Брой 1/2003
Кабинет за психо-физиологични изследвания, Клиника „Борола“
Развитието на съвремената психосоматична медицина значитедно разшири възможностите за интерпретация на психосоматичните разстройства. Най-ранните постудати в това направление принадлежат на A. Alexander, който определя психосоматичния характер на някои широко разпространени заболявания като бронхиална астма, язвена болест, хипертонична болест, псориазис и др. впоследствие се обособяват две основни концепции:
♦ редукционалистична (на F. Askerold), стремяща се да разкрие един или няколко етиопатогенетични механизми на заболяванията;
♦ холистична, конто взема под внимание цялото екзистенциално битие на човека. Тя прилага три модела за обяснение механизмите на възникване на психосоматичните разстройства соматичен, психогенен и стресов.
Стресовият модел въвежда социалния аспект като мост между психиката и телесните функции и по този начин интегрира етиопатогенетичните фактори. Изказва се предположение, че стресът причинява физиологични дисфункции посредством психични механизми. Конфликтът между външната реакция в поведенческия модел и закодираната адекватна адаптационна реакция на „вътрешния модел“ е основна причина за физиологичните разстройства при стрес. В:тази връзка Т. Theorell пише: „Когато ни пресенат внезапно пътя или ни говорят неучтиво, ногато се страхуваме, че ще загубим работата си или ни увеличат наема, когато забравят, че сме резервирали маса или когато ни се спука гума, ответната реанция „борба или бягство“ се задвижва с пълна сила, нато че ли животът ни зависи от това. Нещо по-лошо ~ отклинването с „борба или бягство“ се задвижва даже когато само си представим подобни ситуации. Различни,конфигурации” от стресиращи стимули в ежедневието ни предизвинват индивидуални емоционални отговори, които дават силно комплексно отражение върху физиологичните процеси и могат да доведат до трайни патофизиологични увреждания в човешния организъм. В нашето съвремие условията на обкръжаващата среда битова, професионална и социална, съдържат основните стресори, причиняващи психичен и физиологичен стрес чрез опосредстващите механизми на човешната психика.“
Съществуват разлики в индивидуалната оценка за „значимосттаи на отделните стресори. Затова, при изучаване на стреса винаги се изследва психологичната структура на личността и нейните особености. От друга страна, фактът, че едни и сици стресори не предизвикват реакция у някои от изследваните лица, дава основание да се
прави оценка на индивидуалната стрес-устойчивост. Определени са два типа поведенчески модели:
♦ тип А силно застрашен от развитието на стрес:
♦ тип Б относително устойчив на стрес.
Все още стресът не се отличава от някои други състояния с подобна психологична и физиологична симптоматика, каквото е например умората. Тя представлява временно и обратимо понижение на възможностите на организма да извършва физическа, умствена и друга психична дейност. Има надеждни психологични тестове за отдиференциране на видовете „работна умора“. Крайно неправилно е и често срещаното пълно идентифициране на стреса с неврозите, които са хронични психоген ни заболявания на централната нервна система с функционален характер, протичащи без груби нарушения в отразителния процес.
Хроничният стрес обаче, може да бъде една от причините за развитие на невроза и/или неврозо: подобно състояние, което налага задълбочено психологично изследване при пациентите с неврози. В тези случаи, точното установяване на етиопатогенетичните фактори би определило и най-адекватния терапевтичен подход. Ето защо, резултатите от самооценъчните психологични тестове задължително трябва да се верифицират с обективни физиологични и психофизиологични методи.
Особено подходящ за изследване на стреса е психофизиологичният диагностичен комплект „Дантест”, разработен от С. Данев и сътр., който е новост в медицинската практика. Той представлява едноканален ЕКГ апарат от съвременен клас, с втори канал за запис и обработка на електрофизиологичните данни. На базата на ЕКГ и последващ компютърен математически анализ се извличат редица виоконстанти за вегетативното равновесие в организма и неговата адаптация. Чрез тях се определят нивата на физиологичния и психичния стрес, на общия здравен риск и на физическата тренираност/нетренираност на индивида. Точната количествена оценка на индивидуалните резултати се представя чрез скала и графично.
При изготвяне на оценката за нивото на стреса, в кабинета за психо-физиологични изследвания клиника „Борола“, се акцентира върху профилактичния и клиничния аспект на изследването. Методичният набор за профилактично изследване на стреса се състои от:
♦ въпросник на А. Кокошкарова и сътр., за скрининг на неврозите;
♦ Тест на К. фридман и R Розенман за определяне на поведенческите модели тип А/Б, като показатели за индивидуалната стрес-устойчивост;
♦ Тест на Ч. Спийлбъргър за оценка на т. нар. „лична и ситуационна тревожност”;
♦ въпросник на X. Айзенк, изследващ параметрите на емоционална стабилност, психотизъм и др.
♦ Социометричен тест на Д. Бекман и X. Рихтер, чиито 7 скали характеризират социалната интеграция на личността, вътрешно-психичния контрол, самоконтрола, основното настроение и измеренията „доминантност/подчиняемост”, „отвореност/затвореност”.
♦ 10-минутен запис на сърдечната вариативност с „Дантест“.
в забисимост от получените резултати, могат да се включат допълнително:
♦ Тест на Б. Доскин за диференцирана самооценка на моментното функционално състояние;
♦ Тест на X. Йошитаке за качествено и количествено определяне на работната умора.
Наборът за изследване на пациенти с психосоматични и други заболявания, включва:
♦ Скрининг за неврози (според А. Кокошкарова и сътр.);
♦ Тест на фридман-Розенман за поведенчески модели тип А/Б;
♦ Тест на Р. Уолкър за преживени жизнен и колизии ” и Социална реадаптация;
♦ 10-минутен запис на сърдечната вариатив: ноет с „Дантест”.
Консултациите, проведени в кабинета за психофизиологични изследвания при Клиника „Борола11 разширяват диференциално-диагностичните възможности, прецизират терапевтичния подход и обективизират динамиката в психосоматичното състояние на пациентите.
