На 2 ноември представители на Сдружение „Асоциация на пациентите с ревматоиден артрит” и „Българско сдружение на болните от болестта на Бехтерев” се обърнаха за помощ към премиера Бойко Борисов, тъй като вече няколко години исканията им остават нечути от здравните институции.
Пациентите изложиха притесненията си във връзка с Амбулаторна процедура № 38 (АП 38) и Наредба № 39. В момента поради изчерпаните болнични бюджети в повечето болници в страната, АП 38 не може да бъде осъществена и това води до спиране на скъпоструващо биологично лечение на пациенти с ревматични заболявания, а стотици дори не могат да започнат лечение. Забавянето на лечението е опасно за пациента, защото може да върне болестта отново, да има други неблагоприятни ефекти върху здравето му, да се развие резистентност. Биологичното лечение е скъпоструващо и затова освен чисто човешкият и морален аспект на проблема, забавянето е и икономически неизгодно. Губи се смисълът да се плаща скъпо лечение от НЗОК, като накрая не се прилага правилно и навременно, и цялостният ефект на терапията се компрометира.
Сдружение „Асоциация на пациентите с ревматоиден артрит” и „Българско сдружение на болните от болестта на Бехтерев” настояват в своето обръщение до Премиера и за следното:
1. Да се отдели АП 38 от общия лимит на болниците за съответните заболявания, защото тя по същество представлява доболнична помощ.
2. Първоначалната идея на АП 38 беше чрез нея да се осигури адекватно наблюдение на пациентите и да се спрат злоупотребите с отпускане на терапия на хора, които няма нужда от нея. На практика това не се случи и сега всеки пациент сам заплаща изследвания на стойност около 250 лв. при започване на терапия и около 50 лв. на всеки шест месеца при продълженията. АП 38 е на стойност едва 22 лв. Още повече, предвидената диспансеризация на стойност 9 лв. също не изпълнява функцията си и така се оказваме с две неработещи процедури за проследяване на пациентите, които реално не осигуряват нужното мониториране. Предлагаме обединение на двете процедури (АП 38 и диспансерно наблюдение) в една обща, която да бъде реално финансирана, а не както е в момента да се налага пациентите да плащат.
3. Да се увеличи броят на Експертните лекарски комисии (ЕЛК) в страната. В момента има 3 ЕЛК за ревматология – София, Варна и Пловдив, което ограничава достъпа на трудноподвижните пациенти и те не могат да получат лечение.
4. Изискването за задължителен прием в болнично заведение с пръстов отпечатък в много случаи е невъзможно да бъде изпълнено, защото ревматично-болните пациенти често са с изкривени стави на ръцете и апаратът не може да ги улови. Често за един пациент са нужни над 30 минути, за да успее да сложи пръстовия си отпечатък, което освен, че забавя работата на ЕЛК е и допълнително унижение и болка за страдащия пациент. Предлагаме приемът на тези пациенти в болница да става само с лична карта.
