Брой 4/2014
Доц. д-р А. Буева, д-р М. Гайдарова
Клиника по нефрология и диализа,
Специализирана детска болница – София
Определение и видове: Дивертикулите на пикочния мехур биват първични (конгенитални) и вторични (придобити).
При конгениталните дивертикули се наблюдава слабост на участък от стената на мехура с протрузия на структури (мукоза, субепителна съединителна тъкан, мускулни фибри и адвентиция) към перитонеалната кухина. Те обикновено са солитарни. Често не налагат специфично лечение.
Придобитите дивертикули обичайно се получават в резултат на обструкция на изхода на пикочния мехур (напр. при задни уретрални клапи, бенигнена простатна хиперплазия, везикосфинктерна диссинергия, травма на уретрата, или стриктури на уретрата), дисфункция на пикочния мехур или в резултат на предшестваща операция (рядко). Те често са множествени.
Симптоми: Дивертикулите на пикочния мехур в болшинството от случаите нямат специфични симптоми, но могат да се наблюдават инфекции на пикочните пътища, затруднено уриниране или чувство за пълнота в коремната кухина, особено в случаите на големи дивертикули, при които е невъзможно пълното изпразване на пикочния мехур.
Диагноза: Дивертикулоза на мехура може да се подозира при рецидивиращи инфекции на пикочните пътища, затруднено уриниране, уростаза или globus vesicalis, суспектни за субвезикална обструкция.
Ултразвуковото изследване показва паравезикална анехогенна окръглена формация/формации. Също така е полезно при съмнение за усложнения на дивертикула като интрадивертикуларна литиаза или тумор. Микционната цистография в латерална и коса проекция е незаменима не само, за да се установят броя и големината на дивертикулите, но и в случаи на субвезикална обструкция в резултат на задни уретрални клапи със съпътстващ везикоуретерален рефлукс и двустранна хидронефроза.
Цистоскопия при съмнение за тумор на пикочния мехур.
Уродинамика за определяне на функцията на мехура.
Диференциална диагноза се прави с „псевдодивертикули“-“ушички“на пикочния мехур, пикочен мехур тип „пясъчен часовник“ и везикални хернии.
Терапевтично поведение: Вродените или придобити дивертикули на пикочния мехур не винаги изискват лечение. Индикации за оперативна интервенция са: рецидивиращи инфекции на пикочните пътища, наличие на везикоуретерален рефлукс, литиаза или тумор на дивертикула, силно затруднено уриниране, спонтанна руптура. При пациенти със субвезикална обструкция лечението се изразява в корекция на обструкцията с или без дивертикулектомия.
Клиничен случай: Момче на 1-годишна възраст, при което на 6-месечна възраст при профилактични изследвания е установена бактериурия – Е.коли > 10 5, без наличие на фебрилитет. Проведено е лечение със Зинат, последвано от Нелидикс. Следва още една асимптомна бактериурия, непоследвана от лечение. От УЗ изследване на отделителната система е установена окръглена анехогенна формация, свързана с пикочния мехур. Изказва се съмнение за дивертикул на пикочния мехур. На 9-месечна възраст в хода на фебрилитет без симптоми от страна на дихателната система, отново е с бактериурия, поради което е хоспитализирано в Клиниката по нефрология и хемодиализа към СБАЛДБ. Установени са клинични и параклинични данни за пиелонефрит и е проведено съответното лечение. Във връзка със съмнението от УЗ данни за дивертикул на пикочния мехур, се проведе микционна цистография и диагнозата се потвърди. Обсъди се терапевтичното поведение и се прецени, че към момента не е необходимо провеждане на оперативна интервения. Детето е на уроантисептична профилактика без повече уроинфекции в следващите 6 месеца. Предстои уродинамично изследване, което се отлага във времето във връзка с малката възраст на пациента. Проследяването на детето продължава.
В заключение: Съществуват, макар и по-редки, аномалии на отделителната система, като дивертикула на пикочния мехур, които могат да обяснят честите инфекции на пикочните пътища. Ето защо е необходимо да се познава тази патология и да се насочват децата с подобни проблеми към съответните специалисти, в случая детските нефролози.
