Всеки втори медик в България е бил обект на някаква форма на агресия. Тревожните данни бяха изнесени на кръгла маса в парламента, посветена на агресията в обществото.
Припомняме, според изнесени преди време данни на БЛС, за последните шест години присъдите за посегателства над медици са едва шест, въпреки големия брой на проявено насилие спрямо представители на съсловието.
„Агресията е навсякъде около нас. Тя е в семейството, в средата на обучение и в социалния ни живот“, заяви депутатът от здравната комисия проф. Георги Михайлов. Той посочи, че причините за това са свързани основно с липсата на образование, социалните неравенства, културно-етническите особености, както и нарастващото отчуждение между членовете на обществото.
От представен от него доклад стана ясно, че София е на четвърто място сред опасните градове в Европа, като преди нас са само Киев, Белград и Атина.
Националният консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова представи основните причини и фактори за възникването на агресията в обществото сред които са възрастта, пола, гените, както и преживени в миналото психо-травматични събития, черепно-мозъчни травми, тежък физически и душевен дискомфорт, употреба на психоактивни вещества. Проф. Миланова беше категорична, че пълното премахване на агресията в обществото е невъзможно. Тя обаче подчерта, че е нужно да се работи в посока на нейното ограничаване и превенция спрямо подобни прояви. Като мерки в тази насока тя посочи работата с различни рискови групи, които да бъдат във фокуса на внимание на мултидисциплинарни екипи с различни експерти.
Председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев също се съгласи, че агресията в обществото ни става все по-голяма, но подчерта, че е нужно да се говори как конкретно и с какви мерки този проблем може да се тушира. „Може би е добре да си зададем въпроса има ли в обществото ни уважение към институциите и експертите“, посочи той, допълвайки: „Отговорът е – не.“ Д-р Грозев се съгласи също, че превенцията срещу агресията е от изключително значение. В тази връзка той припомни инициираната наскоро от съсловната организация кампания, насочена именно срещу насилието над медиците. Той припомни и предложението на лекарския съюз в учебните планове на студентите по медицина да залегне хорариум, ориентиран към отношенията лекар – пациент. Д-р Грозев отбеляза и голямата натовареност в ежедневието на медиците, която също би могла да е една от причините за възникването на напрегнати ситуации. „Лекарят в ПИМП, СИМП или в болниците няма време да си вдигне главата от документи и бумащина, вместо да може да проведе един спокоен разговор с пациента отсреща“, коментира той.
