, основни хранителни вещества, макро- и микроелементи. Прекалените ограничения могат да нарушат растежа и развитието на детето.

Захранване на деца с ниска телесна маса

Установява се, че тези деца имат по-големи потребности от енергия, белтък, полиненаситени мастни киселини, желязо, калиий, селен и др. От друга страна някои недоносени имат хронична патология (бронхопулмонална дисплазия и др.), съпроводена с невъзможност за усвояване на достатъчно количество храна. Важно е да се отбележи, че недоносените деца следва да се захранват съобразно т. нар. коригирана възраст – възрастта на детето, отчетена от деня на термина на майката, а не от датата на раждане (ако детето е родено един месец преди термина, в 36-та гестационна седмица, на календарна възраст 3 месеца отговаря 2 месеца коригирана възраст). За част от тези деца изключителното кърмене може да бъде неадекватно като хранене по време на болничното им лечение. Те изискват хранене с кърма, обогатена с хранителни вещества (използват се т. нар. обогатители за кърма). След изписването вкъщи спецИалните млека за деца с ниска телесна маса са добра алтернатива на кърмата. Недоносените се повлияват добре от по-ранно захранване (17-18 седмииа коригирана възраст), като се препоръчва то да се започне с каша.

Заключение

Храненето през първата година има дълготраен здравен ефект. Изключителното кърмене, съчетано с правилно захранване с подходящи храни, осигурява оптимално развитие на физическия и умствен потенциал на детето през следващите години. Едновременно с това се поставят основите на правилните хранителни навици и профилактиката на някои социално значими хронични заболявания като астма, диабет и затлъстяване и др.
Използвана литература
Дойчинова А. Хранене на детето от 0 до 3 години – III част. Педиатрия, 2008 №2, стр. 51 – 54
Мумджиев Н. Основи на педиатрията. изд. Арсо, 2001
Национален план за действие „Храни и хранене” 2005 – 2010, НиООЗ
Препоръки за здравословно хранене на кърмачета, Нацио­нален план за действие „Храни и хранене”, НЦООЗ, 2008
Трифонова Л. Хранене на бебето. 6-то изд. Бестселър, София, 2008