Захарен диабет в детско-юношеската възраст

Брой 1/2004

Доц. Калинка Коприварова, дм

Захарният диабет е наи-честото ендокринно-обменно заболяване. Неговата честота нараства непрекъснато в световен мащаб. През 2025 г. се очаква болните от диа­бет да се увеличат двукратно (в сравнение със 117 000000 през 2000 г.) и да достигнат 300 000 000. затова захарният диабет се прие­ма като световна пандемия с голяма социална значимост.

Децата и юношите (от 0 до 18 г.) боледуват предимно от диабет тип 1 (инсулинозависим). У нас те са около 3000 и броят на новозаболелите се увеличава непрекъснато. Ранната ди­агноза, своевременното лечение и контролът на диабета осигуряват нормално физическо, нервно-психическо и пубертетно развитие,
отдалечават времето до появата на микроангиопатия и намаляват степента на неината тежест.

Захарният диабет тип 1 и тип 2 е наследствено заболяване, но за неговата изява е не­обходимо въздеиствие на фактори на околна­та среда инфекциозни заболявания, стресови ситуации, бързо израстване, наднормено тегло.

Клинична картина
Основните клинични симптоми на захарния диабет са повишената жажда, честото уриниране и загубата на тегло при запазен, намален или повишен апетит. При по-големите деца и юноши полидипсо-полиуричният синдром може да не бъде оценен от родителите, защото де­цата са по-самостоятелни. При деца от предучилищна и ранна училищна бъзраст майката лесно може да забелели тези прояви. При тях често се появява вторична нощна енуреза. Особено показателно при кърмачета е лакомото поемане на вода, честото уриниране и мно­го бързо настъпване на дехидратация. Каквито и да са по степен на изразеност полидипсията и полиурията, консумативният синдром е задължителен. Той се дължи както на дехидратацията, така и на наличните катаболни процеси във връзка с инсулиновия дефицит.

Затова при всяко дете с немотивирано отслабване, вторична енуреза, полидипсо-полиуричен синдром и особено ако е налице и фамилна обремененост, трябва да се мисли за начало на захарен диабет.

В анамнестичните данни, насочващи за диагнозата, е важно да се разпита за интеркурентни инфекции, най-често вирусни, през последните 2-3 месеца, физичен или психичен стрес. Понякога диабетът може да бъде изявен бурно, в рамките на 3-4 дни, с кетоацидо­за, в хода на инфекция или оперативна интер­венция. Ето защо при остър хирургичен корем (остър апендицит), повръщане, отпадналост, болки в корема, задължително трябва да се изследва кръвната захар, независимо дали се е хранило детето или не и независимо от часа на денонощието. Съчетанието на повишена кръвна захар и ацетонурия са признак на започваща кетоацидоза, което налага незабавна хоспитализация.

Диабетът в детско-юношеската възраст се дължи на инсулинов дефицит и лечението се провежда само с инсулин. Би могло да се касае и за тип II диабет, но за диагностицирането му са необходими допълнителни изследвания, ка­то инсулинова секреция, инсулинови антите­ла, антитела срещу вAD, фамилна обремененост и по-често наднормено, отколкото нормално тегло. Лечението при тези случаи се определя от резултатите от посочените изследвания с инсулинови очувствители (тetforтin) или инсулинови секретагога (СУП).

Инсулинобото лечение (доза и режим) се определя от възрастта на детето, килограмите и еволюцията на заболяването.

При деца над 7 г. с новооткрит захарен диа­бет лечението започва с 1,0 Е/кг т.м. в 3или 4кратен режим сутрин и на обяд бързодействащ човешки инсулин, вечер предварителна смес (комбинация от бързодействащ и интермедиерен). При 4-кратния инсулинов режим се инжектира на равни интервали в денонощи­ето през 6 часа само бързодействащ инсулин или 3 пъти бързодействащ (сутрин, обед и ве­чер) и в 22 часа интермедиерен.

При кърмаче с новооткрит диабет дозата на инсулина е 0,5 Е/кг т.м., във възрастта 2-4 г. 0,7 Е/кг т.м., и между 5 и 7 г. 0,8-0,9 Е/кг т.м.

Във фаза на ремисия дозата на инсулина се намалява под 0,5 Е, а при пълна ремисия под 0,1 Е/кг т.м. Обикновено режимът е еднократен или двукратен, видът на инсулина е интерме­диерен или предварителна смес.

В пубертетната фаза от еволюцията на ди­абета инсулиновата доза може да достигне до 1,5 Е/кг т.м. и за разлика от тип I при възрастните, за инсулинова резистентност се приема доза над 2,0 Е/кг т.м. Тази доза изисква интензифициран (4-кратен) инсулинов режим с оглед на опасността от тежки хипогликемии.

У нас се използват бързодействащи (Actrapid, Huтulin Reвular, Huтulin Rapid) и интермедиерни биосинтетични човешки инсулинови препарати (Inгulatard, NPH, Baгal) и инсулинови аналози (Huтaloв, NovoRapid, вlarвin). Приложението на даден вид инсулин в детската възраст се определя само от специалиста педиатър ендокринолог. Някои от инсулиновите препарати, използвани при възрастни диабетици, не са регистрирани все още за лица под 18-годишна възраст и липсата на клинично наблюдение и опит крие рискове при такова лечение.

Хранене
Храненето на децата с диабет е рационално и включва всички необходими хранителни съставки за децата на съответната възраст. Би могло да се разреши приемът дори и на забраняваната в миналото кристална захар, ако детето е добре обучено за самоконтрол и е на интензифициран инсулинов режим.

Контрол на захарния диабет
Основната цел при лечението на захарния ди­абет е да се поддържа нивото на кръвната глюкоза в близки до нормалните стойности през по-голямата част от денонощието. Тези нива се определят от възрастта на детето, като за децата под 7-годишна възраст те са по-високи с оглед на опасността от хипоглике­мия и нейните последствия в ранната детска възраст. Кръвна глюкоза на гладно до 6,0 ттol/l, при деца под 7 г. до 7,0 ттol/l, след нахранване до 7,0, респ. до 10 ттol/l. Контролът на кръвната захар трябва да бъде поне двукратно на ден. за цялостната оценка на гликемията се използва изследването на гликирания хемоглобин НвА1с, отразяващ нивото на кръвната захар (за добър контрол се приемат стойности под 7,0% и под 8,0% за малките деца).

От показателите на мастната обмяна най-важни са общият холестерол (под 5,5 ттol/l) и триглицеридите (под 1,5 ттol/l).

Ако всички тези изисквания се спазват, на де­цата се осигурява нормално физическо, пубертетно и интелектуално развитие и максимално се намалява рискът от остри и късни услож­нения на диабета.