Брой 6/2006
Доц. д-р Мария Балабанова
КДВ, Мф – София
Туморите на кожата се разделят на две основни групи: немеланомни кожни тумори и малигнен меланом. Преобладаваща част са немеланомните кожни тумори, вкл. всички кожни тумори без произлизащите от пигмент образуващите клетки – меланоцитите.
Най честите представители са базоцелуларният и спи-ноцелуларният карцином.
Carcinoma basocellulare
Произходът му е от най долния слой на епидермиса -базалния слой. Базоцелуларният карцином (БК) засяга около 70 % до 80 % мъжете и 80 % до 90 % жените. По-често се развива на излаганите на слънчевите лъчи зони – глава и шия, и 6 около 15 % на скритите части на тялото. В 20-30 % БК засяга областта на носа. По-често боле-дубат хора със светли очи и кожа на възраст между 30 и 70 години. В последните години все по-млади хора развиват БК поради продължително излагане на естествена и изкуствена слънчева светлина (солариуми). Освен слънчевата радиация други известни рискови фактори са прием на арсеник, рентгенови облъчвания, контакт с катран и производните му и др.
Базоцелуларният карцином се развива бавно. Много рядко може да метастазира и да засегне лимфните възли или други, по-отдалечени органи на тялото. Независимо от хроничното му протичане, оставен нелекуван, туморът се разраства и може да инвазира и деструктира подлежащите тъкани и костни структури.
След лечение базоцелуларният карцином може да реци-дивира на същото място, както и да се появи на други места по кожата.
В рамките на 5 години от диагностицирането на първия базоцелуларен карцином при 35% до 50% от хората се появяват друзи БК.
Клинично базоцелуларният карцином в по-ранния стадий представлява малко куполообразно възелче с дилати-рани капиляри – телангиектазии. Повърхността му е блестяща и полупрозрачна с перловиден релеф по периферията. Някои базоцелуларни карциноми съдържат пигмент меланин и изглеждат по-тъмни. Нарастват постепенно в продължение на месеци или години, може да се разязвят и да се покрият с хеморагична круста. При разпад може да засегнат подлежащите тъкани като око, ухо или нос.
За да се постави диагноза, се прави биопсия, като по възможност се премахва цялата лезия (ексцизионна биопсия). Ако възелчето е по-голямо от 2-3 см или повече 6 диаметър, се прави частична биопсия с последваща реексцизия.
Има няколко начина за успешното лечение на базоце-луларния карцином. Целта е да се премахне или разруши лезията. Изборът на метода зависи от възрастта на пациента, статуса при прегледа и наличието на настоящи и минали заболявания.
Основните терапевтични методи са:
• електрокоазулация;
* криотерапия с течен азот – метод, предпочитан за по-труднодостъпни зони като вътрешния и външния очен ъгъл, ушната мида и др,;
» хирургична ексцизия;
» микрографска хирургия на Мопз с най-висок процент на излекуване (98%); « рентген терапия.
Carcinoma spinocellulareСпиноцелуларният карцином (СК) е вторият по честота кожен тумор – около 1/4 от тази на базоцелуларния карцином и 20 % от всички кожни тумори.
Произхожда от спинозните клетки на епидермиса. Светлата кожа, склонността към изгаряне и продължителното излагане на слънце играят основна роля за появата му. Мъжете в по-напреднала възраст са по-често засегнати от жените. Начинът на обличане и прическата също допринасят за появата на този карцином.
Други рискови фактори са излагане на йонизираща радиация, лечение с UV/ лъчи като PUVA терапия, инфекция с папилома вирус 16 тип, поглъщане на арсеник, имуносу-пресия, предшестващи хронични дерматози, травми от изгаряне, измръзване, остеомиелитни синуси, венозни улкуси и др.
Част от спиноцелуларните карциноми възникват върху т.нар. актинични кератози. Последните се развиват най-често върху лицето, гърба на ръцете и плешивата част на скалпа при хора, продължително излагали се на слънце.
Клиничната картина се представя като: плътно бъзел-че, покрито с круста; екзофитна, подобна на цветно зеле маса; уплътнена плака или улцерация с добре ограничена периферия. Често околната кожа е с изразена соларна дегенерация. Когато е засегната долната устна, се наблюдава суха, напукана, атрофична полулигави-ца, често при пушачи.
За разлика от базоцелуларния, спиноцелуларният карцином прогресира и метастазира по-често – средно 2 %, като процентът нараства на 10-15% при лезии на устна и уши. По-дълбокото инфилтриране в кожата и по-големият размер на тумора (2см/д) удвояват риска за рецидив и метастазиране. Лошо диференцираните, неправилно лекувани и с по-продължителна еволюция метастази-рат по-рано. Метастази се откриват освен в лимфните възли и в бели дробове, черен дроб, кости, и др.
Спиноцелуларният карцином, който се развива върху актинични кератози, е с по-блазоприятен ход на развитие и е по-лесно лечим, като рядко метастазира в сравнение с този, възникващ върху травматичен или рентгенов цикатрикс. По-бързо развитие имат лезиите върху полулигавицата на устната. Това налага ранна диагноза и навременно лечение в тази зона.
Диагнозата се поставя чрез частична или пълна биопсия в зависимост от големината.
Основните терапевтични методи са подобни на тези при БК:
» електрокоагулация,
» хирургична ексцизия,
« рентген терапия (25-30 процедури),
* криотерапия с течен азот,
» микрографска хирургия на Моhs.
Профилактика
Профилактиката на базоцелуларните и спиноцелуларните карциноми включва:
1. Ограничаване на излагането на слънчевата радиация без подходящи защитни дрехи и козметика.
2. Редовни профилактични и контролни прегледи при дерматолог.
